Йън Ървайн
Тетрарх (37)

Девет

Войниците стискаха ръцете й. Иризис отчаяно се огледа, ала голите стени на фабриката и цистерната не съдържаха бягство. Нищо нямаше да попречи на Джал-Ниш да я осакати. Хлар замахна. Тя неволно се сгърчи. Но мечът спря, отпуснал ръб върху изпънатата ръка.

— Няма да бъде толкова лесно, Иризис — обясни с насмешка Джал-Ниш. — Още не си страдала достатъчно.

— Ако ще го правиш, прави го! — изпищя младата жена.

— О, бъди сигурна, че ще го сторя. Но няма да се съобразявам с теб.

Той отново повдигна оръжието. Щеше ли да отреже този път? Иризис не вярваше, но пък бащата на Ниш беше непредсказуем. Може би щеше да отсече само пръст, а може би носа й. Какво щеше да стане, ако той й причинеше това и я пуснеше? Иризис бе прекалено себелюбива, прекалено привикнала да бъде обожавана, за да свикне с такъв живот. Тя отново опита да се отскубне, само че беше безсилна срещу двама войници.

— Моля ви — гърлено прошепна тя. — Ще направя всичко, което поискате.

И действително би го сторила. Достойнството губеше значение пред заплахата от осакатяване. Тя наклони гърдите си към по-близкия войник.

Джал-Ниш изсумтя презрително.

— Нищо няма да постигнеш с това. Те проявяват интерес единствено един към друг.

С нов ужас Иризис погледна към войниците.

— Но това е престъпление! Как…?

Тя си припомни, че и самият Джал-Ниш предпочиташе собствения си пол.

— И двамата са изпълнили дълга си и са станали бащи. Не е моя работа какво правят в свободното си време. — Хлар притисна меча към рамото й. Острието разкъса слоевете дрехи, за да се вреже в кожата. — Да, мисля, че това е мястото.

Едноръкият издигна меча, но не можа да нанесе удар, защото бе спрян от крясък.

— Остави оръжието, Джал-Ниш, или ще забода болт в единственото ти око — ревна гласът на скрутатора откъм стената на фабриката.

— Стреляй и бъди проклет! — Хлар замахна.

Войниците бяха погледнали към гласа. Иризис се възползва от моментното им разсейване, за да се отскубне и хвърли към краката на Джал-Ниш. Силният му замах удари земята под нея.

Едноръкият понечи да нанесе втори удар в гърба й. В следващия миг залитна назад, тласнат от звучно изкънтяване. Той изпусна меча и се вкопчи в маската си. Арбалетният болт, изстрелян с половин мощност, бе пробил платинената буза на маската. Две трети от него бяха потънали в осакатената плът. Противна жълтеникава течност бликна изпод метала. Върху яката му бързо започна да нараства кърваво петно.

— Убийте я! — хрипна Джал-Ниш. — Убийте и скрутатора!

Иризис бе изтеглила ножа си, нищожна надежда срещу мечоносци. С един скок тя се озова зад Джал-Ниш и болезнено изви единствената му ръка. Едновременно допря острието до гърлото му и кресна:

— Кажи им да не се доближават, иначе ще ти отсека главата.

— Да не мислиш, че ме е грижа! — отвърна Хлар, треперещ от ярост. — Убийте я, дори ако трябва първо да убиете мен.

Войниците пристъпиха напред едновременно от две посоки. В тази ситуация Джал-Ниш само щеше да й пречи, затова тя го блъсна с крак в гърба. Той политна към земята. Леко присвила нозе, Иризис стисна ножа си, стараейки се да не изпуска от очи и двамата си противници.

Те се изсмяха. Знаеха, че тя няма шанс.

Първият атакува. Иризис отстъпи, а противникът й продължи устрема си, за да се озове на земята. Потъналият в гърба му болт предоставяше обяснение. Вторият меч също замахна към нея, но пропусна: по време на удара в слепоочието му потъна друг болт.

Иризис погледна към стената. Скрутаторът имаше трима спътници. Двама от тях бяха войници, въоръжени с арбалети.

Войниците метнаха въже през ръба и бързо се спуснаха долу. Последва ги мъж в роба на мистик. Флид слезе последен, преодолявайки последния участък от въжето с плъзване. Иризис изтича да му помогне.

Скрутаторът огледа ожулените си длани и задъхано каза:

— Бързо, изкачи се до цистерната и влез в акведукта.

Войниците почти бяха достигнали върха на стълбата, разположена в стената на цистерната, когато Джал-Ниш се изправи, извади малък златен рог от джоба си, вложи мундщука в устния отвор на маската си и наду. Последва нисък, минорен стон. Цистерната прогърмя като огромен барабан. Редици концентрични обръчи изникнаха около нея, напомнящи пръстени около планета.

Скрутаторът, който се намираше най-ниско, сграбчи лявата страна на гръдта си и падна. Войниците притиснаха длани над ушите си. Гадателят се вцепени като труп, от устата и носа му бликна кръв. Той също полетя надолу. Иризис усети писък да се натрупва в гърлото й, само че не бе свободна да го изрази. Въздухът се бе превърнал в памук, задръстил дробовете й.

Тя удари гръдната си кост в ръба на стълбата. Сблъсъкът бе достатъчен да отслаби задушаващото усещане и да й позволи да си поеме дъх.

— Продължавайте! — изкрещя Иризис към войниците. — Изкачете се и ме прикривайте. Вземете раницата ми!

По-долният войник пое протегнатата торба, а Иризис се спусна надолу и притича до скрутатора. Той все още дишаше, но мистикът бе мъртъв.

Единият от войниците, който също бе слязъл, взе кожената торба на скрутатора и пое обратно. Джал-Ниш се приближаваше към тях, размахал меча си. Той също не бе останал незасегнат от ефектите на проявата, която бе причинил.

— Няма да се измъкнете! — завалено обеща той. — След миг тук ще се стекат сто войника.

Иризис грабна тялото на скрутатора и го намести на рамото си. Той се оказа неочаквано лек, торба с кости. Жената хвана първия напречник на стълбата и започна да се изкачва, но осъзна, че няма да успее да се отдалечи достатъчно бързо. Джал-Ниш щеше да посече краката и гърба й.

Тя се спусна обратно, изтегли ножа от колана си и нанесе подвеждащ удар. Ответният замах на Хлар премина достатъчно близо до ръката й, за да отсече няколко косъмчета. Той сумтеше и кашляше като човек, в чието гърло е заседнало нещо. Ела по-близо, Джал-Ниш, и ще ти предложа да се задавиш с ботуша ми. Иризис рязко отстъпи назад, при което крайниците на нарамения Флид се залюляха. Дали не трябваше да го пусне? В това му състояние подобно захвърляме можеше да го убие. Но пък същото можеше да стори и мечът на Джал-Ниш Хлар.

— Стреляйте!

Пронизителният й писък към войниците, междувременно достигнали върха на цистерната, остана без отговор. Очевидно тя бе застанала на пътя на стрелите.

Поредният яростен замах отведе меча на Джал-Ниш край нея. Иризис получи възможност да нанесе удар и тъй като острието на ножа бе насочено към срещуположната страна, тя стовари дръжката върху слепоочието му. Хлар се свлече на земята, при което маската му се измести. Гледката едва не накара жената да повърне.

Залитайки към стълбата, тя прекрачи трупа на мистика и започна да се изкачва. Чувстваше се замаяна. По средата на пътя силите я напуснаха и тя остана вкопчена за стълбата. Един от войниците й се притече на помощ и издърпа скрутатора нагоре.

— Идват и други — каза той.

Под себе си Иризис можеше да види единствено идващия на себе си Джал-Ниш. Войникът й помогна да преодолее остатъка от стълбата.

— Какво става? — тя се опря на каменния ръб.

Войникът посочи. От портата на фабриката изскачаха бойци.

— Сега накъде? — задъхано попита Иризис.

— Насам. Аз съм Джим — представи се ратникът. — Онзи там е Йорми.

Сетне Джим, понесъл скрутатора, се затича по протежение на ръба на цистерната, широк само две крачки. Иризис го последва към края на акведукта. До улея отвеждаше стълба, отвъд която Йорми вече бе изчезнал. Войникът се затрудняваше, защото тялото на скрутатора му тежеше. Иризис го избута нагоре.

— Подай ми арбалета си — каза тя.

Войникът мълчаливо го стори и пое нагоре, сумтейки. Иризис вложи болт и опъна тетивата, а после се прицели към стълбата на цистерната.

Дълго време не се случи нищо. Тя съжали, че е останала да чака — по това време отдавна щеше да се е озовала в улея. Точно тогава с крайчеца на окото си зърна глава, изникваща над ръба. Някой се изкатерваше по ръба на самата цистерна. Иризис се канеше да стреля, но в този момент зърна друга глава да показва над стълбата. А бегълката разполагаше само с един болт.

Онзи на стълбата се издигна първи. Иризис насочи арбалета към него и стреля. Болтът потъна точно под ключицата му. Размахал ръце, простреляният залитна встрани и с шумен плисък падна във водата.

Другият продължи да се изкачва. Иризис се обърна към стълбата и пое нагоре, макар и затруднявана от оръжието. Преследвачът, бърз като мълния, достигна стълбата още преди Иризис да се е изкачила. Той подскочи и се хвана директно за третия напречник, за да продължи нагоре с ловкостта на акробат. Жената замахна с подметка към лицето му, ала войникът се отмести с лекота, сграбчи ботуша й и задърпа. Тя едва не падна. Вторият ритник уцели устата му. Преследвачът прелетя четири стъпала, преди да се залови отново.

На върха водният канал започваше с груб и наклонен камък. Войникът отново настигаше Иризис, прекалено изтощена да се възползва от малката си преднина. У себе си тя имаше единствено нож и арбалет без болтове. Срещу меч ножът бе безполезен. Незареден, арбалетът също бе безполезна тежест, но тя пак не искаше да го захвърля.

Без да изпуска войника от очи, Иризис пробно постави ножа в улея за болтове. Опитът се оказа като цяло успешен. Видял арбалета, преследвачът бе започнал да се приближава по-предпазливо, но сега се изсмя при вида на импровизациите й. Много вероятно беше изстрелът да запрати метални отломки в лицето на Иризис.

Тя постави тетивата над дръжката, макар да подозираше, че ножът ще се изхлузи при изстрела, сетне насочи арбалета към войника.

— Тръгни назад или ще стрелям — каза Иризис и сама се отврати от потрепващия си глас.

— Стреляй! — подсмихна се преследвачът.

Тя го стори. Ножът изхвърча, прекалено бърз, за да бъде проследен ясно, и потъна до дръжката в гърдите му. Противникът полетя надолу.

Иризис трескаво поднови изкачването си. Още войници изникнаха върху цистерната. Един от тях се отпусна на коляно, прицели се и стреля, но, както бе очаквала, изстрелът бе труден и не я уцели, отскачайки. Изстрелът на друг войник бе по-близо, а по времето, когато трети се канеше да стреля, жената вече беше изчезнала.

Джим изчакваше с другия арбалет и торба болтове. Иризис зареди оръжието си и се приготви за изстрел. Двамата се затичаха по лекия наклон.

— Върви напред — каза той. — Трябва ти почивка.

Хубава почивка. Иризис се затича по неравния път. Йорми се виждаше далеч напред, понесъл скрутатора и собствената си раница. Все още не го беше настигнала, когато зад нея се разнесе крясък.

Джим беше заел позиция, прицелен в изникналите преследвачи, от които го деляха двеста крачки. Той стреля и повали един от тях.

Иризис веднага забеляза слабата страна на замисъла му. Ако той останеше да презареди, междувременно онези щяха да са прекосили половината разстояние. В най-добрия случай щеше да успее да намали бройката им с още един. Макар да се намираха далече, преследвачите бяха много. Все някой техен изстрел щеше да го улучи. Някой случаен болт би могъл да достигне дори нея.

Тя прескочи канала, за да се сдобие с по-добра възможност за изстрел, прицели се и стреля. Преследвачите напредваха скупчени, невъзможно беше да не уцели поне един. Но за нейно огорчение стана точно така. Все пак те спряха, което предостави на Джим възможност да побегне.

Няколко болта просъскаха подире му, изтръгнали следи от стените на акведукта, само че нито един не уцели. Междувременно Иризис презареди арбалета. Следващият й изстрел бе по-точен. Тичащият начело на преследвачите бе повален.

Войниците на Джал-Ниш отново спряха. Иризис и Джим се затичаха от двете страни на канала. Вече се намираха на достатъчно разстояние, за да не се притесняват от изстрели — освен случайни.

— Колко ни остава? — изкрещя жената.

— Почти левга.

Иризис си наложи да продължи напред, макар да изоставаше. Преследвачите бяха започнали да смаляват разстоянието и по времето, когато тя достигна върха на склон, отново се намираха в обсег. Иризис поспря да си поеме дъх, при което болт профуча между коленете й. Това чудотворно бързо премахна умората й.

Отвъд тя срещна останалите. Флид беше на крака. От лявата му ноздра се стичаше струйка червенина. Скрутаторът успя да се усмихне — ужасна гримаса на смърт.

И нейната собствена усмивка не изглеждаше по-добре.

— Как сте, Ксервиш? — промълви тя.

— Мога да вървя — немощно отвърна Флид.

— Това не е достатъчно. Можете ли да бягате като подгонен от демони? Защото преследвачите ни напредват бързо.

— Не мога. Но може да успея да сторя нещо по-добро.

— Нямам търпение да го видя.

— Няма да го видиш. Върви напред и не се обръщай.

— Но, сър…

— Върви! — Гласът му бе загрубял от напрежение. — Веднага!

Тя се затътри зад Джим и Йорми, но след няколко минути спря. Войниците сигурно вече изникваха отвъд възвишението. Какво ли възнамеряваше да прави старият глупак?

Флид бе застанал като разкрачен скелет, разпрострял встрани лице. Отдалеч приличаше на костеливо „Х“, останало да измолва дъжд от небесата.

Войниците се появиха. Двама от тях веднага приклекнаха, насочвайки арбалети към него. Болтовете щяха да го разкъсат. Защо не правеше нищо? Или бе решил да се пожертва, за да позволи на останалите да избягат?

Кълбо мъгла изникна между него и войниците. Може би скрутаторът опитваше да създаде някаква илюзия, но защо чак сега? Те просто щяха да стрелят през разгръщащия се облак, както и направиха.

Ивиците на изстрелите се врязаха в мъглата и се обгърнаха с нажежен огън, прогорил очите й с яркостта си. Иризис премигна и разтърка клепачи, но зрението й не се възстанови. Тя залитна назад и падна в канала, за щастие съдържащ малко вода.

Слепешком жената се изправи на колене. Паниката й нарастваше. Не виждам нищо. Ослепяла съм! Тя се удари първо в единия край на акведукта, после в другия. Струваше й се, че се е лишила и от останалите си сетива.

— Проклета глупачка! — задъхано промърмори скрутаторът, помагайки й да се изправи. — Сякаш останалите тревоги са ми малко! Изправи се!

— Не мога — ридаеше Иризис. — Не виждам нищо.

Флид я зашлеви по лицето.

— Ти си идиотка, Иризис. Предупредих те да не поглеждаш. Хвани ме за ръка.

Тя се вкопчи до болка.

— Пак не слушаш. Казах да я хванеш, не да я смажеш.

Скрутаторът я повлече след себе си. Иризис не можеше да повярва колко е трудно вървенето със затворени очи. Непрекъснато се спъваше, а когато това станеше, не бе способна сама да възстанови равновесието си.

— Какво направихте, Ксервиш?

— Скрутаторска магия — хрипкаво се изсмя Флид. — Не ми е позволено да говоря за това. Върви.

— Не разбирам какво смешно има. Изгубих зрението си.

— Пада ти се, задето си толкова любопитна!

— Можехте да проявите малко съчувствие — отчаяно каза тя.

— Твоята глупост удвои проблемите, струпани на главата ми.

Тя млъкна. Сега имаше насреща си старата, по-позната страна на скрутатора, за която в последно време бе забравила.

Изравниха се с останалите двама.

— Добре ли сте, сър? — попита Йорми.

— Бил съм и по-добре. И също така по-зле, макар и не особено.

— Какво е станало с майстора, сър? — поинтересува се Джим.

— Не спирайте! — тросна се скрутаторът. — Глупавата крава погледна назад, макар че изрично я предупредих да не го прави, и изгуби зрението си.

Иризис не бе очаквала много състрадание, но не бе очаквала и подобна грубост.

— Опитвах се да ви помогна — изхлипа тя.

— Следващия път не си прави труда, а просто изпълнявай каквото ти е наредено.

— Няма да има следващ път! — проплака Иризис и залитна в поредно спъване. Флид я издърпа на крака и четиримата продължиха по-бързо.

— Така е. Продължават да ни преследват.

— Как са оцелели?

— Трябва да е имало и други по-назад. Те са останали незасегнати, само че ще им е необходимо известно време, за да преминат.

— Какво имате предвид?

— Нямат ли край кокошите ти въпроси? Изкуството ми е оставило мястото с известна промяна.

Продължиха мълчаливо. Иризис изненада сама себе си със задържането си на крака. Тя се съсредоточи върху стъпките си, върху неспирната последователност да отмества едното стъпало пред другото, а после да повтаря движението огледално. В главата й имаше една-единствена мисъл. И тя не бе свързана с преследващите ги войници или предстоящите събития. Искам да прогледна!

— Виждам ги, сър.

Гласът на Йорми беше по-плътен от този на Джим, бавен и гръмък.

— Колцина и на какво разстояние от нас? — попита скрутаторът.

— Трудно ми е да ги преброя… Поне четиридесет. На около триста крачки отзад.

— И от това разстояние могат да ни навредят — каза Флид, — ако го осъзнават.

— Мисля, че са го осъзнали, сър. Неколцина стрелят, но прекалено високо.

— Продължавайте.

Нещо отскочи от камъка недалеч.

— Това болт ли беше? — в паника изпищя Иризис. По-рано подобно попадение не би я притеснило, но сред кошмарната чернота звукът бе непоносим.

— Стрелят с парабола.

От известно време бяха вървели по нанагорнище. Сега то изчезна, заменено от лек наклон.

— Виждам въздухоплава! — възкликна Йорми. — Отвъд пролома, сред дърветата. Ще успеем.

— Не бързай с възторга — промърмори скрутаторът.

— Още много ли остава? — питаше Иризис. — Далече ли са войниците?

— На същото разстояние. Но не за тях трябва да се тревожим.

Стегнаха я ледени примки.

— А за какво?

— Не чуваш ли?

Тя чуваше единствено стъпките им върху камъка и ударите на собственото си сърце. Не, имаше и нещо друго — ритмично тропане, съчетано с метално стържене. Дори цяла симфония подобни звуци.

— Кланкерите на Джал-Ниш наближават по хълма. Отправили са се право към въздухоплава, за да го свалят.