Майк Лосън
Вътрешно разследване (67)

66

Хари уреди срещата с Доминик Калвети в същия малък ресторант, където с Демарко бяха обядвали последния път, когато се видяха. Наложи се Демарко цял час да убеждава Хари колко е наложително да говори с Калвети. Накрая прибягна до простата истина: ако не предприеме нещо, Пол Морели щеше да прати Калвети да го убие. Или трябваше да се срещне с Калвети, или да напусне страната и да се подложи на пластична операция. Хари го предупреди, че среща с Калвети е равнозначна на самоубийство, а за пластичната операция поне има упойки.

Когато пристигнаха, на вратата на ресторанта висеше табелка „Затворено“, но Хари все пак влезе. В заведението беше само собственикът. Демарко си спомни името му — Бени — и как беше благодарил на Хари за всичко, което Пол Морели бил направил за сина му и дъщеря му. Сега Бени не изглеждаше много благодарен.

Двайсет минути по-късно двама мъже влязоха в ресторанта. Приличаха си като братя — страховити братя, които биха се отказали от бокса, защото няма достатъчно насилие в него. Бяха над четирийсетгодишни, с тъмна къдрава коса и нарочно поддържани наболи бради. Не бяха високи, но за сметка на това бяха широки. Единият носеше син костюм, а другият — сив.

Синият хвана Бени за ръката и го отведе в задната част на ресторанта, за да провери кухнята и тоалетните. Сивият остана на мястото си, втренчен в Демарко и Хари. Синият се върна, кимна на Сивия и зае позиция близо до входа. Бени донесе бутилка вино. Разчисти чашите и пепелника, които бяха ползвали Хари и Демарко, сложи нова покривка и постави бутилката и три чаши на масата. Спря се за момент да огледа свършената работа, след което взе една ваза с цветя от съседната маса и я сложи в средата пред Демарко. Сивият каза нещо на Бени на италиански и той махна цветята, след което излезе.

Когато Бени изчезна, Сивият направи знак на Демарко да се изправи. Имаше нещо странно в ръцете му, все едно са били заклещени в косачка и после са ги сглобили отново. След като провери Демарко за оръжие, той поиска да разкопчае ризата си и прокара белязаните си ръце по голите гърди на Демарко, търсейки жички от подслушвателни устройства. Докато го опипваше, той безпристрастно се взираше в очите на Демарко. Лицето му не изразяваше неприязън, беше просто човек, който си върши работата с точно толкова емоция, колкото и монтьорът, който сменя маслото на колата ти. По същия начин щеше да го гледа, ако му забиваше нож в сърцето.

Сивият хвърли последен поглед на заведението и кимна на партньора си, който излезе от ресторанта. След една минута влезе Доминик Калвети.

Калвети не обърна внимание на Хари и Демарко, докато единият от бодигардовете поеме палтото и шапката му. И двамата се изправиха, когато Калвети се приближи до масата. Хари протегна ръка и Калвети я стисна с лек захват.

— Хари — произнесе той с хладен неопределен тон.

— Доминик — отговори Хари, — това е Джо Демарко. Моят кръщелник.

Калвети не пое протегнатата ръка на Демарко.

— Дойдох тук, Хари, само защото се познаваме от толкова години. Но не мога нищо да ти обещая що се отнася до този човек.

Фактът, че Калвети знаеше кой е, потвърждаваше всички подозрения на Демарко.

Доминик Калвети наистина беше стар. Носеше костюм, бяла риза с леко протрита яка и широка старомодна вратовръзка. Косата му беше бяла и много мека; тенът му беше бронзов, около очите му имаше мрежичка от тънки бръчици, а от двете страни на устата му — една-единствена дълбока бръчка. Сигурно като млад е бил красив, но годините бяха удължили носа и ушите му и бяха поизгърбили гръбнака му. Очите му бяха черни и празни, като дупки в космоса, които безмилостно поглъщаха светлината и живота.

Сивият наля вино на Хари и на Калвети и многозначително обърна чашата на Демарко със столчето нагоре. Хари хвърли на Демарко извинителен поглед.

— Как е здравето ти, Доминик? — попита Хари. — Изглеждаш добре.

— Не, Хари — поклати глава Калвети. — Без празни приказки. Просто кажи каквото имаш да казваш.

Хари кимна и лицето му придоби сериозно изражение.

— Доминик, кръщелникът ми е добър човек. Честен човек. Искам да го изслушаш. Ако не му вярвах, нямаше да го доведа тази вечер.

Калвети не отговори.

— Също така е и син на Джино Демарко — каза Хари. — Помниш ли Джино? Работеше за Кармине Талиаферо.

Калвети изненадано повдигна едната си вежда.

— Така ли?

Хари кимна.

Направо си е страшно, помисли си Демарко, когато кръвната ти връзка с убиец се смята за препоръка.

Калвети погледна Демарко.

— Да, сега виждам приликата. Мислех си, че този човек е цивилен.

— Такъв съм, господин Калвети — обади се Демарко. Беше му омръзнало този тип да не го поглежда в очите и да говори само на Хари. — Никога не съм имал нищо общо с фамилията Талиаферо. Аз съм просто адвокат, който работи за Конгреса.

— Не си просто адвокат — каза Калвети, като отправи цялата сила на очите си към Демарко. — Ти си човек, който поставя капани, като ползва млади жени за примамка. Ти си по-долен и от сводник.

— Доминик… — обади се Хари.

— Господин Калвети — отвърна Демарко. — Няма да отричам, че провалих кариерата на Пол Морели. Но трябва да знаете защо го направих.

— Знам защо, защото работиш за някой друг политик. Още не знаем за кого, но ще разберем. Може би още тази вечер.

Демарко мигновено си представи огромната белязана ръка на Сивия, която го удря по лицето, докато не издаде Махоуни. Нямаше да отнеме дълго.

— Унищожих Пол Морели, защото той уби жена си, господин Калвети. Вашата дъщеря. Не бих могъл да оставя подобен човек да стане президент.

Демарко предполагаше, че споменаването на смъртта на Лидия ще предизвика някаква емоция у Калвети, но дори и така да беше, лицето на гангстера остана напълно безизразно.

— Защо ще убива жена си? Ако е бил недоволен от нея, е щял да се разведе. В Америка така се прави.

Ето това беше приказка: очевидно убийството беше приемливо за Калвети, но не и разводът.

— Убил я е, защото тя щеше да каже на пресата какво знае за него.

— Какво е знаела? Нищо не е знаела.

Демарко се поколеба — това, което се канеше да каже, можеше да му донесе мигновена смърт.

— Лидия щеше да им каже, че Пол е насилвал внучката ви.

Калвети стана от стола си с изумителна скорост и зашлеви Демарко през лицето. Кокалестата ръка на стареца направо го ужили и Демарко усети вкуса на кръв по долната си устна. Забеляза, че и двамата бодигардове са извадили пистолетите и чакат като добермани за команда да убиват.

Хари се изправи.

— Доминик, чакай. Изслушай го. Моля те.

За минута Калвети остана прав, втренчен в Демарко. Слабите му гърди се надигаха и спадаха от напрежение и емоции. После най-сетне се обърна към бодигардовете и им направи знак да приберат оръжията. След това отново седна, запали цигара и попита Демарко:

— Чувал ли си за „Хиляда и една нощ“? Шехерезада?

Тънка, жестока усмивка се прокрадна по бледите устни на Калвети.

Демарко кимна. Отлично знаеше какво имаше предвид старият гангстер: разкажи ми хубава приказка, иначе няма да доживееш утрото. Демарко обърса с ръка кръвта от устата си и започна:

— Винаги съм се възхищавал на Пол Морели.

Разказа на Калвети всичко, което беше научил от Лидия Морели, и защо беше сигурен, че Пол Морели е убил нея и Исая Пери. Докато говореше, Калвети мълчеше, пушеше цигара от цигара и се взираше в Демарко през полузатворените си очи. Демарко никога не беше влизал в ролята на съдебен адвокат. Никога не беше отправял отчаяна пледоария към съдебните заседатели, за да спаси живота на невинен човек. Това беше неговият ден в съда и много повече щеше да му се наслади, ако беше заложен нечий друг живот.

Демарко свърши да говори и Хари се обади:

— Доминик, тази история с Пол и жените. Имаше една тук, в Ню Йорк…

Калвети вдигна ръка и прекъсна Хари по средата на изречението. Вгледа се в Демарко като че ли за цяла вечност. На Демарко му беше ясно, че Калвети не е отписал историята му като торба с лъжи. Не, имаше съмнения за Морели и сега очевидно се опитваше да вземе решение. На Демарко му хрумна, че Калвети беше своего рода изпълнителна власт. Непрестанно вземаше решения на базата на наличната информация и на инстинктите си. Нямаше да спори, нито да иска разяснения — беше чул всичко, от което имаше нужда. Оставаше да се произнесе.

Най-накрая проговори:

— Утре бъди пред апартамента на Хари в десет сутринта. Капиш?

Демарко кимна.

— Облечи си топли дрехи — добави той.

Топли дрехи?

Калвети се изправи и Сивият му помогна да си облече палтото. Синият пръв излезе от ресторанта, докато Калвети и Сивият чакаха пред вратата. Синият отвън даде знак, че е чисто, и Сивият отвори вратата на шефа си. Докато си слагаше шапката, Калвети се обърна и погледна за последно Демарко. Да срещнеш очите на Калвети беше като да погледнеш в цевта на пушка — ако видиш светлинка, значи някой е дръпнал спусъка.