Серия
Джо Демарко (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House secrets, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

27

Махоуни поддържаше малък персонал в Бостън и жената, която ръководеше бостънския офис — над шейсетгодишна, белокоса, с внушителна гръд, — от години работеше за него. Името й беше Маги Долън и Демарко беше убеден, че тя страда от раздвоение на личността. В един момент беше въплъщение на самото състрадание и прегръщаше бабичката, загубила чека с пенсията си, а минутка по-късно ругаеше като моряк по някакъв идиот, който не играел по свирката на Махоуни.

Маги се бе обадила на Махоуни да докладва за възникнал проблем. По настояване на председателя бе наела на непълен работен ден някакво хлапе от Харвард, защото бащата на хлапето разполагал с много пари и голяма власт. Миналата седмица хлапето започнало да се държи странно — закъснявало за работа, тръгвало си по-рано, имало вид на не спало и не яло дни наред. Според Маги било откачило. Опитала се да разговаря с него, но то не искало да й каже какъв му е проблемът.

Една от самоличностите на Маги искала да уволни тоя безполезен харвардски лигльо, но знаела, че това може да навлече на Махоуни проблеми с богатото татенце. Маги Номер две обаче ужасно се притеснявала за горкото дете, да не вземе да си пререже вените, защото тя не би понесла подобно нещо да й тежи на съвестта. И помолила Махоуни да й даде Демарко под наем, за да се опита да разбере какво става.

Половин ден Демарко следи хлапака и го наблюдава как ходи насам-натам с наведена глава и буквално си говори сам, с вид на човек, който е загубил и кучето, и котката, и папагалчето си в един и същ пожар. Горе-долу на всеки пет минути изваждаше телефона си и звънеше на някого, който очевидно все не се обаждаше. Това подтикна Демарко да се обади на Алис, негова позната, пристрастена към комара, която му беше длъжница. Работеше в една телефонна компания. Алис откри, че хлапакът с еднакво постоянство се обажда на два номера, понякога до десет пъти на ден. Един от номерата беше на Патрис Хамилтън, която живееше в общежитие в Харвард. Другият, беше на книжарницата на Харвард.

Демарко прекоси прочутия университет, за да стигне до книжарницата, като периодично поглеждаше през рамо, за да се увери, че никой не го следи. Дори и да го следяха, той не виждаше никого. Демарко оглеждаше и хлапетата, които учеха в Харвард. Реши, че трябва да са доста умни, за да са ги приели там, но всичките му изглеждаха съвсем нормални, особено момчетата. Повечето от тях бяха облечени в измачкани дрехи и съдейки по косата им, като че ли току-що се бяха измъкнали от леглото. Тези, които не бяха с махмурлук, тичаха, защото закъсняваха за там, където се очакваше да са в момента. Момичетата бяха по-спретнати, по-зрели, по-съсредоточени и изглеждаха, сякаш наистина следваха в университета, за да учат, а не за да пият.

Демарко влезе в книжарницата и попита дали при тях има служителка на име Патрис Хамилтън. Да, имаше. Тогава Демарко попита дали Патрис в момента е на работа и го насочиха към дъното на книжарницата, където попълвала с налични книги. Той се отправи натам и видя една поразителна млада жена, която лепеше етикети с баркодове на кориците. Беше висока и слаба и имаше лице на момиче от корицата на някое списание. Също така беше тъмнокожа.

Демарко наблюдава Патрис няколко минути, докато се преструваше, че разглежда един рафт със суичъри, и в същото време го осени едно от онези редки вдъхновения, все едно току-що беше получил телеграма от Господ. Излезе отвън, отново се обади на Алис в телефонната компания и я помоли да провери дали Патрис Хамилтън се е обаждала на хора с определени професии. Да, обаждала се е, каза Алис.

Прекрасната Патрис бе звъняла два пъти на някакъв акушер-гинеколог и веднъж на организацията „Планирано майчинство“.

Демарко се върна при Маги Долън да докладва.

— Приятелката на хлапето е бременна. И тъмнокожа.

Какъвто беше станал циничен, и то предимно под влияние на Махоуни, Демарко реши, че хлапето си скубе косите, защото момичето отказва да направи аборт и на него ще му се наложи да съобщи на превзетите си богати родители, че им предстои да станат баба и дядо на цветнокожо дете. Демарко осъзна, че има и други възможности, други сценарии, които биха могли да представят богатия питомник на Харвард в по-добра светлина, но ги отхвърли с лека ръка. След като Маги вече знаеше основния проблем, все някоя от личностите й щеше да помогне на момчето да го разреши.

Демарко се прибра вкъщи същата вечер в толкова лошо настроение, в каквото отдавна не беше изпадал. Поколеба се дали да не се обади на Ели в Айова да я поздрави за предстоящата сватба, но реши, че идеята не е добра. Всъщност искаше да й каже колко много му се иска нещата помежду им да са се развили по различен начин и тя най-вероятно щеше да каже, че ако наистина така се чувства, е трябвало да направи нещо по въпроса. Не, този разговор нямаше да го накара да се почувства по-добре, само щеше да натъжи и Ели. Тя не го заслужаваше. Заслужаваше да се омъжи за своя пожарникар.

И така, вместо да вдигне телефона, той вдигна бутилката водка, някаква унгарска, и се опита да не мисли за абсолютно нищо. Никаква Ел, никакви Пол и Лидия Морели. Откри, че колкото повече водка пиеше, толкова повече си мислеше за всички неща, за които не искаше да си мисли, затова накрая просто си легна.