Майк Лосън
Вътрешно разследване (43)

42

Лейтенант Дейвид Дръмънд свали вестника, който четеше, и раздразнено погледна Демарко.

— Това, което имам да ви кажа, ще ви шокира — заяви Демарко.

Изражението на досада върху лицето на Дръмънд мигновено се смени с усмивка.

— Не можете да ме шокирате, драги, дори и да си свалите гащите и да ми покажете розичка там, където се очаква да ви е патката.

— Добре тогава — каза Демарко. — Смятам, че сенатор Пол Морели, с помощта на шефа на канцеларията си Ейб Бъроус, хладнокръвно е убил Лидия Морели и Исая Пери.

Съдейки по начина, по който увисна ченето на Дръмънд, Демарко прецени, че все пак е успял да шашне детектива дори без да си разкопчава колана.

В първия момент Дръмънд не каза нищо. Просто седеше и зяпаше Демарко, все едно се опитваше да прецени психическата му уравновесеност. Най-сетне прочисти гърлото си и проговори:

— Казвай каквото имаш да казваш, приятел, но да знаеш, че според мен си пълна откачалка. Ако не бях длъжник на Ема, отдавна да съм те изритал.

Демарко седна на дървения стол пред бюрото на Дръмънд. Надълго разказа за подозренията си, като се стараеше да изясни на Дръмънд всички нюанси, всички подробности, които беше научил и които го бяха довели до това заключение. Дръмънд седеше с ръце под брадичката и се взираше в Демарко, като единственият признак на чувствата му беше скептично увисналата уста.

Когато Демарко свърши, Дръмънд се облегна назад в стола си и сложи дебелите си боксьорски ръце зад късо подстриганата си глава. Беше напълно спокоен — изобщо не изглеждаше като човек, с когото току-що са споделили конспирацията на десетилетието.

С глас, пропит със злостен сарказъм, той промърмори:

— Чакай да видим дали съм ви разбрал правилно. Лидия Морели, която деветдесет процента от времето е фиркана, ви е убедила, че съпругът й, Божият дар за Америка, е насилвал доведената си дъщеря и я е докарал до самоубийство. Фактът, че пътната полиция е установила, че смъртта на Кейт Морели е била нещастен случай, е малък детайл, който вие очевидно сте решили да игнорирате. А когато Лидия бива изпратена в клиника — което дори вие признавате, че й е било нужно, — решавате, че причината е заплахата й, половин година след смъртта на дъщеря й, да се свърже с пресата и да разкаже за всички гадости, които е направил съпругът й. А, ще им каже и още една тайна — за този влиятелен мъж, който е помагал на Морели през цялата му кариера, — но вие не знаете кой е той. Дотук правилно ли съм разбрал?

Демарко усети как червенината бавно плъзва по шията към челото му, но все пак кимна в отговор на въпроса.

— Добре, да видим сега, докъде бях стигнал? А, да. След като Лидия е убита от онова малко копеленце…

— Исая Пери не е имал мотив да убива когото и да било, Дръмънд. Не се е опитвал нищо да открадне, по дяволите.

Дръмънд невъзмутимо продължи:

— Вие отивате при Маркъс Пери, наркодилър и убиец, и той ви убеждава, че малкото му братче е било в къщата на Морели онази нощ, за да му достави пистолет. Да му продаде пистолет, за бога! И според добрия гражданин Маркъс брат му го е направил, защото злият стар Ейб Бъроус, който прилича на тестено човече, го заплашил, че иначе ще си загуби работата.

— Той е бил просто едно осемнайсетгодишно хлапе, Дръмънд! Бъроус го е манипулирал.

Дръмънд продължи, все едно Демарко не бе издал и звук.

— И така, когато Исая Пери стига до къщата на сенатора, вие смятате, че сенаторът го убива с пистолета, който онзи ужким му продава, застрелва жена си в главата и после спокойно си сяда и дава на Бъроус да му пробие дупка в ръката. А, за малко да забравя. Бъроус нарочно е поръчал на Пери да донесе малокалибрен пистолет; и точно по време на посещението си в болницата при болните дечица Морели научава за пет минути достатъчно по анатомия и за огнестрелните рани, за да не си откъсне ръката. Пропуснах ли нещо?

— Да. Маркъс Пери е видял Бъроус да излиза от къщата.

— Маркъс е трябвало да измъкне брат си, идиот такъв! И защо му е Бъроус на сенатора, за да има свидетел, който да го изнудва до края на живота му?

— Не, защото Морели е искал някой да му помогне за Исая и защото го е било страх, че може да припадне, след като го прострелят, и е искал някой да е там да се обади за линейка, за да не му изтече кръвта.

— Кажете ми нещо, Демарко, тъй като историята си е ваша: Защо му е било на сенатора да се прострелва?

— Защото е знаел, че ако бъде прострелян по време на така наречения взлом, никой няма да го заподозре в убийството на жена му. И вие определено не сте се усъмнили. А той ще стане истински американски герой — не само че е застрелял един от лошите, а е бил и ранен. Когато президентският пост е заложен на карта, Дръмънд, хората са склонни да поемат големи рискове.

— Вие сте шибан побърканяк — изрече Дръмънд с равен глас — просто констатираше факт.

— Маркъс Пери ми описа Бъроус. Откъде ще знае как изглежда?

Дръмънд замълча за момент, усмихна се и после каза:

— Видял го е по телевизията, когато Морели излезе от болницата.

Копелето имаше отговор за всичко.

— Тогава как Исая Пери е успял да влезе в къщата на сенатора? — продължи да настоява Демарко. — Знам, че къщата има аларма.

— Сенаторът казва, че са пускали алармата само когато излизат. Хлапето е счупило стъклото на задната врата и е влязло оттам.

— Или Бъроус го е счупил на излизане от къщата.

— Глупости.

— По дяволите, вие изобщо някакво разследване правили ли сте? Проверихте ли ръцете на Исая за следи от барут, за да установите дали наистина е стрелял? Анализирахте ли пръските кръв, за да разберете дали съвпадат с историята на сенатора?

Дръмънд се изсмя.

— Следи от барут! Пръски кръв! Да не следите сериалите „От местопрестъплението“ по телевизията, Демарко? Да не се мислите за Грис Гасъм, или както му е шибаното име?

Самата истина — единственото, което Демарко знаеше за следите от барут, действително беше от телевизията. Невежеството му обаче не го спря и той неволно повиши глас.

— Може би ако гледахте телевизия, щяхте да имате някаква представа как се разследва убийство.

Дръмънд се изправи. Насочи в Демарко дебелия си показалец и изкрещя:

— Вие сте напълно побъркан! Проклетата ви теория за убийство не е нищо повече от догадка, базирана на бръщолевенето на една алкохоличка и един изпаднал престъпник, който на всичкото отгоре е роднина на застреляното хлапе!

На свой ред Демарко се изправи, събаряйки стола, на който седеше, и кресна:

— На нито един от вас ли, идиоти такива, не му се стори странно, че този отличник в училище, който никога през живота си не се е забърквал в нищо, се е опитал да убие сенатор на Съединените американски щати?

И двамата стояха и се гледаха на кръв. Беше настъпил онзи момент, до който всички мъже достигат, когато не могат да се разберат — започват да крещят с пълна сила и едва не тръгват да се бият с голи юмруци. За Демарко налице бе поредното доказателство защо само жени трябва да са държавни глави.

След малко Дръмънд затвори очи и дълбоко си пое въздух. Усилието, което положи да възвърне самообладанието си, беше повече от осезателно. След това отново отвори очи и каза с неутрален бюрократичен глас:

— Господин Демарко, какво по-точно очаквате да направи този отдел?

— Искам да подновите разследването по убийството на Лидия Морели, но този път се отнесете към съпруга й като към заподозрян.

Дръмънд кимна.

— Очакванията ви ще бъдат предадени на моите началници.

Демарко се взря в невероятно спокойното лице на ченгето и попита:

— Няма да си мръднете пръста, нали?

Дръмънд се наведе напред, подпря големите кокалчета на ръцете си върху бюрото и каза:

— Остават ми шест месеца до пълна пенсия. Разкарайте се и да не съм ви видял повече.