Серия
Джо Демарко (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House secrets, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

63

Беше единайсет часа вечерта, когато Ема заблъска с юмрук по вратата на Чарли Еклънд.

В крайна сметка отвори бодигардът, който държеше автоматичен пистолет. Ема очевидно го беше събудила — беше само по тениска и боксерки. Забеляза мускулите на краката му и беше готова да се хване на бас, че мъжът пред нея може да прави коремни преси с по двайсет и пет килограмови тежести на краката.

— Какво искате? — попита той с глас, който прозвуча учудващо тънък за мъж с неговите размери.

— Трябва да говоря с господин Еклънд. Моментално.

Зад бодигарда Ема чу гласа на Еклънд.

— Спокойно, Стан, пусни я да влезе.

Бодигардът отстъпи назад.

— Връщай се в леглото, Стан — каза Еклънд. — Всичко е наред.

Облеклото на Еклънд се състоеше от червен хавлиен халат, бяла пижама и пантофи. Въпреки че го бяха вдигнали от леглото, меката му бяла коса не беше ни най-малко разрошена. Ема се зачуди как го постигаше Еклънд — да спи, без да си разроши косата, — което извика представата за вампир, който лежи неподвижно в ковчега си.

Еклънд направи знак на Ема да се разположи на едно канапе в хола.

— Ще искате ли нещо за пиене? — попита той.

— Не — каза Ема. — И съжалявам, че ви притеснявам толкова късно. — Не беше истина, но й се стори правилната реплика към мъж, от чиято помощ се нуждаеше.

— Та защо сте дошли? — попита Еклънд. — Мислех, че всичко между нас е приключило.

— Някой, който действа от името на Морели, убива хора.

— Наистина ли? — Еклънд звучеше изненадан, но Ема не можеше да е сигурна дали действително е така.

Разказа му възможно най-кратко какво бяха направили, за да унищожат политическата кариера на Морели. Нямаше желание да го посвещава в замисъла, но знаеше, че ако не предложи интригуваща информация, той няма да й помогне.

— Каква невероятна операция — напълно искрено се възхити Еклънд. — Но сега казвате, че хората, които са ви помогнали, са умрели или са на път да умрат.

— Да.

— Е, това е много тъжно, но какво очаквате от мен да направя? Защо не се обадите в полицията или във ФБР?

Еклънд лекичко се усмихна, когато зададе въпроса си.

— Полицията няма да си мръдне пръста и вие много добре го знаете.

— Но вие смятате, че аз мога да ви помогна? Както сигурно знаете, Управлението не се занимава със случаи вътре в страната.

Еклънд страхотно се забавляваше.

— Не си играйте с мен, Чарли. Не съм в настроение и нямам нужното време. Знам, че сте наблюдавали Пол Морели и жена му. Искам да ми кажете дали той по някакъв начин е свързан с някого от организираната престъпност.

Еклънд не каза нищо; просто се взираше в лицето на Ема.

— Умират хора, Чарли — каза Ема. — Цивилни. И смятам, че вие знаете кой стои зад убийствата.

Еклънд продължи да се взира в Ема с малките си кукленски очички, който святкаха от задоволство.

— Мисля да си налея нещо за пиене — каза той. — Сигурна ли сте, че не искате една чашка?

— Да — каза Ема, опитвайки се да се овладее.

Еклънд отиде до барчето в трапезарията, извади бутилка бренди и една чаша и си наля. Върна се на мястото си, отпи една глътка и завъртя брендито в чашата, преструвайки се, че се наслаждава на цвета му.

— По дяволите, Чарли! — не издържа Ема. — Престанете да седите и да се опитвате да измислите как тази ситуация може да помогне на вас и на ЦРУ. Веднъж в живота си вземете правилното решение, простото решение. Пол Морели е сексуален хищник и убиец и с политическата му кариера е свършено. Вече не ви върши работа. А сега ми кажете каквото искам да знам или, кълна се, ще превърна живота ви в същински ад.

Малките пръсти на Еклънд потропаха по чашата с бренди.

— Ще ми дадете ли снимките как разговарям с онзи репортер? — попита Еклънд.

— Да — изрече Ема през зъби.

— А ще използвате ли връзките си да ми помогнете да намеря онзи наркобарон, който иска да ме убие? Много харесвам Стан, но ми писна да живее в къщата ми.

— Да — повтори Ема. И ако Еклънд й помогнеше, тя щеше да удържи на думата си, но в някой момент щеше да намери начин да го отстрани от ЦРУ. Беше твърде опасен, за да го остави в Управлението.

Еклънд постоя така известно време като някакво миловидно старче, с бялата си коса, блестящи очи и червена хавлия.

Но най-накрая проговори.

— Сенатор Морели е пътувал до Ню Йорк след убийството на жена му. Заминал е уж да се консултира с някакъв лекар относно раненото си рамо. Докато е бил в Ню Йорк, един мъж на име Хари Фостър го е взел от хотела и го е закарал до една офис сграда в Южен Манхатън. Моите хора ми докладваха, че Морели е прекарал половин час в сградата. Срещата се е състояла в късния следобед, след като повечето хора, които работят там, са си тръгнали. По мое нареждане хората ми идентифицираха всеки един от мъжете, които са напуснали сградата след сенатор Морели.

Еклънд спря да говори и отпи глътка бренди.

— Един от тези мъже се казва Доминик Калвети.