Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Майк Лосън

Заглавие: Вътрешно разследване

Преводач: Ана Пипева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“, София

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-230-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6015

История

  1. — Добавяне

29

Детектив Дейвид Дръмънд с чин лейтенант беше на петдесет и няколко години. Гърдите му бяха широки, раменете — силни, а ръцете — като на Попай моряка. Бялата му коса беше гъста и късо подстригана — прическата на сержант, който гони новобранците. Ръцете му като че ли бяха влачили бетонни плочи, кокалчетата му бяха деформирани и възлести, а носът му сякаш неведнъж беше спирал тежки предмети, движещи се с пълна скорост. Демарко огледа кабинета му за някакъв трофей, който да възхвалява Дръмънд като някогашен шампион в тежка категория на някой вашингтонски полицейски участък, но предположението му не се потвърди. Може би ченгето просто беше непохватно, но това определено не беше теория, която би искал да изпробва.

Кабинетът му съдържаше едно очукано сиво метално бюро и два дървени стола. Прозорците бяха целите наплюти от мухи и прозрачни колкото тухла. Стените, някога бели, сега бяха жълти от дима на един милион цигари, изпушени под стрес. Мускулестите ръце на Дръмънд лежаха на бюрото и стискаха нащърбена чаша за кафе. В ъгъла на бюрото имаше негова снимка с някаква крехка жена на средна възраст — двамата позираха на люлка в беседката на розова градина. Жената държеше едната му огромна лапа в двете си мънички ръце — Кинг Конг усмирен от Фей Рей.

— И така — започна Дръмънд. — Ема ми каза колко упорито сте настоявали да говорим за случая „Морели“. Какво искате да знаете?

— Вие ли водите разследването? — попита Демарко.

— Не. Но аз съм единственият в отдела, който би говорил с вас, и то само защото Ема ми се обади.

Демарко се зачуди как така Ема има някакво влияние върху това вашингтонско ченге. Спря се на предположението, че Дръмънд невинаги е бил ченге, но при Ема всичко беше възможно.

— Оценявам това, лейтенант — каза той.

— Хубаво. Какво искате да знаете?

— Подробностите. Всичко, което не е излязло по вестниците.

Дръмънд се поколеба.

— Не изгарям от желание да ви разказвам неща от кухнята за такъв горещ случай. Откъде да знам, че няма да изприпкате и да се раздрънкате пред пресата?

Демарко се усмихна.

— Ако се изкуша, можете да ме набиете.

Дръмънд отвърна на усмивката, но неговата не беше приятелска. Колко са ти големи зъбите, бабо, помисли си Демарко.

— Може би там, откъдето идвате, драги, това е шегичка — каза Дръмънд. — Там, откъдето идвам аз, е реална възможност.

За секунда Дръмънд сурово изгледа Демарко, след което се поотпусна и качи излъсканите си със слюнка ботуши на ръба на бюрото.

— Общо взето, вестниците всичко писаха — каза Дръмънд. — Онзи нещастник Пери чупи прозореца на задната врата на къщата на сенатора, промъква се в спалнята и вкарва един куршум в слепоочието на Лидия Морели. Сенаторът се събужда от изстрела и хлапакът го улучва в рамото. Сенаторът сграбчва тоя нещастник — не е бил особено едър, — опитва се да му измъкне пистолета и хлапакът свършва прострелян в сърцето. Морели не се е опитвал да го убие — или поне така твърди. А дори да не е така, на кого му пука?

— Но защо е искал да убие сенатора? — попита Демарко.

— Нали знаете, че е бил чистач в сградата, където работи сенаторът?

Демарко кимна.

— Прочетох го във вестника.

— Е, според Бъроус, съветника на Морели, сенаторът е спипал Пери при опит да му открадне калкулатора от бюрото в деня на инцидента. Сенаторът го предупредил, че ще трябва да се оплаче от него. Смятаме, че копелето се е опитало да убие сенатора, за да не си загуби работата — най-много това да беше станало. Или може би Пери си е мислил, че може да свърши и в пандиза, но се съмнявам. Такива като него знаят всичко за системата и разните там обжалвания и сделки.

Такива като него?

— Но защо ще краде калкулатор? — попита Демарко.

— Откъде да знам. Да го заложи сигурно.

— Какъв е бил калкулаторът?

— Най-обикновен. Вероятно ги раздават на всички сенатори да следят националния дълг.

Демарко пренебрегна опита на Дръмънд да се пошегува.

— По дяволите, лейтенант, в наши дни можеш да си купиш и най-специалния калкулатор за петдесет долара. Банките ги раздават безплатно само като си откриеш спестовна сметка. Бас държа, че не можеш да му вземеш и десет долара в заложна къща.

Дръмънд сви рамене.

— Кой знае какво си е мислело копелето? Бъроус каза, че когато Морели влязъл в офиса, хлапето тъкмо слагало калкулатора в джоба си. Може би е било просто първото, което му е попаднало. Може би е мислел да претърси цялата стая за малки предмети за свиване или някакви дребни суми, или каквото там успее да намери.

— Странно ми се струва за такова нещо да рискуваш работата си — продължи да настоява Демарко.

— Може пък да е бил клептоман. Като онази филмова звезда. Защо й е на звезда да задига шапка? Знае ли човек защо крадат хората.

— Пери има ли досие за кражби?

Дръмънд се намръщи. Разпитът на Демарко беше започнал да го дразни.

— Не знам, но със сигурност знам, че не ми пука. Какво значение има дали е крал, или не, дали е щял да залага калкулатора, или не?

— А какво ще кажете за мотив, лейтенант? Не мислите ли, че опасността да загуби работата си е доста слаб мотив, за да убие двама души, без да му мигне окото?

Тонът на Демарко беше малко остър и Дръмънд му отвърна подобаващо.

— Майната му на мотива! Мога да ви измисля един милион мотиви. Исая Пери е негодник от семейство негодници. По-големият му брат е наркодилър и заподозрян в поне едно убийство. Мисля, че малкото братче просто е решило да се включи в семейния бизнес. — Той удари едната си дебела длан в бюрото и заключи: — Не ми пука за мотива!

Демарко реши да спре да притиска Дръмънд относно мотива. Зададе няколко въпроса за криминалното досие на Исая Пери и за въоръжения грабеж, който е извършил като малолетен, а после го осени друга мисъл.

— А защо ще стреля първо по Лидия Морели?

— Накъде биете? — наежи се Дръмънд.

— Ако се каните да застреляте двама спящи, лейтенант, няма ли първо да застреляте мъжа, който всъщност е по-вероятно да ви отнеме оръжието и да ви застреля с него?

— Аз може би, може би и вие също, но може би хлапакът не е бил толкова умен, колкото нас. Или може би е било тъмно в стаята и не е успял да различи по кого стреля първо.

Преди Демарко да успее да зададе следващия си въпрос, Дръмънд каза:

— Много странни неща питате, драги, и не ми харесва накъде отиват нещата.

За момент огледа Демарко и очите му се изпълниха с подозрение.

— Опитвате се да създадете проблеми на сенатора ли? Това ли ви е играта?

Демарко реши, че е дошло време да се оттегли от тази дискусия.

— Не, лейтенант. Познавах Лидия Морели и съм разстроен от смъртта й.

Дръмънд прикова Демарко с острите си полицейски очи.

— И аз ще съм доста разстроен, ако се опитате да използвате думите ми, за да навредите на Морели. Харесвам го. Харесвах го още преди всичко това да се случи, но сега, след като простреля малкото лайно, го харесвам дори повече.