Майк Лосън
Вътрешно разследване (54)

53

Тя беше малко над трийсетгодишна. Висока метър и шейсет, с руси къдрици, които обгръщаха сладко сърцевидно лице, трапчинки на бузите и големи сини очи зад очила с големи рамки. Очилата уголемяваха очите й до размера на огромни сини езера от невинност и й придаваха прекомерна уязвимост, поне според Демарко. Имаше фигурата на Марша Давънпорт: големи гърди в сравнение с дребното й тяло, бедра, които се спускаха във великолепна извивка от петдесетсантиметровата й талия, и крака, които изглеждаха добре в късата й поличка.

Първите думи, които излязоха от сладката й уста, бяха:

— Мамка му, ще ме пуснете ли да вляза? Такъв е клинч навън.

— Бренда Хатауей? — попита Демарко.

— Същата. А сега искам да вляза, преди да ми е замръзнал задникът. В Ел Ей беше двайсет и седем градуса, по дяволите. Ако знаех, че тука е толкова студено, щях да поискам повече пари.

Демарко вдигна куфарите й от верандата, покани я в кабинета си и й наля едно бренди като профилактика срещу пневмонията. Докато отпиваше първите си глътчици от брендито, тя се разходи из стаята, спря се пред една гравюра на стената — подарък от една от многото бивши приятелки на Демарко, и кимна, все едно да изрази одобрението си. След като изхлузи обувките си, тя се пльосна на канапето срещу стола на Демарко и качи краката си на масата. Бедрата й се виждаха чак догоре.

— За шоу бизнеса — вдигна наздравица тя. — Разбрах, че имате роля за мен.

— Кой ви каза?

— Агентът ми, това безполезно лайно.

Демарко се надяваше, че Сам Мърфи е платил на агента достатъчно, за да подсигури мълчанието му.

— Какво ви каза агентът? — попита той.

— Че ще изкарам петдесет бона, без да си вдигам краката. Каза също, че шумът, който ще се вдигне, ще ме изстреля на върха. Надявам се, тогава ще го разкарам и ще си намеря истински агент.

— А с кого е говорил агентът ви?

— Че откъде да знам? По-кротко де. Това някакъв проклет разпит ли е?

— Бренда, искам да престанете да ругаете.

— Е, извинявам се! Какъв сте вие? Някой религиозен фанатик?

— Не. Ролята, която ще играете, не включва нецензурни думи. Ще бъдете невинна. Наивна и скромна. Душичка. Трябва да се настроите за ролята.

— Сега ще ми миете устата със сапун или ще ми кажете за какво става въпрос?

Демарко едва се сдържа да не се усмихне.

— След два дни…

— Женен ли сте? — попита Бренда.

— Не.

— Гей?

— Не. След два дни…

— Разведен?

— Да.

— Защо се разведохте?

— Имахме различни приоритети.

— Което значи?

— Значи, че не ми се говори за това.

— Имате ли си гадже?

— Вече не.

За секунда тя погледна Демарко и за пръв път стана сериозна.

— Съжалявам. Изглежда, раната е прясна.

— Да. А сега, ако сте приключили с въпросите, ето каква е работата.

Когато свърши с обясненията, Бренда не се стърпя:

— Мамка му, това ще е трудно. Опа, извинявайте.

— Да, трудно ще е, Бренда. И рисковано. Сигурна ли сте, че искате да поемете риска?

— Имате ли представа колко е трудно да те забележат в Холивуд?

Демарко поклати глава.

— Ами благодарение на пластичната хирургия всяка жена там е с перфектен нос и перфектни цици. Да си намериш свястна роля е по-трудно, отколкото да спечелиш от лотария. Всичко бих направила, за да се включа в голямата игра.

Пламъкът на амбицията й нагорещи въздуха.

— И ако случайно се чудите — добави тя, — няма нищо изкуствено в тялото ми.

През следващия един час Демарко и Бренда отработваха ролята й. Тя задаваше умни въпроси. Под русите къдрици имаше пъргав мозък. В десет часа тя се прозина.

— Мисля, че схванах идеята. Беше дълъг ден, скъпи. Къде ще спя?

— Утре ще се настаните в един апартамент на Хълма. Тази вечер можете да останете тук или да ви закарам в хотел.

— Не ми пречи да остана.

Демарко я заведе до спалнята си.

— Банята е в другия край на коридора, чаршафите и кърпите са чисти.

— Това е вашата стая, нали?

— Да. Аз ще спя на канапето в кабинета. Разтегаемо е.

Тя се вгледа в него за един дълъг момент, после каза:

— Ще се видим сутринта.

Петнайсет минути по-късно той чу течащата вода в банята и се опита да не си представя как ли изглежда мокра и гола. Един час чете, после разпъна канапето и се опита да заспи. Причината да отстъпи леглото си на Бренда беше канапето — точно толкова удобно, колкото и средновековен уред за изтезания.

В единайсет и половина вратата на кабинета му се отвори. Той още не спеше. Погледна към отворената врата и видя силуета на Бренда, очертан от светлината в коридора. Беше облечена с къса хавлийка, която показваше почти целите й крака.

— Не мога да заспя — каза тя. — Май още съм в другата часова зона.

Демарко не каза нищо.

Тя развърза колана на хавлията и я отърси от раменете си. Имаше красиво тяло.

Още докато си говореха, Демарко бе усетил, че Бренда го намира за привлекателен, но знаеше, че не е неустоим. Подозираше, че тя е една млада жена, която обича секса, а той не беше отблъскващ и беше свободен. Да преспи с него може би беше емоционалният еквивалент на един хубав масаж преди лягане. И това напълно го устройваше.

Докато се мушкаше под завивките, тя прошепна:

— Обещавам, от утре започвам сериозно да упражнявам невинността си.