Серия
Джо Демарко (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House secrets, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

22

Бесен от мистерията около Тери Финли и проклетия му списък, Демарко реши да отиде на някое игрище и да си го изкара на цяла кофа топки за голф. Упражнението беше точно толкова терапевтично, колкото и да блъска по боксовата круша, но много по-малко изпотяващо. Целта му би трябвало да е да подобри уменията си в играта, но понякога обичаше просто да хване стика и да удря топките с всичка сила. Повечето му удари се отклоняваха от желаната траектория или отскачаха встрани, но Демарко беше силен в горната половина на тялото си и понякога отпращаше топката право напред, на повече от двеста метра, все едно за миг в него се е вселил Тайгър Уудс.

Тъкмо метна чантата за голф в багажника на колата, когато иззвъня телефонът му. Мобилните телефони бяха проклятие, една безкрайно дълга верига, която постоянно те приковаваше към работата. Погледна кой го търси. Беше Дик Финли. Мамка му. А сега какво, по дяволите, да каже на човека?

— Здравейте, господин Финли.

— Намерили са лаптопа на Тери — каза Дик Финли. — Бил го оставил в някакъв бар, същия, от който е салфетката. Нали се сещате, салфетката, на която бяха написани онези имена.

— „При Сам и Хари“?

— Да. В момента е там. Управителят току-що ми се обади. Тери го забравил една вечер и някакъв барман го прибрал в стаичката, където се преобличат служителите, но после барманът заминал на почивка, без да каже на никого за компютъра. Както и да е, барманът днес се върнал на работа, видял, че лаптопът още е там, и се обадил в „Уошингтън Поуст“. От вестника му дали моя номер.

Значи лаптопът на Тери не е бил откраднат от някой убиец, както предполагаше Дик Финли. Репортерът се е понапил, забравил е компютъра си и на следващия ден, когато усетил, че липсва, подал жалба в полицията, че е откраднат — точно както шерифът на окръг Луиза беше казал на Дик Финли. А може би шерифът беше прав и за всичко останало, свързано със смъртта на Тери, включително и за заключението, че е било инцидент.

— Обаждам се да ви помоля за нещо — продължи Финли, — дали ще можете да приберете компютъра и да погледнете какво има вътре?

Мамка му.

— Разбира се — отвърна Демарко.

— Ако няма нищо, свързано със смъртта на Тери… не знам. Дайте го на някого.

— Звучите доста изморен, господин Финли. Добре ли се чувствате?

— Да. Просто вече съм стар. И така, открихте ли нещо?

— Още не, сър — каза Демарко и за да попречи на Финли да му задава други въпроси и да не се налага пак да го залъгва, добави: — Но ще отида до този бар още сега и ще взема лаптопа.

 

 

И така, вместо да свърши нещо здравословно, като например да удари няколко топки, Демарко отиде в „При Сам и Хари“. Мястото му хареса. Беше тъмно, хладно и тихо — обстановка тъкмо като за бар, — а барманите имаха навика да сипват по повечко, тъй като опитът ги беше научил, че по-големите питиета правеха пияниците щастливи, което на свой ред водеше до по-големи бакшиши.

Демарко си поръча бира — в момента не му се експериментираше с някоя нова марка евтина водка — и взе лаптопа на Финли от бармана на смяна. Намери си маса близо до контакт и включи зарядното на компютъра. Лаптопът съдържаше стотици файлове, някои от които бяха създадени преди години, включително и един, наподобяващ роман, който така и не беше стигнал по-далеч от трета глава. Повечето файлове бяха груби чернови на статии, но някои съдържаха записки от интервюта и бележки по теми, които Тери бе разследвал. Само един файл бе свързан с Пол Морели.

Във файла за Морели имаше препратки към стари статии за Риймс, Башо и Фрей, тримата мъже от списъка на Тери, но нямаше никакви конкретни доказателства за вината на Морели. Също така имаше и големи откъси от текстове, които като че ли бяха от стари статии за Морели. Изглежда, Тери Финли беше открил тези статии в интернет и ги беше копирал на компютъра си. Също така Тери беше говорил с много хора. Повечето, които беше интервюирал, имаха нещо общо със случаите на Риймс, Башо и Фрей. Например беше разговарял с полицая, който хванал Риймс в леглото с тийнейджъра, и с управителя на мотела, където се беше случило всичко. Но нищо в записките на Тери не хвърляше нова светлина върху тези отдавнашни случки и нищо не сочеше към някой могъщ човек, който да е помагал на Пол Морели да извършва престъпления.

Имената на Джанет Тайлър и Марша Давънпорт бяха споменати във файла. Финли беше открил, че Марша Давънпорт е участвала в декорирането на дома на семейство Морели и че Джанет Тайлър е работила по проект за градоустройство, но това беше всичко. Изглежда, Финли бе успял единствено да докаже, че и двете жени имат пряка връзка с Морели, но нищо не подсказваше, че Финли е подозирал Морели в насилие срещу жени. Името на Лидия Морели изобщо не се споменаваше.

На Демарко му хрумна, че не е задължително лаптопът на Финли да съдържа най-новите му проучвания. Повечето репортери не биха използвали лаптоп, за да си водят записки, когато интервюират разни хора. Финли сигурно е запазвал суровите си записки в някой бележник или на диктофон и чак после е прехвърлял наученото на компютъра си. Но нито бележник, нито диктофон не са били намерени при тялото на Тери или в къщата му — както според Дик Финли, така и според полицейските доклади, които беше чел Демарко. Бележниците на Финли сигурно бяха в офиса му в сградата на „Уошингтън Поуст“, реши Демарко, и шефовете му най-вероятно вече са ги прегледали.

Демарко погледна часовника си. Вече беше прекалено късно да ходи на игрището. Забеляза една доста привлекателна брюнетка сама на бара, която си играеше с блекбърито. Реши да се присламчи до нея и да си поръча още една бира.