Майк Лосън
Двойни игри (66)

65

Реализирането на плана на Ема започна със серия цифрови фотографии.

Първата й работа беше да изиска снимката на Джубал Пю и Оливър Линкълн, направена от Ранди Уайт в ресторанта в Уинчестър. Разбира се, тя стори това с посредничеството на Махоуни. На въпроса на ФБР защо председателят иска тази снимка той троснато отговори: „Искам я и толкоз!“ Не след дълго секретарката му изпрати въпросната снимка на електронната поща на Ема.

Следващата й стъпка беше да изпрати специален човек в Кий Уест, който да направи серия актуални снимки на Оливър Линкълн. Освен това човекът няколко пъти щракна и интериора на въпросния ресторант. Накрая, използвайки връзките си в „Уошингтън Поуст“, Ема се сдоби и със снимка на Джубал Пю, направена по време на процеса срещу Ранди Уайт.

Специалистите от ФБР потвърдиха, че лицето, с което Пю е бил заснет в ресторанта, действително е Оливър Линкълн. Но Ема използва услугите на свой експерт, който успя да изгради портрет на Линкълн — също с шапката на „Тампа Бей“, перука, фалшива брада и слънчеви очила — в същата компания и в същия ресторант. На снимката ясно се виждаше отсрещната сграда. След като внимателно разгледа снимката, Ема накара експерта си да свали слънчевите очила от лицето на Линкълн.

Седмица по-късно тя притежаваше снимката, която ФБР би желало да има. На нея съвсем ясно се виждаше лицето на Оливър Линкълн, седнал в компанията на Джубал Пю — при това точно на мястото, посочено от Пю. Фактът, че снимката бе фалшива, нямаше никакво значение, тъй като тя не възнамеряваше нито да я предава на ФБР, нито да я използва за обвинения срещу Линкълн. Снимката бе изфабрикувана поради съвсем друга причина.

* * *

Трябваше им човек, който да осъществи ужилването на Пю. Идеалният кандидат би бил държавен служител, решил да престъпи чертата. Отначало бяха склонни той да бъде самият Демарко, но после се отказаха от тази идея. Защото Джо беше роднина на Дани Демарко, а Джубал Пю би проявил подозрителност към всеки, който носи фамилията на човека, който го беше насадил.

После обсъдиха кандидатурата на Бари Кинг — приятеля на Демарко от АБН, с когото играеха софтбол. Но макар че Демарко харесваше Кинг, той не беше сигурен в способността му да доведе операцията до успешен край. Освен това Пю не познаваше Бари и вероятно нямаше да се довери за втори път на непознат.

В крайна сметка стигнаха до заключението, че им трябва човек, който има достатъчно основания да смени господарите си, но едновременно с това е познат на Пю. Така изборът им падна върху Патси Хол.

За пръв път в живота си Патси Хол беше призована да се яви в Капитолия. Такива като нея ги викаха само когато трябваше да дават показания пред някоя от подкомисиите на Конгреса. Последното й посещение беше без покана, само за да каже на онзи мръсник Демарко какво мисли за него. Но ето че отново бе тук, при това не за да дава показания, а за лична среща с председателя на Камарата на представителите. Нямаше абсолютно никаква представа защо я вика Махоуни.

В момента, в който влезе, секретарката веднага я въведе в кабинета на Махоуни. Беше го виждала само на снимки, но бързо установи, че на живо той изглежда много по-внушителен. Фотографиите акцентираха върху гъстата бяла коса, упорито вирнатата брадичка и внушителната фигура, но нямаше как да уловят дяволитите пламъчета в очите му и безцеремонния начин, по който я огледа от глава до пети. Още по-малко снимките можеха да уловят дъха на бърбън, който тя усети в мига, в който Махоуни стисна ръката й между огромните си лапи и обяви, че страшно се радва да я види.

— Не сте особено щастлива от факта, че онзи отвратителен наркодилър Пю не е в затвора, нали? — директно попита Махоуни.

Без майтап, понечи да отговори Хол, но разбира се, не го направи.

— Не съм, сър — сдържано кимна тя.

— Работата е там, че ако не извърши някое друго престъпление, няма как да го тикнем зад решетките — уточни Махоуни, а после бързо добави: — Но с ваша помощ бихме могли да пипнем Линкълн, който е наел Пю.

— С моя помощ? — вдигна вежди Хол.

— Точно така.

— Какво трябва да направя?

Зададе въпроса, макар да съзнаваше, че ако председателят пожелаеше да я изпрати да обикаля парка по бикини, беше достатъчно да се обади на онзи блюдолизец Гарнър, директора на АБН, който щеше да я накара да го направи.

Но отговорът на Махоуни я изненада.

— Не знам — отвърна той.

— Моля? — вдигна вежди тя. — Искате помощта ми да пипнете Линкълн, но не знаете как?

— Ами да — кимна Махоуни. — Не мога да знам, защото планът на моя приятел е малко, хм, необикновен…

— Не разбирам.

— Аз също — ухили се Махоуни и тя неволно отвърна на усмивката му. Без съмнение беше лукав стар мръсник, но не му липсваше чар. — Но знам, че в момента сте агент от висока категория и сте дяволски добра в работата си — добави Махоуни. — Знам още, че двете ви дъщери учат в гимназията, а сегашната ви длъжност изисква чести отсъствия от дома. Независимо дали ще ми помогнете, или не, аз вече казах на онзи блюдолизец, дето ви се пада шеф…

— Имате предвид Гарнър?

— Да, този беше… Та вече му казах, че след важната роля, която изиграхте при задържането на бандата на Пю, аз съм силно разочарован от липсата на сериозна преоценка на вашите способности. Попитах го защо не сте получили 14-а, а дори и 15-а категория, след което подхвърлих, че спокойно би могъл да ви назначи за свръзка на АБН с Конгреса… — Намигна й, а на лицето му изплува дяволита усмивка. — Останах с впечатлението, че Гарнър доста се разтревожи от моето разочарование…

— Господи! — въздъхна Хол. — Но какво все пак трябва да направя?

— Просто да си поговориш с един човек, когото познаваш — заряза официалностите Махоуни. — Казва се Демарко.

Отношението й към Демарко вероятно пролича по лицето й, защото председателят побърза да добави:

— Знам, знам… Последния път не е бил особено коректен с теб, но сега ще бъде, обещавам ти.

— Излишно е да ме подкупвате с повишения, за да разговарям с него, господин председател — твърдо рече Хол.

— Знам — кимна Махоуни. — Но това не е подкуп. Давам тласък на кариерата ти, защото ми харесваш. И защото съм впечатлен от броя на тъпаците, които си тикнала зад решетките по време на кариерата си.

Преди Патси да успее да реагира, председателят се обърна към помощната масичка и попита:

— Искаш ли питие? Какво ще кажеш за едно „Уайлд Търки“ с лед?

— О, не, сър. Но все пак ви благодаря.

— Стига, Патси! Работното време е към края си, а слънцето почти залезе.

Часът беше едва три и половина следобед.

— Ами… Добре, сър. Но само една глътка.

Махоуни се надигна и пристъпи към малък шкаф.

Пусна по две бучки лед в чашите, след което ги покри с три пръста бърбън.

— Ела да седнем ей там — промърмори той и махна към канапето. После й намигна и добави: — От бюрото не мога да виждам краката ти.

Пак избухна в смях и Патси се разсмя заедно с него.

Беше готова да се обзаложи, че на млади години е бил страхотен сваляч. Впрочем по всичко личеше, че и сега е такъв, въпреки напредналата възраст.

— Как се казват дъщерите ти? — попита Махоуни. — Аз също имам три момичета. Няма да ти казвам какви неприятности си имах с тях по време на пубертета, особено с най-голямата!

Патси беше леко пияна, когато се появи на срещата с Демарко. Но въпреки това не му се зарадва. По негово настояване се срещнаха в „При Сам и Хари“ на 19-а улица.

— Какво ще пиеш? — попита той, след като я настани на масата.

— Нищо. Махоуни вече успя да ме накара да изпия две питиета. Останах с впечатление, че иска да ми свали бикините.

Почти прехапа език, като каза това, но наистина беше останала с такова впечатление.

— Не бих се изненадал — кимна Демарко. — Но аз не се опитвам да направя същото, а само искам да бъда любезен.

— В такъв случай престани да бъдеш любезен и казвай какво искаш.

Демарко се подчини.

— Господи! — възкликна Хол. — Да не си превъртял?!

— Може би — сви рамене той.

— Ще изгубя работата си, ако го направя!

— Няма. В момента си бронирана отвсякъде. Освен това не е нужно някой да знае, че си замесена — освен ако нещо не се обърка.

— Винаги нещо се обърква — въздъхна Хол.