Серия
Джо Демарко (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules (Dead on Arrival), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

48

Последният необходим участник в операцията беше Дани Демарко, който в момента седеше със слушалка в ръка отвъд разделителното стъкло на стаята за свиждане. Мръсникът изглеждаше страхотно въпреки затворническия гащеризон и двудневната брада.

С Джо си приличаха, никой не можеше да бъде изненадан от факта, че са братовчеди. И двамата имаха гъсти коси, прави носове, добре оформени брадички и сини очи. По принцип Джо Демарко минаваше за хубав мъж, но в сравнение с Дани… Е, всичко беше въпрос на милиметри — в разстоянието между очите, в дължината на носа, във формата на брадичката. Перфектната симетрия, съпоставена с почти перфектната. Това беше разликата между действително красивия и просто хубавия мъж. Все едно да сложите една до друга снимките на Кърк Дъглас и сина му Майкъл, направени, когато и двамата са били трийсетгодишни. Веднага ще забележите, че милиметрите са в полза на Кърк. Подобно беше сравнението между Дани и Джо Демарко, в което Джо не беше Кърк, а Майкъл.

Но не само външният вид на братовчеда привличаше жените — най-вече като бившата му съпруга Мари. В очите му проблясваха особени искрици, които обещаваха забавления; които внушаваха, че за него животът е купа прекрасни плодове, които той е готов да сподели. В същото време повечето жени, с изключение на Мари Демарко, очевидно си даваха сметка, че Дани е нетрайна стока — прекрасен партньор за една седмица във Вегас, но не и човек, който ще бъде до теб в момента, в който лекарите открият подозрителна бучка в гърдата ти.

— Разбираш, нали? — попита Демарко.

— Да — кимна Дани.

— И си даваш сметка, че ако прецакаш нещата, този човек ще те убие?

— Да.

— Разбираш, че трябва да свършиш работата, а не просто да кажеш, че си направил всичко възможно?

— Да. Ще мога ли да видя Мари, преди да замина?

В главата на Демарко моментално изплува образът на бившата му жена в компанията на братовчед му. Образи, които искаше да забрави на всяка цена.

— Да, но само защото първо трябва да свърша някои неща. А ти трябва да си в първия самолет за Вашингтон утре сутринта. Оттам ще потеглим към Западна Вирджиния, но с отделни коли.

— Кой ще плати билета ми?

— Сам ще си го платиш!

— Добре де, ще го платя. Не е нужно да се държиш толкова…

— Искам да облечеш дрехите, които те превръщат в жалкия бандит, какъвто си бил винаги. Тъпи златни вериги около врата, крещяща вратовръзка, лъскав костюм. В общи линии да се облечеш така, както когато излизаш с нея. Ясно ли ти е?

— Да, но…

— Никакво „но“. Ако утре не се появиш във Вашингтон, заклевам се, че…

— Ще бъда там Джо, имаш думата ми.

Демарко с отвращение поклати глава. Неговата дума! Боже!

— И още нещо, Джо… Благодаря ти. Още не мога да повярвам, че правиш това заради мен.

— Не го правя заради теб, тъпако! Нито пък заради жена ти. Пет пари не давам дали ще гниеш в затвора, където ти е мястото!