Майк Лосън
Двойни игри (59)

58

И изведнъж всичко рухна.

Ден преди момчето да проникне в рафинерията, за да постави зарядите, работниците обявиха стачка.

Той се прокле за проявената небрежност, но тъй като рафинерията беше на сто и шейсет километра от Кливланд, в местните вестници нямаше нито дума за предстояща стачка, а и рафинерията не бе от такова значение, че стачката в нея да бъде важна новина.

Проклети хора! Алчността им не познаваше граници! Дори най-зле платените служители в рафинерията — пазачите и чистачите, живееха по-добре от хората в Африка, Афганистан и Палестина. Те притежаваха автомобили, понякога по два или три, четиричленните им семейства се ширеха в къщи, в които спокойно можеха да живеят по десет-дванайсет души. Харчеха парите си за алкохол и порнографски филми и постоянно ламтяха за още.

Вестниците не пишеха колко ще продължи стачката. От една страна, тя беше удобна за него, защото, ако рафинерията не работеше, нямаше да има и силна охрана. Беше подочул, че охранителите също стачкуват, а на тяхно място са поставени външни, по-неопитни хора. Но имаше и един сериозен проблем — той не знаеше дали при спряло производство в резервоарите ще има достатъчно количество киселина за това, което беше намислил. Не искаше дори да си представи, че трудът им може да отиде на вятъра.

В един интернет сайт прочете, че на мястото на стачкуващите ще бъдат изпратени работници, които не членуват в профсъюзите, но не пишеше кога и дали изобщо ще стане това. В друг материал се намекваше, че преди стачката работниците в рафинерията предприели незаконно забавяне на производството. Той не знаеше какво означава това и дали в резервоарите ще има достатъчно киселина. Не му харесваха неизвестните, които предизвикваше стачката. Ако поставеха нови охранители, те може би щяха да спазват различни процедури по сигурността. Ако докараха нови работници, рафинерията вероятно нямаше да работи с пълен капацитет, а това означаваше по-малко химикали. Не, нещата наистина се объркваха.

Но такава е била волята Божия. Май ще трябва да изчака края на стачката или да потърси друг обект.

Всъщност какво означаваше забавяне с месец-два? Планирането на операцията по насочването на самолетите в кулите на Световния търговски център беше отнело повече от четири години! Изчакването имаше и друго предимство — той не разбираше какво стана с онзи сенатор и неговия законопроект. По всичко изглеждаше, че законопроектът щеше да бъде приет от американския парламент, или както там го наричаха, но после сенаторът внезапно бе убит, а във вестниците се появиха твърдения, че терористичните атаки били организирани не от правоверни мюсюлмани, а от някакъв побъркан наркодилър. Законопроектът нямало да бъде приет, а правителството се извиняваше на мюсюлманите за това, което се е готвело да им причини.

От тази гледна точка изчакването също беше полезно. Нека нещата се върнат към нормалното, а после — когато рафинерията бъде взривена, когато загинат хиляди хора, по улиците лежат детски трупове, а телевизията показва ослепели и обгорели до неузнаваемост хора — фурорът ще започне отново. Този път белите щяха да настояват за приемането на законопроекта на мъртвия сенатор, тъй като нямаше да има никакви съмнения относно това кой е отговорен за атентата.

Майката на момчето обаче беше най-сериозният проблем, свързан с изчакването. През първите няколко месеца след смъртта на съпруга си тя беше вцепенена от скръб и почти не обръщаше внимание на сближаването му с момчето. Но през последните седмици започна да излиза от това състояние и отново да проявява интерес към живота на сина си. Когато научи, че е престанал да ходи на училище, тя почти не реагира, но сега нещата започваха да се променят.

Той каза на момчето да я успокои, че си е намерило работа в някаква фабрика, където има и нощни смени. Това не беше необичайно в родината й, а в Америка тя живееше изолирано и не знаеше абсолютно нищо за американските закони. Затова прие обяснението, а той се погрижи да затвърди лъжата, давайки на момчето малки суми пари, които то всяка седмица носеше у дома. Но после майката започна да задава въпроси: къде се намира тази фабрика, какво работи там, има ли перспектива? И най-вече: кой е този мъж, който непрекъснато го търси?

Ако това не се случваше в Америка, а в някоя нормална страна, момчето — мъжът в къщата, щеше да й каже да не му се бърка в работата. Но жените в Америка си въобразяват, че имат право да се бъркат в мъжките работи, особено когато става въпрос за синовете им.

Най-доброто решение беше тази жена да умре, но той се опасяваше, че смъртта й ще засили неприязненото отношение на момчето към собствения му народ.

Налагаше се да помисли за друго решение.