Серия
Джо Демарко (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules (Dead on Arrival), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

59

За разлика от случая с двамата млади мъже, които направиха неуспешен опит да взривят тунела към пристанището на Балтимор, Джубал Пю проговори и без да бъде подлаган на мъчително безсъние. Дори не се наложи Майрън Кларк да прибегне до помощта на двуметровия си помощник, който да го сплаши. Той просто включи магнетофона и Пю започна да пее. Арестантът беше абсолютно наясно, че за да отърве затвора, трябва да разкаже на Майрън Кларк всичко, което знае.

На първия въпрос — как е бил замесен в терористичните нападения, Пю просто сви рамене.

— Получих писмо по пощата.

Каза го, сякаш писмото е било ваучер за пицария.

— В него пишеше, че ще спечеля два милиона долара, ако помогна на една патриотична кауза. В плика имаше пет бона в брой, срещу които трябваше да приема поканата за среща с автора на писмото. Това привлече вниманието ми.

— Къде се срещна с този патриот? — попита Кларк.

— В едно ресторантче в Уинчестър. Представи се като мистър Джоунс и приказваше доста надуто. Първата му работа беше да назове името на главния ми доставчик на ефедрин — продължи Пю.

— Моля? — вдигна вежди Кларк.

Пю обясни. Човекът, който му доставял ефедрин за производството на метамфетамин, оглавявал мексикански наркокартел и живеел в Мексико Сити. Мистър Джоунс казал, че е работил за въпросния картел и Пю можел да го провери. Достатъчно било да звънне на въпросния човек и да го попита за Джеймс Флинт и за операцията в Гуадалахара. После добавил, че човекът очаквал обаждането му.

— Усетих, че това е едно скрито послание — добави Пю. — Предупреждение, че може да прецака бизнеса с метамфетамина когато пожелае.

— Искаш да кажеш, че Джоунс те е принудил? — попита Кларк.

— Не, предполагам, че не. Просто ми показа, че има с какво да ме притисне.

— А ти свърза ли се с мексиканеца?

— Да. Каза, че познава Джоунс, Флинт, или както му е там името. Бил добър човек, на когото съм можел да се доверя.

— Значи си станал партньор на човек, когото не познаваш, разчитайки на думата на някакъв наркопласьор? — попита Кларк.

— Не. Станах му партньор срещу два милиона долара. — Пю помълча малко и добави: — Освен това се опитах да го проверя. Накарах Ранди да го снима. Докато разговарях с него, Ранди пиеше кафе на бара. Оттам го щракна с моя кодак.

Кларк пропусна да го осведоми, че снимката не струва.

— По-късно Ранди се опита да го проследи — продължи Пю. — Но човекът се оказа опитен и лесно му се изплъзна.

Кларк се въздържа от коментар относно качествата на Джубал и неговия човек Ранди.

— Какво стана после? — попита той.

— Ами каза ми какво иска от мен.

Джоунс очертал плана в съвсем общи линии, уточнявайки, че ще плаща на Пю на части, само за свършена работа. Впечатлен от плана, Пю все пак успял да договори още половин милион.

— Давах си ясна сметка какво ще се случи, ако изпълня желанията на този човек — поясни той. — И затова реших, че трябва да получа още половин милион. В края на краищата поемах всички рискове, нали?

— Да, по всичко личи, че умееш да се пазариш — кимна Кларк. Отвращаваше го тоя тип с вирнат нос, малки очички и набола четина.

След като Пю приел офертата, двамата с Джоунс напуснали ресторанта заедно. На паркинга Джоунс му дал лаптоп с точни указания кога да го включи и с препоръката да го скрие добре, за да не бъде открит при внезапен обиск от някоя агенция като АБН например.

— Очевидно ме вземаше за идиот — презрително изсумтя Пю. — А знаеш ли какво ми каза мръсникът след това?

Кларк поклати глава.

— Каза, че съм направил дяволски правилен ход, като съм приел офертата. Защото при всеки друг отговор съм щял да получа дупка в главата от пушката на снайперист, който през цялото време ме държал на мушка. Достатъчно било Джоунс да си свали шапката. Ей това най-много ме ядоса!

Това била единствената среща между двамата. По-нататъшните комуникации се осъществявали по електронната поща или чрез Джак — доверено лице на Джоунс.

— Кой, по дяволите, е Джак? — попита Кларк.

— Чужденец, който работеше за Джоунс.

— Чужденец ли? От коя страна?

— Не знам. Говореше английски, но с акцент, най-вероятно руски. Личеше, че му е приятно да го наричат Джак. Един ден просто се появи в имението и обясни, че иска да се увери в правилното изпълнение на задачите. Между другото, той се оказа човекът, който трябвало да ме застреля, ако Джоунс си бе свалил шапката на паркинга пред ресторанта. Каза, че това било лесна работа, защото се намирал само на някакви си триста метра оттам.

— Чакай, чакай! — вдигна ръка Кларк. — За какво говориш, по дяволите?!

Десет минути по-късно нещата се изясниха. Джоунс не вярвал, че Пю и хората му ще работят както трябва, и затова изпратил човек, който да ги наблюдава. А Майрън Кларк стигна до извода, че Пю е бил избран по три причини: първо, защото е бил готов да убива за пари, второ, защото е разполагал с организация, и трето, защото расист като него бил идеалната изкупителна жертва. Но не можеше да повярва, че като организатор на една изключително сложна операция, Джоунс би могъл да разчита единствено на способностите на Пю. Затова Джоунс му бе назначил надзорник. Изпращал му заповеди по електронната поща, а Джак контролирал тяхното изпълнение. Описанието, което Пю направи на този човек, беше повече от скромно — „руснак или нещо подобно, бял, правеше се на умник“. Физическото му описание беше абсолютно безполезно — руса коса, сини очи, „доста симпатичен“. Но въпреки това Кларк прекъсна разпита и отиде да докладва на шефа си, че Пю е ползвал външна помощ: най-вероятно от руски мафиот с военна подготовка — достатъчно добър с пушката, за да застреля Пю от триста метра разстояние.

— Е, добре, Джубал — въздъхна Кларк, след като възобнови разпита. — Сега искам да ми кажеш как го направи. Как накара онези хора да извършат терористични действия?

По един и същ начин и в трите случая, отговори Пю. Заплашили Реза Зариф, Юсеф Халид и Мустафа Ахмед, че ако не изпълнят заповедите, ще избият близките им. Нямал представа как ги е избрал Джоунс, но това явно е станало след продължително търсене на мюсюлмани, всеки от които е имал някакъв мотив за извършването на подобно престъпление. Пю получавал точни указания от мистър Джоунс и неговата дясна ръка Джак за конкретния обект — как да бъде заловен и как да бъде притиснат чрез заплахи към близките му.

Работата свършили Ранди и още двама от хората му. Единият бил покойният Дони Крей, а вторият Харлан Роудс — човекът, когото Дани Демарко беше прострелял. Харлан беше оцелял и в момента се възстановяваше в една вашингтонска болница, охраняван от федерални агенти.

— А какво е правил Джак? — попита Кларк.

— Той ги придружаваше, но без да върши тежката работа. Искам да кажа, че нито е убивал, нито е измъчвал жертвите. Просто е бил там, за да види с очите си как се справят Ранди, Харлан и Дони.

Според Пю в деня, в който Реза Зариф насочил самолета си към Белия дом, Ранди и Дони Крей проникнали в дома му с маски на лицата в три часа сутринта. Завързали семейството на Реза, след което му подали пистолет и кутия патрони и му заповядали да зареди оръжието. Човекът отказал, а Ранди запалил цигара и заплашил да ослепи сина му с нея. Реза заредил пистолета. После Ранди му обяснил какво се иска от него и добавил, че ако не го изпълни, ще го оставят да гледа как изнасилват съпругата му и децата, включително момчето. Подхвърлил, че Харлан Роудс много си падал по момчетата, дори лежал в затвора заради тази своя страст.

— Господи! — простена Кларк. Не беше нужно голямо въображение, за да си представи ужаса, който са изпитали съпругата и децата на Реза Зариф.

— Това е положението — кимна Пю. — Ранди наистина е успял да изплаши до смърт горкия арабин.

— Той е бил американски гражданин, идиот такъв! — сряза го Кларк.

— Все тая — сви рамене Пю. — В допълнение Ранди му обяснил, че след като се изредят (по два пъти!) на съпругата и децата му, щели да ги залеят с бензин и да ги запалят живи.

После Ранди казал, че ако Реза Зариф им сътрудничи, те щели просто да си тръгнат и да оставят семейството му на мира. Затова били и маските на главите им: да не бъдат идентифицирани. Изборът бил изцяло негов — или семейството му ще умре в ужасни страдания, или той ще се самоубие, насочвайки самолета си в Белия дом. И Реза го направил.

— Ранди го проследил до частното летище, изчакал го да излети и позвънил на Дони, който избил онези нещастници — небрежно довърши Пю.

С огромни усилия Майрън Кларк се въздържа да не му разбие муцуната.

— Какво се случи с Дони Крей? — глухо попита той. — Само не ми казвай, че е умрял при автомобилна катастрофа!

Пю обясни, че след като от ФБР открили отпечатък на Дони върху кутията с патрони, той получил имейл от мистър Джоунс, в който подробно се описвало как точно трябва да бъде ликвидиран Крей. Макар и неохотно, Пю се съгласил. Просто защото имало опасност ченгетата да го свържат с Дони.

— Понякога Дони беше голям инат, но иначе беше готов да си свали ризата от гърба за приятел — поясни той.

— Как уби тоя тип, дето е бил готов да свали ризата от гърба си за теб?

Пю обясни, че Харлан Роудс строшил врата на Дони, а след това разбил главата на кльощавото му гадже в предното стъкло на пикапа.

— Тоя Харлан само изглежда дебел — с уважение промърмори той. — Но иначе е по-як от горила. Двамата с Ранди закарали пикапа на подходящо място, нагласили труповете на седалката и го бутнали в дерето.

— Джоунс откъде е разбрал, че ФБР е открило отпечатък на Дони в дома на Реза? — зададе следващия си въпрос Кларк.

— Проклет да съм, ако знам — призна Пю, после лицето му разцъфна в усмивка: — Но ако трябва да гадая, вероятно някой от ведомството на Хувър е на заплата при него.

— Имаш ли конкретни доказателства, че служител на ФБР поддържа контакти с този мистър Джоунс?

— Не, разбира се — отвърна Пю.

— В такъв случай да не съм те чул да споменаваш подобно нещо! — изръмжа Майрън Кларк.

— Хей, аз само…

— Сега искам да чуя как принудихте Юсеф Халид да отвлече онзи самолет! — сухо го прекъсна Кларк.

Два часа по-късно историята започна да се изяснява. Оказа се, че Юсеф Халид е имал любовница (един неизвестен на ФБР факт) — афроамериканка на име Атина Уорнър. Хората на Пю причакали Халид пред дома й в Бронкс и заплашили, че ако откаже да отвлече самолета, жената ще бъде изнасилена и убита пред очите му.

— Любовница?

— Аха. Предполагам, че Джоунс го е поставил под наблюдение и открил мацето. Нали ти казах, че го биваше в проучванията.

— Откъде дойде пластмасовият пистолет?

— От Джак. Той го даде на Ранди. Не знам откъде го е взел, но беше много хитра машинка.

Към заплахата за убийство на любовницата на Халид, те показали снимки на двете му деца, снимани пред училището им. Казали му, че ако не изпълни задачата, ще убият и тях.

Преди да се качи в самолета, Юсеф успял да говори с приятелката си и да се увери, че е жива. Ранди му пробутал същия номер, с който преметнал Реза Зариф — жената нямало да пострада, тъй като никога не била виждала лицата им.

— Но въпреки това са я убили, нали? — попита Кларк.

— Страхувам се, че да — кимна Пю. — Като преди това малко са я поизнасилили, за да прилича на обикновено криминално престъпление.

— Почивка, Джубал! — скочи Майрън Кларк. — Страхувам се, че ако не спрем за известно време, просто ще ти размажа физиономията!

Държаха Пю в една хижа в Куонтико, насред гората. Кларк винаги беше мечтал да се сдобие с такъв прекрасен парцел. Наоколо цареше идилично спокойствие, никой не би допуснал, че на това място е затворен изверг като Джубал Пю. Кларк напълни дробовете си с чистия боров въздух. Бузите му бързо се зачервиха от студа. След известно време извади телефона си, набра номера на един колега и го помоли да събере информация за смъртта на Атина Уорнър. Остана навън още пет-шест минути просто за да се увери, че няма да удуши Пю.

— Добре, а сега ми кажи какво направихте с Мустафа Ахмед — промърмори той, след като отново се настани зад бюрото.

— Кой? — вдигна вежди Пю.

— Шофьорът на такси. Онзи, който се опита да взриви Капитолия.

— Аха, този ли? Трудно запомням шибаните им арабски имена.

Кларк бавно изпусна въздуха от дробовете си.

— Пю! Заклевам се, че ако не покажеш поне малко респект към хората, които си убил, аз ще…

— Извинявай де! Не знаех, че са ти били приятели. Освен това никого не съм убивал.

Кларк само поклати глава и му направи знак да продължава.

И в този случай използвали същия сценарий: отвлекли Мустафа и племенницата му, а след това го предупредили, че ако не се появи пред Капитолия опасан с експлозиви и да се държи така, сякаш ще ги взриви, момичето ще бъде убито. За всеки случай щели да ликвидират майка й и по-малкия й брат.

Изминаха няколко дълги секунди, преди Кларк да осъзнае какво му казва Пю.

— Сякаш ще ги взриви? — вдигна глава той. — Какво значи това?

— Джоунс държеше да кажем на тези хора, че всъщност няма да убиват никого. Онзи Юсеф трябваше да се опита да отвлече самолета. Да вкара пластмасовия пищов в кабината и да го размаха. Същото важеше и за таксиджията. Той трябваше да препаше експлозивите и само да ги покаже на охраната. Уверихме го, че няма да избухнат.

В това има някакъв смисъл, каза си Кларк. Ако на него му предложеха да взриви Капитолия и да парализира правителството на страната, за да спаси живота на близките си, той щеше ли да го направи? На този въпрос нямаше отговор. Но ако му бяха казали да жертва себе си, за да спаси семейството си, решението щеше да е по-лесно. Сега разбра всичко. И в трите случая с американските мюсюлмани те предварително са знаели, че ще бъдат убити, преди да сторят зло на други хора. А може би не са знаели дори и това. Разбира се, това не се отнася за Реза Зариф, който е бил наясно, че самолетът му ще бъде свален. Но другите двама може би не са подозирали, че ще бъдат ликвидирани. На Юсеф са казали да направи опит за отвличане на самолета, а Мустафа е знаел, че бомбите около кръста му няма да избухнат.

— А защо твоите хора не убиха племенницата на Мустафа? — попита той. — Преди това са убили семейството на Зариф и приятелката на Халид.

— Защото Джоунс каза да не я докосват.

Логично, въздъхна Кларк. Щом Аниса Азис бе жива, никой не можеше да твърди, че Мустафа е бил принуден да извърши терористичния акт. Джоунс правилно е разчитал, че от страх тя няма да проговори. А в случая с приятелката на Халид никой нямало да свърже смъртта й с него.

— Ранди беше бесен — ухили се Пю. — Да не може да забие едно младо и сочно парче, съблечено чисто голо! — Усмивката му се разшири. — Но после ми призна, че все пак й пъхнал един пръст!

В следващия миг десният юмрук на Кларк размаза носа на затворника. Не знаеше дали го е счупил, но изобщо не му пукаше. Човек не може да се тревожи от неща, за които не му пука.

 

 

Първият разпит на Джубал Пю завърши с топчета памук в ноздрите му. Майрън Кларк щеше да го разпитва още няколко дни поред, задавайки му едни и същи въпроси, на които очакваше да получи едни и същи отговори. В момента обаче разговаряше със старши агент Мерил Фицсимънс от ФБР, който отговаряше за терористичните атаки и имаше на разположение пет хиляди щатни служители. Предшественикът на Фицсимънс беше наскоро уволнен, тъй като не бе успял да установи, че зад последните нападения стои Пю, а не Ал Кайда.

— Сигурен ли си, че Пю казва истината за ченгето на Капитолийския хълм? — попита Фицсимънс.

— Да, сър — кимна Кларк. — Хората на Пю нямат нищо общо със смъртта му и не са му платили, за да застреля шофьора на таксито.

— А въздушният охранител?

— Същата работа. Всичко е било организирано от Джоунс.

— А мъжът на име Джак?

— Пю няма представа кой е той. Джоунс го е изпратил да контролира акциите. Но очевидно е бил далеч по-дисциплиниран от хората на Пю.

— А сенаторът? Него кой го уби, по дяволите? Сенатът буквално е превъртял на тази тема. В момента толкова много хора от нашите издирват убиеца на Бродрик, че на практика не се занимаваме с нищо друго!

— Пю твърди, че не знае нищо по въпроса, и аз съм склонен да му вярвам. Може би е работа на тоя Джак или на някой друг. Искам да кажа, че ако и зад това убийство стои Джоунс, значи имаме работа с истински организационен гений. Защото убийството на Бродрик е една съвсем отделна операция.

— Боже! — мрачно въздъхна Фицсимънс. За момент изглеждаше така, сякаш се готви да излее гнева си върху Кларк, но все пак успя да се въздържи. — Изпрати художник при Пю. Нека видим дали ще открием някаква следа към тоя Джак.

— Слушам, сър — отговори Кларк, въпреки че вече беше свършил тази работа.

— По-късно ще говорим как и защо си изпуснал нервите си по време на разпита!

— Слушам, сър — повтори Кларк.