Майк Лосън
Двойни игри (48)

47

За ареста на Джубал Пю бяха нужни четирима души. На първо място Патси Хол от АБН. С нея щеше да е лесно, тъй като и без това изгаряше от желание да го тикне зад решетките. Вторият и третият живееха в Куинс, Ню Йорк. Единият беше окръжен прокурор, а другият — гангстер. Демарко реши първо да поговори с гангстера.

Къщата на Тони Бенедето се намираше в Озоун парк — двуетажна, средна по големина. Повечето от съседите му бяха работници, но имаше и неколцина мафиоти. На вратата го обискира една от горилите на Тони. Демарко го предупреди да внимава, защото е ранен, но ефектът беше обратен — мръсникът започна да го потупва по-силно. Усетил бинта от вътрешната страна на крака му, той го накара да си смъкне панталоните и се наведе да провери дали не става въпрос за скрит предавател. Най-после всичко свърши и Демарко закуцука към кухнята. Раната му пулсираше от натиска на грубите пръсти на бодигарда.

Тони седеше на кухненската маса, облечен в екип за джогинг — бежов суичър със затворен цип и клин в същия цвят, с бели ленти отстрани. Беше на шейсет и осем години, с голям нос и още по-големи уши. Боядисаната коса го правеше да изглежда по-скоро глупав, отколкото млад. Когато наближаваш седемдесет, косата ти не може да бъде същия цвят както когато си бил на двайсет.

На масата имаше кутийка „Слим-фаст“ редом с разтворен брой на „Уолстрийт Джърнъл“. Забелязал погледа на Демарко към напитката за отслабване, Тони подхвърли:

— Да знаеш, че действа. Опитах диетата на Аткинс, но кой може да живее без хляб и спагети? Сега пия това нещо за закуска и обяд, а вечер се храня нормално. — Очите му се плъзнаха по фигурата на Демарко: — Знаеш ли, че все повече започваш да приличаш на твоя старец?

Бащата на Демарко беше работил за друг гангстер от Куинс — Кармине Талиаферо. И двамата бяха покойници: Кармине от естествена смърт, а Джино Демарко от три куршума в гърдите. Бенедето беше наследил Талиаферо като бос на местната мафия и за известно време беше работил с бащата на Демарко.

— Аз съм и братовчед на Дани Демарко — промърмори той.

Домакинът се ухили, а Демарко изведнъж изпита желанието да смъкне с един удар очилата от големия му нос. Бенедето явно знаеше за връзката на бившата му жена с братовчед му, който в момента беше в затвора.

— Заради него ли си дошъл? — вдигна вежди Тони. — Да не вземеш да ме молиш като Мари да го измъкна от кафеза?

— Не ми пука дали ще изгние в затвора — намръщено отвърна Демарко. — Но ми трябва за една друга работа, ти също.

Бенедето мълчаливо го изслуша, отпивайки от диетичния млечен шейк.

— Не виждам какво може да ми попречи — кимна най-сетне той. — Но за какво ти е окръжният прокурор на Куинс?

Шибан, но напълно основателен въпрос, помисли си Демарко.

— Абе ти да не си полудял?! — викна Томас Фарли.

Окръжният прокурор на Куинс беше висок малко над метър и седемдесет и доста охранен, но добре скроеният костюм успешно прикриваше този недостатък. Най-хубавото у него бяха очите и косата му. Под широкото чело и гъстата, сресана назад сива грива блестяха тъмни пронизителни очи — напълно подходящи за човек, който обвинява престъпници. Тези очи излъчваха гняв, или престорен гняв, когато това беше необходимо. Но в момента преструвките бяха излишни и в погледа му се четеше неподправена ярост.

Присъстваше и Патси Хол, долетяла от Вашингтон специално за срещата.

— Виж какво — въздъхна Демарко. — Знаеш не по-зле от мен, че Дани Демарко е гаден червей, но не е способен на убийство.

— Не знам нищо подобно! — отсече Фарли. — Дори да не е убиец, той е доказан съучастник в убийство!

— Само е стоял там — изтъкна Демарко. — А Винс Мерлино е застрелял Чарли Логан при самоотбрана, защото онзи тип го е стиснал за гушата.

— Не знам за Винс Мерлино, но…

— Стига глупости! — хладно го прекъсна Демарко.

— Ако този Мерлино е застрелял Логан, твоят Дани просто трябва да ни го каже. Така Мерлино ще влезе в затвора с присъда за непредумишлено убийство, а Дани ще се отърве с година-две за съучастничество. Той просто трябва да изпълни гражданския си дълг и да свидетелства срещу Мерлино.

— Нали знаеш, че ако го направи, Тони Бенедето ще му види сметката?

— Това не е мой проблем — сви рамене Фарли. — Или Дани ще лежи за убийството на Логан, или ще издаде Мерлино. Лично на мен не ми пука кой ще излежи присъдата.

— Чарли Логан беше закононарушител с отвратителен характер. Преди да се разведе, той редовно пребивал жена си и децата си. Така постъпил и с един от колегите си, след което твоите хора са го арестували. Бил е далеч от представата за примерен гражданин и на никой не му пука, че са го гръмнали.

— И на мен не ми пука, дори да е бил превъплъщение на дявола — тръсна глава Фарли. — Но са го гръмнали в моя район. Точка по въпроса, ако нямаш какво друго да ми кажеш!

Демарко погледна Патси Хол. Беше се надявал да убеди Фарли, без да прибягва до услугите й. Тоест да накара един политик да загърби личните си интереси и да направи нещо за страната си. Доста наивни надежди.

— Мистър Фарли, в момента в Куинс действа много силна група наркопласьори от Ямайка — започна Патси. — Ние сме на път да я разбием, но сме готови изцяло да ви отстъпим лаврите. Тази група е добре известна на вашите експерти за борба с дрогата. Тя е основен разпространител на кокаин в района и е отговорна за смъртта на повече хора, отколкото Винс Мерлино и цялата фамилия Бенедето, взети заедно. Мисля, че това е една добра сделка за вас, срещу която искаме само Дани Демарко.

Фарли внимателно я погледна.

— Аз… тоест ние обираме всички лаври, така ли? — попита той. — Без да се изправям пред камерите редом с някое федерално ченге, което адски държи да разкаже как точно са го направили?

— Да.

— За колко пласьори от Ямайка говорим?

— За шест със сигурност, но може да станат и десет.

— Кога ще се случи това?

— След месец, най-много два. Точно преди старта на кампанията ви за втори мандат.

Фарли й се усмихна, а тя отвърна на усмивката му.

Демарко не се усмихна. Патси Хол все още нямаше представа, че ако планът му успее, прецаканата ще бъде тя.