Серия
Джо Демарко (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules (Dead on Arrival), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

34

Налагаше се да нанесат малки корекции в плана.

След две нощи близо до рафинерията той беше наясно със системата. Единият от пазачите — по-младият, напускаше будката три пъти по време на смяната: в единайсет вечерта, в два след полунощ и в пет сутринта. Обиколката му продължаваше точно един час, без да спазва определен маршрут. Предпочиташе добре осветените части. Вторият охранител започваше своите обиколки в полунощ и в три сутринта. Всъщност това не бяха обиколки, защото той се насочваше към ниска сграда на петдесетина метра от будката, която приличаше на склад. Оставаше там около час, след което се прибираше. Третият — онзи, който беше засякъл момчето, излизаше в един след полунощ и в четири сутринта. Отиваше към югоизточния край на рафинерията, сядаше на тръбите с цигара в ръка и отпиваше от плоска бутилка. Другото му любимо място беше същият склад, в който изчезваше колегата му.

Момчето щеше да проникне няколко минути преди три сутринта, малко след като първият пазач се прибереше в будката. Това му осигуряваше цели два часа за поставянето на зарядите — двойно повече от необходимото. За целта трябваше да прокопае дупка под телената ограда. Това нямаше да му отнеме много време, защото почвата беше мека, а той беше дребен. Точката на проникване беше изместена с петдесет метра от първоначално избраното място — заради онзи с бутилката. След инсталирането на зарядите момчето щеше да се върне по същия път. В случай че разполага с достатъчно време, то трябваше да зарие дупката. Но ако нямаше време, просто щеше да сложи върху нея някаква хартия или парче от кашон. Наоколо беше пълно с боклуци и едва ли някой щеше да обърне внимание на къс хартия близо до оградата.

След инсталирането на зарядите момчето трябваше да остане близо до рафинерията. Без да се крие, докато изгрее слънцето. След това просто щеше да тръгне най-спокойно по пътеката. В седем и половина, когато в рафинерията започнат да прииждат работниците от първа смяна, децата тръгват на училище, а живеещите в околността хора се пробуждат, момчето щеше да се насочи към главния портал. Там щеше да обяви на висок глас любовта си към Бога, а после щеше да задейства детонаторите.