Серия
Джо Демарко (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules (Dead on Arrival), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

60

Махоуни поиска ФБР да разпита двама от сътрудниците му — Демарко и Ема. Не даде обяснения защо настоява за показанията на цивилни, нито пък за връзките им с него. Но в момента никой във Вашингтон не смееше да му откаже каквото и да било. Разпита проведе специален агент Фицсимънс, който се държеше необичайно кротко. В един момент Бюрото отново щеше да се върне към обичайното си арогантно и надменно поведение, но петната от сурови яйца върху фасадата му все още бяха прекалено пресни.

Фицсимънс беше висок, с посивяла коса, наближаващ петдесет. Говореше тихо и възпитано, държеше се хладно и сдържано въпреки почти трийсетгодишния си стаж във ФБР. Демарко остана с впечатлението, че при нормални обстоятелства този човек е доволен от живота си.

Фицсимънс сбито разказа какво бяха научили от Пю.

— Както вероятно знаете, Пю се е срещнал с някой си мистър Джоунс — добави той. — Срещата се е състояла в ресторант в Уинчестър, по време на която Ранди му е направил снимка. Ето я… — Пръстът му натисна един клавиш на лаптопа върху бюрото и на монитора в другия край на масата се появи увеличена фотография на мъж с дълга черна коса и гъста брада. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила, на главата си носеше бейзболна шапка. Носът беше единствената подробност, която се виждаше ясно. Мъжът беше заснет на фона на бяла стена.

— Ето какво се получи след обработка от страна на нашите експерти, които отстраниха шапката, очилата и брадата — добави Фицсимънс и отново натисна клавиша. На екрана се появи хубав, гладко избръснат мъж с къса коса и чувствени устни. Арогантността му си личеше дори на снимката. — Това е човекът.

— Но кой е той? — попита Демарко.

— Казва се Оливър Линкълн, след минута ще ви разкажа някои неща за него — отвърна Фицсимънс. — Но тези две снимки нямат никаква доказателствена стойност. Пю го няма на първата от тях, където Линкълн е дегизиран. Това означава, че трябва да разчитаме на думата му за проведената среща, но неговата дума тежи колкото фъшкия. Освен това няма как да докажем, че Линкълн е заснет именно в това заведение, защото зад гърба му има бяла стена, без никакви украшения или орнаменти. Колкото до втората снимка — тази без брадата, положението е същото. Тя е получена след основна обработка на пикселите, което означава, че няма доказателствена стойност.

— А ако Ранди потвърди показанията на Пю? — попита Демарко.

— Ранди категорично отказва да говори. Не е отворил уста, откакто сме го арестували, в буквалния смисъл на думата. Напомни ми за Маквей…

Фицсимънс направи къса пауза и добави:

— Но в мига, в който видяхме компютърната реконструкция, бяхме единодушни, че именно Линкълн е манипулирал Пю. Сигурни сме, защото той е работил за половин дузина институции в този град или пък срещу тях. Освен това притежава всички качества, необходими за организирането на тези фалшиви терористични атаки.

— Не разбирам за какво говорите — поклати глава Демарко.

— Линкълн е ловък посредник — поясни Фицсимънс. — Работил е за най-големите каменовъглени, петролни и фармацевтични компании на страната, въпреки че никоя от тях няма да го признае. Освен това е работил и за правителството, армията и ЦРУ, при това многократно. Но и те няма да признаят, че са ползвали услугите му.

— В какви области посредничи? — попита Демарко.

— В каквито ви дойде наум — отвърна Фицсимънс, помълча малко и поясни: — Да речем, че сте собственик на голяма американска петролна компания, която иска да направи няколко сондажа в Чили, но тамошното правителство отказва да сътрудничи. Обръщате се към Оливър Линкълн и само няколко месеца по-късно отношението на Чили към американските петролни компании коренно се променя. За да постигне тази цел, той дава подкупи на някои, други шантажира, а трети са принудени да напуснат работата си. Някои дори умират, най-често при трагични инциденти. — Много е добър — добави Фицсимънс. — Умее да планира сложни операции по един наистина изключителен начин. Отива на място и преценява къде да окаже натиск, на кого да даде подкуп и кого да отстрани. Но никога не прави тези неща лично. Разработва план, после наема нужните хора и ръководи действията им — точно както го е направил с Пю. Той е от хората, които навсякъде се чувстват у дома си — независимо дали става въпрос за Западна Африка, Южна Америка или Русия. В бизнеса е повече от двайсет години и разполага със солидни контакти на правителствено равнище — както у нас, така и в чужбина. Да не говорим за контактите му с престъпния свят.

— Но тук, у дома, Оливър е истински стълб на обществото — продължи агентът. — Включва се в благотворителни мероприятия, спонсорира изкуството и куп подобни глупости. Притежава прекрасно имение в Кий Уест, кара скъпи коли и спи с красиви жени. Колекционира вина, редки коняци и антики. Живее нашироко, а единственото нещо, което го мотивира, са парите. — Фицсимънс се облегна назад и заключи: — Нашата задача е да докажем връзката между Пю и Линкълн, а оттам да стигнем и до онзи, който е платил за цялата операция.

— Няма да е зле да потърсите връзка между Линкълн и човек на име Кенет Доблър — обади се Ема. — А също и с Идит Бакстър.

— Самата Идит Бакстър?! — смаяно я погледна Фицсимънс.

— Да — кимна Ема и накратко му разказа какво беше открила.

— Как разбрахте, че Доблър и Бакстър финансират Бродрик?

— В момента това няма значение — поклати глава Ема. — Просто ги проверете. Вероятно ще откриете това, което ние вече знаем.

Фицсимънс огледа Ема и Демарко с интерес, примесен с неодобрение. Ако не бяха близки на председателя, положително би им изнесъл една лекция за неправомерната намеса на цивилни в криминалните разследвания.

— Научихме, че Доблър е служил във военното разузнаване — добави Ема. — Когато изисках досието му…

— Вие сте изискали досието му?! — слиса се Фицсимънс.

— … открих, че е прекарал доста време в Южна Америка, където е участвал в така наречената нарковойна. Следователно съществува шанс да е познавал (и използвал) Оливър Линкълн. От друга страна, вероятно знаете, че Идит Бакстър управлява редица многонационални компании, пръснати по различни горещи точки на света. Което означава, че и тя може да познава Линкълн. Все още не допускам, че Идит би използвала услугите на човек като него, но не бива да забравяме, че тя е подкрепяла политиката на Бродрик.

— Добре, ще ги проверим — кимна Фицсимънс и надраска нещо в бележника пред себе си.

— Съществува и друга възможност — добави Ема. — Линкълн да е бил нает лично от Бродрик. Сенаторът беше амбициозен човек, а делата на Пю изцяло подкрепят политическата му линия.

— Тогава защо са го убили? — зададе логичния въпрос Фицсимънс.

— Не знам — поклати глава Ема.

— Засега не разполагаме с нищо, което да свързва Линкълн или Пю със смъртта на Бродрик — въздъхна агентът. — Когато бомбата е избухнала, хората на Пю са били във фермата и там са били арестувани от АБН. А Линкълн, както вече споменах, никога не си цапа ръцете. На този етап не разполагаме с нищо, което директно да го свързва с Бродрик. Но ако Пю казва истината, някой несъмнено помага на Линкълн да отстранява неудобните хора като онова ченге от Капитолия. Може би хората на Пю са били насочвани от споменатия Джак, но може би и от някой друг. Линкълн познава много убийци. Съществува и трета възможност, за която в момента предпочитаме да не вдигаме шум, а именно че Бродрик действително е бил убит от мюсюлманин — както пише в бележката, която открихме в колата му.

Фицсимънс дари гостите си с лека усмивка, която би трябвало да изглежда окуражаваща.

— Това е положението — разпери ръце той. — Тръгваме по следата Оливър Линкълн. Трябва да проверим много улики, но в крайна сметка ще го пипнем.

Демарко му повярва. Агентите на ФБР са компетентни, добре обучени и решителни хора. Освен това са много, а зад тях стои огромна машина — легиони от компютърни специалисти, експерти по подслушването, счетоводители и ловки адвокати. Те разполагат с високотехнологични лаборатории, за тях работят опитни психолози, които знаят как действа престъпният ум, а държавата финансира дейността им с милиони долари. От всичко това следваше, че той и Ема не можеха да извършат нищо, което агентите на ФБР да не могат да направят по-добре и по-бързо.

Да, големите хрътки най-после се включиха в лова. ФБР несъмнено щеше да пипне Оливър Линкълн и онзи, който му беше платил.