Серия
Джо Демарко (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules (Dead on Arrival), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

1

Двата Ф-16 „Фолкън“ стремително набираха скорост по пистата за излитане на военновъздушната база „Андрюс“.

Пит Долтън, или по-скоро подполковник Долтън, живееше за тези мигове. Да управлява въоръжен до зъби изтребител на Американските военновъздушни сили беше най-страхотното преживяване на света.

До Деня на благодарността оставаше само една седмица. Долтън и пилотът на втория изтребител седяха в караваната за дежурните пилоти и псуваха лошия си късмет да дават наряд по време на празника. Всъщност на Долтън не му пукаше от този факт. После прозвуча аларменият сигнал, двамата изскочиха от караваната и пет минути по-късно вече форсираха двигателите.

Запознаха ги със задачата, докато набираха височина над Вашингтон. Някакъв идиот току-що беше излетял с малка и бавна машина от летището в Стафорд, щата Вирджиния. В момента бил на височина хиляда метра и поддържал скорост от осемдесет и шест възела, или около сто и шейсет километра в час. Известно време летял на юг, след което обърнал на североизток и навлязъл във външната зона, без да отговаря на въздушния контрол на летище „Дълес“.

Въздушното пространство над американската столица се охранява от две зони — външна и вътрешна. Външната представлява неправилна елипса, простираща се на петдесет до осемдесет километра от паметника на Джордж Уошингтън. Тя носи наименованието ИЗПО, или „Идентификационна зона на противовъздушната отбрана“. При навлизането в нея всеки пилот е длъжен да се идентифицира с помощта на действащ транспондер, който автоматично изпраща данните за самолета, като в същото време трябва да поддържа постоянна двустранна връзка с Федералното управление на авиацията. Втората зона, наречена вътрешна, е абсолютно забранена за полети. Тя представлява идеален кръг, простиращ се на трийсет километра от паметника на Уошингтън. В нея могат да влизат само самолети със специално разрешение плюс самолети на гражданските авиокомпании, излитащи или кацащи на летище „Роналд Рейгън“.

Въпросният глупак не се идентифицирал, транспондерът му бил дефектен или изключен, а самият той не отговарял на сигналите на ФУА. Иначе казано, поведението му било абсолютно погрешно. Дълга поредица от събития започват да се случват в момента, в който неидентифициран самолет навлезе на повече от три километра в ИЗПО — тоест на петдесет и пет километра или двайсет минути от правителствените сгради в окръг Колумбия.

Полковник от военновъздушните сили в Рим, щата Ню Йорк, командир от Обединеното командване за аерокосмическа отбрана на Северна Америка (НОРАД), моментално вдигна под тревога двойката Ф-16 от базата „Андрюс“; отряд хеликоптери „Блекхоук“ под командата на Министерството на вътрешната сигурност излетяха от летище „Роналд Рейгън“; алармирани бяха Сикрет Сървис и градската полиция на Вашингтон, чиято задача беше да подготвят евакуацията на Белия дом, Капитолия и Върховния съд; под тревога бяха вдигнати и специалните части, въоръжени с ракети земя-въздух, разпръснати на различни места в града.

В същото време лично бяха алармирани четирима високопоставени държавни служители: министърът на отбраната и неговият заместник; командващият НОРАД — адмирал от военноморските сили със седалище военновъздушната база „Питърсън“ в щата Колорадо; и накрая, един генерал-майор от военновъздушната база „Тиндал“ във Флорида, отговарящ за операциите на НОРАД над континенталната част на Съединените щати. Четиримата мъже бяха алармирани, тъй като са специално упълномощени от президента на САЩ да свалят всеки самолет, навлязъл в забранената за полети зона над столицата.

Пит Долтън беше почти сигурен, че няма да се стигне дотам. Никога досега не се беше случвало. Очакваше, че в рамките на следващите 2–3 минути онзи тъпак от Стафорд ще включи радиостанцията си, ще повтори десетина пъти „Мамка му, извинете ме“ и ще побърза да поеме по правилния курс. А Долтън ще получи заповед да се прибере в базата, преди да се е позабавлявал.

Нарушения на ИЗПО се случваха най-малко два-три пъти в седмицата, а Долтън имаше три случая в рамките на едно-единствено дежурство. Тъпаците, които не можеха да разчетат картите и компаса и летяха с изключени радиостанции, обикновено изпадаха в ужас, когато двойката Ф-16 пресичаше пътя им с 1000 километра в час.

— Ловджийката вика Ястребите. Нарушителят все още не отговаря. Поемете по вектор 320/30. Прихванете и идентифицирайте. „Студени носове“.

Ловджийката беше кодовото име на полковника, отговарящ за североизточния сектор на противовъздушната отбрана, който командваше и двойката патрулиращи изтребители. Пит Долтън беше Ястреб-1, а Ястреб-2 беше колегата му майор Джеф Фийлдс.

Вектор 320/30 означаваше, че нарушителят се намира на 320 градуса и на 48 километра от тях, а зад фразата „студени носове“ се криеше заповедта за прихващане без заредени оръжия. Което си беше чист късмет за онзи идиот.

— Ястреб-1 до Ловджийката. Разбрано. Преминаваме към прихващане.

Неидентифицираният летателен апарат се намираше на трийсет и осем километра и четиринайсет минути от Вашингтон.

Долтън го хвана на радара, а минута по-късно и го видя — малка точица в небето. Двамата с Фийлдс се насочиха право към него. На километър от целта, която би трябвало да ги види, Долтън се отклони надясно, а Фийлдс — наляво. Профучаха от двете страни на малкия самолет, на стотина метра от крилата му. Долтън погледна през рамо и видя как малката машина се разтърси от въздушната вълна на изтребителите. Онзи, който го управлява, положително се е напикал от страх, помисли си той.

Направиха високи лупинги и се върнаха обратно, намалявайки скоростта.

Нарушителят се намираше на трийсет и два километра и дванайсет минути от Вашингтон.

— Ястреб-1 до Ловджийката. Нарушителят е „Чесна 150“, номер на корпуса N3459J. Повтарям: N3459J.

— Разбрано, Ястреб-1. Опитайте контакт.

— Разбрано, да опитаме контакт.

Долтън превключи честотите на радиостанцията си.

— Чесна 3459, Чесна 3459. Тук е Въздушната национална гвардия. Отговорете! Наближавате забранена за полети зона! Отговорете!

Никакъв отговор. По дяволите!

— Чесна 3459, отговорете! В противен случай ще открием огън! Отговорете! Вече навлизате в забранената зона!

Нищо. Беше възможно радиостанцията на частния самолет да е повредена. Пилотът можеше да е в безсъзнание и машината да лети без управление. Това се беше случвало и преди, но не толкова близо до столицата.

— Тук Ястреб-1 до Ловджийката. Чесна 3459 не отговаря. Преминавам на визуално наблюдение.

— Прието, Ястреб-1. Потвърждавам маневрата.

Партньорът му остана зад малкия самолет, а Долтън се изравни с него. Върхът на крилото му беше на петнайсетина метра от другата машина. Размаха дясната си ръка, но пилотът гледаше напред, без да му обръща внимание. Приличаше на човек, изпаднал в транс.

Пресвети Боже, тоя тип прилича на арабин! — стресна се Долтън.

Нарушителят беше на двайсет и седем километра и на десет минути от Вашингтон.

— Тук Ястреб-1. Чесна 3459 не отговаря. Пилотът избягва визуален контакт.

— Екипът да изстреля сигнални ракети! — долетя отговорът на Ловджийката.

Долтън и колегата му се стрелнаха напред, направиха остро преобръщане и се понесоха срещу нарушителя. Тази маневра я тренираха по десет пъти месечно. Всеки от тях изстреля по две сигнални ракети, които профучаха на два-три метра от кабината на малкия самолет. Изключено беше пилотът да не ги види, да не говорим за двата Ф-16, които се носеха право срещу него.

Но той продължаваше напред, без да променя курса си.

До Вашингтон оставаха шестнайсет километра, или шест минути полет.

Долтън направи завой и отново се изравни с чесната. Разклати криле и махна с ръка, за да привлече вниманието на пилота. Никакъв отговор. Мръсникът си седеше зад щурвала, сякаш издялан от камък. Долтън посегна към арматурното табло, после рязко отдръпна ръката си. Мамка му! Носът на малкия самолет изведнъж се наведе надолу, поемайки курс към един от подходите за кацане на летище „Роналд Рейгън“. Намерението му беше да го пресече по диагонал и да прелети над Потомак. А после… Долтън прехапа устни.

Мръсникът се насочваше право към Белия дом, който бавно изплува на хоризонта.

По-малко от осем километра или три минути полет.

Опасността от сблъсък с излитащ или кацащ самолет от гражданското летище нарастваше с всяка секунда. Но Долтън знаеше, че на този етап всеки самолет в радиус от сто и шейсет километра от Вашингтон вече беше отклонен към друго летище или го задържаха на земята. Знаеше и друго — в същия този миг течеше евакуацията на Белия дом. Охраната крещи своите заповеди, хората се препъват и бягат към убежищата, а в главите им се въртят ужасните картини от 11 септември. Не беше наясно дали в момента президентът се намира в кабинета си, но ако е така, двама яки агенти на Сикрет Сървис със сигурност го влачат към скривалището, а краката му едва ли докосват пода.

Чесната се намираше на шест километра от Белия дом — разстояние, което щеше да преодолее за около две минути и половина.

— Тук Ястреб-1 — включи радиостанцията си той. — Нарушителят продължава да не реагира. Повтарям: нарушителят игнорира всички опити за контакт.

Знаеше, че гласът му звучи спокойно, защото се беше обучавал на това. Но сърцето му блъскаше с такава сила, сякаш всеки момент щеше да изскочи от гръдния кош. Съзнаваше, че е излишно да обявява накъде се е насочил онзи тип в малкия самолет.

Ловджийката не отговори веднага. Мамка му! Моля те, Господи, не позволявай на радиовръзката да се разпадне точно сега!

— Ловджийката до Ястреб-1 — изпращя най-после радиостанцията. — Нарушителят обявен за враг. Заредете оръжията. Имате разрешение за стрелба. Повтарям: заредете оръжията, имате разрешение за стрелба!

Долтън разбра на какво се дължи паузата. Ситуацията е била докладвана най-горе по каналния ред. Един от четиримата упълномощени генерали беше издал своята заповед.

Това беше мисията на живота му. За нея държавата беше харчила стотици хиляди, а може би и милиони. За да бъде готов в случай на нужда. Да овладее всички тънкости в управлението на изтребителя Ф-16 „Фолкън“, да използва огромните му възможности. Но дори през ум не му беше минавало, че именно той ще изпълни заповедта, която току-що прозвуча в слушалките.

Долтън се поколеба. Достатъчно дълго, за да съсипе кариерата си завинаги.

— Ястреб-1, тук Ловджийката. Разбрахте ли заповедта?

— Тъй вярно. Да заредим оръжията, имаме разрешение за стрелба.

След което подполковник Питър Долтън направи това, за което беше обучаван. Включи бутона за зареждане на ракетите, който светна в червено, после намали скоростта, за да увеличи разстоянието до целта. Изстреля ракетата в мига, в който малкият самолет прелиташе над река Потомак, на по-малко от три километра от Белия дом.

НОРАД и Въздушната национална гвардия отказаха да споделят с медиите какво оръжие е било използвано. Всички оръжия и муниции, предназначени за защита на Белия дом, бяха държавна тайна. Но това, което изстреля Долтън, превърна малката чесна в огнено кълбо с диаметър петдесетина метра, издигнало се високо над Потомак. В продължение на цяла минута отломките от малкия самолет се сипеха в реката.