Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules (Dead on Arrival), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)
Допълнителна корекция
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Майк Лосън

Заглавие: Двойни игри

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Здравка Славянова

ISBN: 978-954-769-179-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5905

История

  1. — Добавяне

26

Флуороводородната киселина е химическо съединение, което съществува под формата на безцветен газ или бързо изпаряваща се течност. Тя се използва при гравирането на стъкло, почистване на тухлени фасади или за производството на охладители, хербициди и някои фармацевтични продукти. В големи количества може да бъде използвана и за производството на високооктанов бензин.

Изпусната в атмосферата, флуороводородната киселина образува токсичен аерозолен облак, който може да се носи във въздуха с километри. Контактът с него води до фатални увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците и нервната система. Той ослепява жертвите си, уврежда белите им дробове и води до образуването на белодробен оток. Особено му хареса описанието на този газ, направено в едно предаване по американската телевизия.

— Смъртта е ужасна — беше обявил водещият. — Никой не би пожелал да умре по този начин: киселината буквално разяжда белите дробове.

В рафинерията на езерото Ери се съхраняваха точно четиристотин хиляди литра флуороводородна киселина.

Някога рафинерията се е намирала в покрайнините на града, но в резултат на бързото му разрастване наоколо се появили жилища, училища и търговски центрове. Поради термалния ефект, предизвикан от огромното езеро, постоянен ветрец духал точно към един от жилищните квартали, в който живеели предимно бели.

В друго телевизионно предаване (те научаваха толкова много от американските медии, че създаването на разузнавателен апарат беше почти излишно) се обсъждаше уязвимостта на рафинериите и химическите заводи по отношение на нападения от всякакъв вид, особено терористичните. И те наистина бяха уязвими. Предвид това, което се съхраняваше там, тези съоръжения бяха охранявани зле, но най-голямата им слабост не беше физическата охрана — огради, камери и алармени инсталации. Най-голямата им слабост бяха хората, на които се плащаше, за да охраняват съоръженията.

На пръв поглед охранителите на тази рафинерия внушаваха респект с тъмносините си униформи и тежки ботуши. Те бяха въоръжени с автоматични пистолети, фенерчета и палки, но ако човек се вгледаше в тези мъже (а имаше и жени), те наистина изглеждаха смешни. Повечето от тях бяха на средна възраст, малцина имаха военна подготовка. В основната си част бяха хора, кандидатствали за работа в полицията и отхвърлени поради липса дори на необходимата минимална квалификация. Но най-важното беше, че те нямаха какво да правят. От време на време провеждаха тренировки, които смущаваха работата на рафинерията, но основната им дейност беше да дразнят хората с досадни проверки на личния им багаж и кутиите им със сандвичи. Извън това не правеха нищо, просто си седяха. Седяха по цял ден и през цялата нощ в очакване да се случи нещо. Но това беше продължило толкова дълго, че никой от тях не очакваше нещо някога да се случи.

— Виждаш, че пазачът изобщо не обхожда района си — обърна се към момчето той. — Тук е тъмно и кално, а той не иска да изцапа ботушите си.

— Ясно — кимна момчето.