Майк Лосън
Двойни игри (6)

5

След като прекара във Филаделфия повече от два месеца, той най-сетне реши да тръгне за Кливланд, където се намираше следващият обект. Но точно тогава онзи побъркан насочи самолета си към Белия дом. На път за автогарата мина покрай малка тълпа, струпала се пред витрината на магазин за електронни стоки.

— О, боже, пак ли?! — простена някаква жена.

Той спря, въпреки че не биваше да го прави. Огромният телевизор на витрината показваше малък самолет, който изведнъж се превърна в огнено кълбо. Над него профуча изтребител, после екранът се изпълни с черен дим, а под него се появи надпис: „Кати, този път нямаме представа кой пилотира чесната. Според високопоставен служител в Пентагона става въпрос за известен адвокат мюсюлманин, но информацията все още не е потвърдена. Това, което знаем със сигурност, е, че този човек се е опитал да разбие самолета си в сградата на Белия дом и е бил свален от изтребител Ф-16 на военновъздушните сили. Президентът е бил евакуиран броени минути преди свалянето на чесната“.

Изправен неподвижно пред огромния екран, той изведнъж усети, че хората се обръщат и го гледат. Сгуши глава между раменете си и побърза да се отдалечи, опитвайки се да запази спокойствие. Някой извика след него, но той не се обърна.

Само няколко секунди му бяха достатъчни да прецени, че точно днес едва ли е разумно да се приближава до автогарата, защото хората ще бъдат нащрек. Върна се в жилището, което беше обитавал през цялото време след проваленото взривяване на балтиморския тунел. Включи телевизора и изгледа всички новинарски емисии. Беше ясно, че заради случилото се ще трябва да отложи пътуването за Кливланд поне за няколко дни.

Можеше да благодари единствено на Бога, че в момента си стои на топло, а не е подложен на мъчения в някоя затворническа килия. През онази нощ в Балтимор беше излязъл да проведе разговор от уличен автомат, но доста се забави, преди да открие работещ телефон — просто защото се намираше в страна, обитавана от животни. А след това се загуби, тъй като познаваше града съвсем бегло. Ако не беше пропуснал завоя, щеше да се окаже в гаража миг преди атаката на ФБР. Но Бог го спаси. Бог е велик!

От подробните репортажи по телевизията разбра как са спипали двамата глупаци. Той им беше заповядал да купуват амониевия нитрат на малки количества, от различни места. Но по неизвестни причини — най-вероятно мързел, небрежност или най-обикновена глупост — нещастниците бяха купили огромно количество тор, което неизбежно беше предизвикало подозрение. Но още по-лошото беше, че самият той беше идентифициран.

От Балтимор замина за Филаделфия, при семейство верни привърженици. Първоначалните му намерения бяха да остане там седмица, най-много две, докато отмине шумотевицата. Но онези глупаци изпяха на полицията за протезата му и ден по-късно всички вестници публикуваха негова снимка — с лошо качество, но достатъчно ясна. Принуди се да обръсне брадата си и да се подстриже, а следващите два месеца прекара в някакво мазе. Принудителният затвор все пак му донесе известна полза, тъй като успя да събере достатъчно информация за едно момче в Кливланд и за едно друго — в Санта Фе. Най-хубавото беше, че научи всички подробности, свързани със следващия обект.

Благодарение на интернет светът действително ставаше свободен.

Най-смайващото нещо след инцидента в Балтимор беше реакцията на сенатор Уилям Бродрик. Те се бяха надявали именно на такава реакция, но не я очакваха след проваленото взривяване на тунела. А днес, след опита на онзи юрист мюсюлманин, всички очакваха приемането на закон, който рязко щеше да усили недоволството на правоверните в САЩ.

Бог да ги благослови.

Нямаше представа дали някой от техните сподвижници не беше помагал на адвоката. Беше наясно, че в страната действат множество клетки, и беше напълно възможно човекът да е бил ангажиран от някоя от тях. Лично той не би избрал точно този адвокат. Той беше твърде възрастен, твърде добре образован, прекалено вписан в американския начин на живот, далеч от представата за усърден мюсюлманин. Може би тяхното ФБР беше право в твърдението си, че човекът просто е превъртял от струпалите се върху главата му неприятности. Но и това не му се струваше особено убедително.

Както и да е. Адвокатът беше подпомогнал тяхната кауза, а и този сенатор им помагаше още повече.