Серия
Джо Демарко (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules (Dead on Arrival), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

31

Демарко имаше нужда от Ема и от Дебелия Нийл. Ема беше в състояние да свърши нещо, което не беше по силите му, а Дебелия трябваше да изясни финансовото състояние на един американски сенатор.

Нийл беше приятел на Ема, чиито услуги Демарко беше ползвал и преди. Той наричаше себе си „информационен брокер“, което, преведено на обикновен език, означаваше, че ако някой клиент се съгласи да плати огромния му хонорар за получаване на определена информация, Нийл задействаше многобройните си контакти и му я доставяше. В случай че не можеше да се сдобие с нея по нормален път, той проникваше в съответната компютърна система, поставяше „бръмбари“ в спални и заседателни зали, иначе казано, правеше всичко възможно да задоволи изискванията на клиента. Нийл работеше както за частния сектор, така и за правителството. Вероятно второто беше причината все още да не е попаднал в затвора. Демарко подозираше, че е изпълнявал специални задачи за Ема още по времето, когато тя бе работила за военното разузнаване. Не можеше да е сигурен, тъй като никой от двамата не го беше потвърдил.

Нийл беше нисък и дебел мъж с голяма глава и още по-голямо самочувствие. Някога русата му коса беше оредяла на темето, а остатъците от нея бяха вързани на опашка, стигаща до яката на ризата му. Неотдавна се беше оженил и Демарко остана леко учуден от факта, че съпругата му още не бе отрязала смешните остатъци от коса. Обикновено жените не могат да устоят на желанието си да променят външния вид на съпрузите си, а Нийл направо плачеше за промяна. В името на обективността Демарко отбеляза, че тя все пак беше постигнала нещо по отношение на облеклото му. На всичките им срещи досега Нийл се беше появявал по къси панталони, хавайска риза и сандали на бос крак. Сигурно имаше поне петдесетина хавайски ризи. Но днес беше облечен с пуловер, хубав сив панталон и затворени мокасини.

Срещата се провеждаше в офиса на Нийл. Ема също присъстваше, отзовала се доста неохотно на молбата на Демарко. Каза, че учи кучето на Кристин да си върши работата навън и никак не й се щеше да прекъсва процеса. А Демарко веднага си я представи как използва нещастното животинче като пухкав парцал, с който бърше напикания персийски килим. За късмет Ема не одобряваше политиката на Бил Бродрик и в крайна сметка прецени, че проблемите на Демарко са по-важни от обучението на миниатюрния пес.

След като се затвориха в изолираното за външен шум и електронна намеса помещение — Нийл изпитваше панически страх от хора с умения като неговите — Демарко накратко ги запозна с фактите и заключи:

— Аз не знам дали наистина става въпрос за някаква супер конспирация, но прекалено много неща изглеждат лишени от логика.

— Например? — попита Нийл, който през цялото време ровеше в някаква кутия.

— Например последователността. Първо, Реза Зариф избива семейството си, което според всичките му познати изобщо не се вписва в характера му. Впоследствие човекът, чийто отпечатък е открит върху кутията с патрони, умира при автомобилна катастрофа още преди ФБР да го разпита. После идва ред на смотаняка Роли Патерсън, който, въпреки студеното време, излиза да обиколи Капитолия, зърва Мустафа Ахмед и изведнъж се превръща в герой. Действията на Роли Патерсън са точно толкова необичайни, колкото тези на Реза. На всичкото отгоре той също умира, преди да бъде разпитан от когото и да било. О, щях да забравя — в двора на Роли беше паркиран току-що закупен микробус.

— Значи приемаш, че Роли е бил предварително информиран за появата на окичения с бомби Мустафа и му е било платено, за да го застреля. — Нийл най-после успя да извади нещо от кутията, в която ровеше, но Демарко не видя какво е то.

— Нищо подобно не приемам! — възрази Демарко. — Просто посочвам, че е възможно. Допускам, че нещо такова се е случило и на онзи въздушен шериф в самолета, който застреля похитителя. Според мен той също е бил информиран за намерението на Юсеф Халид да отвлече самолета и също като Роли е ликвидирал този човек — преди евентуалните му признания при разпит.

— И охранителят ли е мъртъв? — вдигна глава Нийл.

— Не съм чул подобно нещо. Отидох в Ню Йорк да разговарям с него, но той не си беше у дома. Това е една от причините да потърся помощта ти. Някой трябва да движи нещата, докато го търся.

Едва сега видя предмета, който Нийл беше извадил от кутията — една от онези електронни игри, които дават на хиперактивните хлапета по време на пътувания, за да ангажират вниманието им.

— И друго ме безпокои — подхвърли той към темето на Нийл, наведено над играта. — С изключение на семейството на Зариф, при никое от трите терористични нападения няма жертви — разбира се, като не броим извършителите. Реза беше свален, преди да разбие самолета си в Белия дом; бомбата на Мустафа не избухна, а похитителят на самолета беше застрелян, преди да направи каквото и да било, ако оставим настрана уплахата на пътниците. Не мога да приема, че това щеше да се случи, ако зад тези атаки действително стоеше Ал Кайда.

— Всъщност какво искаш от нас? — обади се за пръв път Ема.

— Няколко неща. Първо, Нийл трябва да открие кои са най-верните поддръжници на Бродрик.

— Копеле мръсно! — изръмжа Нийл, но възклицанието му беше предназначено за една от фигурките на дисплея. — Нима наистина допускаш, че Бродрик може да е замесен в тези инциденти?

— Не казвам това, но всички събития работят в негова полза. Възможно е някой да ги предизвиква умишлено, за да плаши хората и да ускори приемането на законопроекта. Ако е така, същият този някой най-вероятно оказва и финансова подкрепа на Бродрик.

— Не знам — колебливо въздъхна Нийл. — Този някой трябва наистина да иска приемането на законопроекта. Две деца бяха убити, за бога!

— Вече мислих за това — кимна Демарко. — И стигнах до два основни мотива. Единият е омразата. Онзи, който върши всичко това, ненавижда мюсюлманите и иска да бъдат третирани като евреите в нацистка Германия — жълти звезди по реверите и всичко останало.

— Но защо мюсюлманите трябва да бъдат мразени?

— Не знам, Нийл! Защо някои хора са фанатици, а други се превръщат в заклети расисти? Между другото човекът, за когото е работил Дони Крей — някакъв тип на име Джубал Пю, — ръководи организация за господство на белите, а в къщата на Роли открих расистки памфлети. Затова допускам, че зад цялата работа може би стоят хора, които ненавиждат мюсюлманите или са фанатизирани расисти. Като оня Тимъти Маквей с налудничавата идея в главата, който започна да взривява наред.

Преди някой от двамата слушатели да възрази на логиката му, Демарко побърза да добави:

— Вторият мотив са парите.

— Парите? — вдигна вежди Нийл. — Как могат да се правят пари от подобно нещо?

— Не знам, но когато Конгресът приеме някой закон, има хора, които печелят пари, и други, които губят пари. Това е нещо като физически закон в политиката.

— Но как се печелят пари от изхвърлянето на студенти мюсюлмани? — продължи с въпросите Нийл.

— Вече ти казах, че не знам! — сопна му се Демарко. — Остави тази проклета игра и слушай какво говоря! Убеден съм, че трябва да търсим финансов мотив, най-вече сред поддръжниците на Бродрик.

— Трябва да търсим и нещо друго — обади се Ема.

— Какво?

— Опит. Ако тези инциденти не са организирани от Ал Кайда, трябва да насочиш вниманието си към човек или група хора, които имат достъп до C-4 и могат да направят пластмасов пистолет. Хора с подобен опит, със съответните контакти и организационни умения за планирането на такива операции.

— Имаш право — кимна Демарко, а след това изведнъж реши да влезе в ролята на шеф, макар прекрасно да знаеше, че нито Ема, нито Нийл търпят някой да ги командва. — Значи Нийл открива кой подкрепя Бродрик, а след това проверява дали тези хора мразят мюсюлманите, дали имат финансов мотив и опит в организирането на атентати. Освен това той проверява финансовото състояние на Роли и онзи въздушен шериф, който гръмна похитителя. Любопитно ми е да разбера как Роли е платил за новия си автомобил. През това време аз ще изискам резултатите от аутопсията на Роли и Дони Крей, а едновременно с това ще се опитам да открия нещо повече за онзи охранител.

— А какво искаш да направя аз? — подхвърли Ема.