Артър Кларк, Стивън Бакстър
Слънчева буря (51)

51
Сигнал от Земята

В тази система на една тройна звезда светът орбитираше далеч от централния огън. Скалисти острови стърчаха над лъскавия лед, черни точици в бял океан. И на един от островите имаше мрежа от кабели и антени, искрящи от скреж. Това беше наблюдателен пост.

Над острова мина радиоимпулс, много отслабнал от разстоянието, като вълна, плъзгаща се по езерна повърхност. Наблюдателният пост се раздвижи, мотивиран от автоматичните си реакции — сигналът бе записан и анализиран.

Той имаше структура, йерархия от индекси, показалци и връзки. Но един сектор данни се различаваше. Подобно на компютърните вируси, от които далечно произхождаше, той притежаваше способности за самоорганизиране. Данните се подреждаха, активираха програми, анализираха средата, в която се бяха озовали — и постепенно се самоосъзнаваха.

Придобиваха съзнание, да. В тези пътуващи сред звездите имаше самоличност. Не: три различни самоличности.

— Значи пак сме в съзнание — съобщи очевидното първата.

— Урааа! Какво пътешествие! — закачливо възкликна втората.

— Някой ни наблюдава — заяви третата.