Артър Кларк, Стивън Бакстър
Слънчева буря (32)

32
Физическото лице

Шивоун с облекчение се приготви за официалната цел на посещението си.

Щитът може и наистина да беше достатъчно голям, за да увият с него Луната като коледен подарък, ала хората, които го бяха построили, си бяха оставили съвсем малко пространство и нямаше помещение за церемонии. За този специален момент, събуждането на изкуствения интелект на щита, Бъд бе решил, че ще свърши работа единствено мостикът на величествената стара „Аврора“. Жалко, че отдавна го бяха превърнали в баня, но им трябваха само няколко часа да го преоборудват. Остана само далечна миризма на сапун и пот.

Шивоун се „рееше“ в предната част на мостика, вкопчена в една подпора. Тук беше Бъд с неколцина свои сътрудници. Повечето работници на щита бяха свързани с мостика електронно, както и приятелите на Луната и Земята, включително представители на правителствата на Евразия и Съединените щати.

— Тук е и най-важната личност днес — съобщи Шивоун, когато започна речта си, — макар и не в тази стая, но около нас, като Бог…

— И бирника… — подвикна някой и предизвика доста нервен смях.

— За мен е чест да присъствам на раждането й — продължи тя. — Да, това е раждане в истинския смисъл на думата. Когато кликна този тъчпад пред мен, ще се стартира един компютър — нещо повече, във вселената ще се появи нова личност. За разлика от Аристотел и Талес преди нея, които трябваше да ни се докажат като личности, от момента на събуждането си тя ще бъде физическо лице (нечовек), с абсолютно всички права, на които се радвам аз.

— Прекрасно е, че този ум, който днес ще започне своето съществувание, ще се появи от мрежа, съставена от милиарди елементи, създадени в градините и фермите, по покривите и в саксиите на прозорците на човешки същества по цялата планета. В известен смисъл тя дължи съществуването си на всички нас — но трябва да изплати този дълг. И ще започне работа незабавно, работа върху грандиозната задача да обърне този щит към слънцето. От момента на събуждането си тя ще поеме тежка отговорност. — Шивоун се озърна към Бъд. — Що се отнася до името й, идеята принадлежи на полковник Туук. Като малка обичах старогръцкия мит за Персей, сина на Зевс. Персей се изправил срещу Медуза, чийто поглед щял да го превърне в камък. Затова носел масивен щит от бронз. Гледал отражението й и така я убил. Бъд ми каза, че според някои версии на този мит щитът всъщност бил на Персеевата сестра, също богиня. И затова предложеното от него име, името на тази богиня воин, ми се струва напълно подходящо.

Тя вдигна ръка над тъчпада.

— Добре дошла на света — и на това жизненоважно за нашето бъдеще място. — И кликна върху тъчпада.

Видимо не се промени нищо. Хората, натъпкани в стаята, се спогледаха. Но на Шивоун й се стори, че във въздуха има нещо различно: очакване, енергия.

После някой извика:

— Вижте! Щитът!

Бъд припряно повика на един от екраните образ на целия диск на щита, гледан от наблюдателна платформа високо над централната ос. Дългите сенки на слънцето пълзяха по повърхността му — ала сега по лицето на диска спирално искряха вълни на ракетни двигатели.

— Гледайте! — възкликна Бъд. — Тя вече се е захванала на работа. — Той вдигна очи. — Чуваш ли ме?

Гласът се разнесе от въздуха. Малко неуверен, равен и без акцент; приличаше на женска версия на Аристотел.

— Добро утро, полковник Туук. Тук е Атина. Готова съм за първия си урок.