Артър Кларк, Стивън Бакстър
Слънчева буря (13)

13
Неутриното

Юджийн Менгълс взе думата и всички погледи любопитно се насочиха към него. Имаше провинциален американски акцент и говореше като тийнейджър, а не като зрял мъж на двайсет и пет години — външността му не съответстваше на онова, което имаше да каже.

И макар несъмнено да бе технически точна, презентацията му за откритите от него аномалии в сърцето на слънцето се отличаваше с всичко друго, но не и с яснота.

Шивоун знаеше много за неутриното. Известни са три начина за създаване на неутрино: с ядрени процеси в сърцето на звезда като слънцето, чрез включване и изключване на ядрен реактор и при Големия взрив, довел до раждането на самата вселена, титаничното събитие, чиито мащабни последици бяха специалната област на самата Шивоун. Неутриното е изключително за слънчевите астрономи и тъй като тази материя съвсем не им е ясна, то им дава уникална възможност за изучаване на вътрешната структура на слънцето, включително ядрото, място, от което трудно се измъква дори светлината.

Дотук всичко беше понятно. Ала докато Юджийн показваше уравнения, покриващи целия екран, и многоизмерни графики и докато говореше все по-бързо, Шивоун се чудеше как изобщо е взел устния изпит за доктората си.

Накрая го прекъсна.

— Юджийн, по-бавно, моля те. Боя се, че изпреварваш всички тук. — Той я стрелна с негодуващ поглед. Но това бе същността на материята — тя трябваше напълно да я разбере. — Ти ни показваш резултатите от своите неутринови измервания.

— Да, да. На трите типа неутрино, които са взаимосвързани чрез…

Шивоун му махна да млъкне.

— Виждаме осцилации в неутриновия поток.

— Да.

— И това на свой ред се отразява на осцилациите в ядрените процеси в слънчевото ядро — упорито продължи тя.

— Точно така — саркастично потвърди младежът. — Неутриновият поток води началото си от локални промени в ядрената температура и налягане. Което на свой ред успях да моделирам като динамични осцилации на ядрото като цяло. — Той показа гъсто изписани редове, в които Шивоун разпозна нелинейни вълнови уравнения. — Както виждате…

— Юджийн, нямаш ли някаква илюстрация на това? — меко попита Михаил.

Младият учен го погледна изненадано.

— Имам естествено. — Кликна екрана си и повика изображение на сфера, покрита с някаква мрежа, като меридиани и паралели. Мрежата ритмично избледняваше и пулсираше.

Бъд Туук подсвирна.

— Това ли е ядрото на слънцето? На нашето слънце? Тая проклета звезда звъни като камбана.

Роуз Делиа скръсти ръце и сбърчи лице.

— Простете на един прост геолог, че проявява скептицизъм, обаче ядрото на една звезда е адски огромно. Как може изведнъж да започне да осцилира?

Сега ужасяващо гневният поглед на Юджийн се насочи към нея.

— Това е елементарно.

Елементарно: при учените тази дума бе върхът на сарказма. На лицето на Роуз се изписа враждебност.

— Обяснете ни стъпка по стъпка, Юджийн — побърза да се намеси Шивоун.

— Всичко започва с проучванията на Каулинг през трийсетте години на двайсети век. Той доказва, че скоростта на генериране на ядрена енергия в ядрото зависи на четвърта степен от температурата. Което прави условията в ядрото изключително тясно свързани с температурните промени…

Имаше право, неспокойно осъзна Шивоун. В резултат на този фактор се увеличаваше значението дори на съвсем малки промени. Огромното ядро не беше непременно стабилно и всяка незначителна пертурбация можеше да му окаже съществено въздействие.

Бъд Туук вдигна показалец.

— Не разбирам, Юджийн. И какво от това? Даже цялото ядро да избухне, ще са нужни мегагодини, докато взривът стигне до повърхността.

Роуз Делиа кисело се ухили.

— Само недей да ми казваш, че и радиоактивният слой е прецакан!

Така си и беше — както показа поредната илюстрация на Юджийн. В този огромен резервоар на бавно разпространяваща се енергия имаше набръчкан белег, като зашита огнестрелна рана. Затова, смутено разбра Шивоун, забавянето с милиони години около ядрото не изпълняваше защитната си функция: всяка освободена в ядрото енергия можеше да се измъкне в космоса.

Юджийн озадачено се вторачи в Роуз.

— Откъде знаеш за аномалията?

— Просто днес ни върви на такива неща.

Той продължи да говори за моделите си на ядрените осцилации и разкри надеждите си да обхване с тях миналото.

— Възнамерявам да разработя модели на изходната причина за тази нестабилност, която…

— Нека засега оставим миналото — прекъсна го Шивоун. — Гледайте напред. Покажете ни бъдещето.

Юджийн като че ли се озадачи, че бъдещето може да представлява някакъв интерес в сравнение с дълбоката физическа загадка на произхода на тази аномалия, ала покорно превъртя графиките напред във времето.

Шивоун видя, че освен осцилациите вълновото разпространение в и около ядрото е сложен процес с многостепенни хармонични функции и нелинейни вълни, както се изразяваха специалистите, с енергия, изтичаща от един вид в друг. Веднага обаче забеляза и модели на смущения, разсейване — и още по-зловещо, на резонанс, когато толкова ясно различимата енергия, течаща около ядрото на слънцето, се събираше в мощни пикове.

Юджийн замрази образа.

— Това е последният пик, бурята от девети юни. — Едната страна на ядрото беше оцветена в червено. — Данните от наблюдението потвърждават моя предварителен модел и подкрепят проекциите ми за бъдещето… — Под „данни от наблюдението“, мрачно си помисли Шивоун, той имаше предвид опустошителната буря, която бе отнела живота на хиляди хора.

— А бъдещето? — попита тя.

Младежът превъртя изображенията напред. Осцилационният модел се променяше и плуваше в очите на Шивоун, прекалено бързо, за да го следи в детайли.

После образът изведнъж ярко проблесна по цялото ядро, почти ослепително. Всички се сепнаха.

 

 

Юджийн затвори графиките си и лаконично заяви:

— Това е.

— Какво значи „това е“? — заплашително попита Роуз Делва.

— Тук моделът се разпада. Осцилациите стават толкова силни, че…

— Твоят проклет модел! — извика геоложката. — Само за това ли можеш да мислиш?

— Хайде да се успокоим. — Шивоун мислеше съсредоточено. — Тук виждаме нов девети юни, Юджийн. Нали така? Нова буря.

— Да.

— Но по-силна.

Той се вторачи в нея, отново озадачен от невежеството й.

— Това е очевидно.

Шивоун огледа ококорените неспокойни лица. Юджийн явно не беше споделял тези резултати с никого, даже с Михаил.

— Колко по-силна? — попита Бъд. — И как ще се прояви? Как ще ни връхлети, Юджийн?

Младият учен се опита да отговори, но скоро потъна в технически подробности.

Михаил постави длан върху ръката на полковника.

— Струва ми се, че не може да каже. Засега. Ще поработя по този въпрос заедно с него. — И замислено продължи: — Но знаете ли, този случай не е безпрецедентен. Възможно е да наблюдаваме нова Пещ.

— Каква Пещ?

Десетилетия наред астрономите бяха изучавали звезди на средна възраст от класа на слънцето и при много от тях бяха забелязали цикли на активност, подобни на слънчевите. Някои обаче проявяваха доста по-голяма променливост от другите. Една звезда от съзвездието Пещ, която не се отличаваше с нищо, изведнъж беше избухнала и бе засияла с двайсет пъти по-мощна светлина от обикновено в продължение на около час.

— Ако слънцето изригне като Пещ, ще бъде излъчена около десет хиляди пъти повече енергия, отколкото при най-силните ни слънчеви бури — каза Михаил.

— И какъв ще е резултатът?

Руският астрофизик сви рамене.

— Всичките ни сателити ще излязат от строя. Ще бъде унищожен озоновият слой на Земята. Повърхността на ледените луни ще се стопи…

Шивоун смътно си помисли, че името на съзвездието е странно уместно.

Но Юджийн само се засмя.

— А, тая ядрена нелинейност ще е много по-мощна. С редове на величина. Толкова ли не можете да го проумеете?

Последната реплика му донесе физиономии, изразяващи негодувание, дори ненавист.

Шивоун озадачено впери очи в младия мъж. Всичко това за него сякаш беше само математическо упражнение. Юджийн бе просто момче, което виждаше модели, помисли си тя, модели в данните — тяхното значение от човешка гледна точка оставаше невидимо за очите му. Това почти я уплаши.

Но трябваше да се съсредоточи върху смисъла на информацията, а не върху начина, по който я представяше той. „Редове на величина“. За физика, та бил той и космолог, „редът на величина“ бе кратно на десет. Следователно онова, което предстоеше, щеше да е десет, сто или хиляда пъти по-страшно от девети юни, по-страшно даже от онази експлозия на Пещ. Шивоун се опита да си го представи и потрепери.

Трябваше да зададе един очевиден въпрос.

— Можеш ли да определиш датата на това събитие, Юджийн?

— А, да — потвърди младежът. — Моделът вече е достатъчно добре разработен.

— Кога, Юджийн?

Той кликна екрана си и даде астрономическа дата в юлиански дни. Мина известно време, докато Михаил я превърне в човешко време.

— Двайсети април две хиляди четирийсет и втора.

Бъд погледна Шивоун.

— По-малко от пет години.

Шивоун изведнъж се почувства невероятно изтощена.

— Е, предполагам, че това е отговорът на въпроса, заради който дойдох тук. И сега може би вече разбирате защо беше нужна цялата тази секретност.

— Секретност, дрън-дрън! — изсумтя Роуз Делиа. — Всички може да тичаме голи с торби на главата през следващите пет години и това нищо няма да промени. Чухте го. Свършено е с нас — лаконично заключи тя.

— Не и ако зависи от мен — твърдо заяви Бъд и се изправи. — Време е за обяд. Сигурно искате да се обадите на своя премиер-министър, Шивоун. Или и на двамата. После може да продължим работата си.