Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I, Alex Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Високи залози

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733

История

  1. — Добавяне

95.

Кожената тапицерия в автомобила на Яроу миришеше на кафе и цигари. Очаквах да ми замирише на пури.

— Позволете ми първо да отметна няколко въпроса, само колкото за разчистване на терена — започнах аз. — Вие сте платен клиент на този клуб, да или не?

— Следващият въпрос.

— Знаели сте, че има загинали сред компаньонките, наети от този клуб.

— Не. Това не е вярно — енергично отрече той. — Само започнах да подозирам, че нещо не е наред, и то дълго преди цялата тази суматоха да настъпи.

— А какво сте планирали да правите с тази информация? Говоря единствено за вашите подозрения.

Яроу внезапно се извърна и насочи пръста си към лицето ми.

— Не ме разпитвайте, Крос. Аз, по дяволите, съм сенатор на Съединените щати, а не някаква отрепка от бордеите в югоизточните квартали на Вашингтон.

— Точно това е и моята гледна точка, господин Яроу. Вие сте сенатор и се предполага, че сте изключително съвестен. И така, имате ли нещо за нас или не?

Замълча, достатъчно продължително, за да измъкне един пакет червено „Марлборо“ от жабката. Направи ми впечатление как, заради тежкото му дишане, потрепна пламъчето на запалката му с емблемата на сената на Съединените щати.

След две последователни силни всмуквания Яроу отново започна да говори, гледайки само към предния прозорец на колата.

— Има един мъж, когото трябва да проверите. Името му е Реми Уилямс. Ако трябва да гадая, бих казал, че е затънал дълбоко в тази история.

— Кой е той?

— Това действително е добър въпрос. Мисля, че е работил за специалните служби.

Последните две думи веднага изостриха вниманието ми.

— Специалните служби ли? В кой отдел? — попитах го.

— В охраната.

— На Белия дом?

Яроу пушеше нервно, забързано. С едната си ръка така стискаше волана, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

— Да — изрече той след шумното си издишване. — В Белия дом.

Сампсън, седящ отпред до него, се извърна към мен над облегалката за глава. Не се съмнявах, че в момента и той като мен си задаваше същите въпроси. Дали това не бе връзката с Белия дом, за която вече подочухме нещо крайно любопитно? Или просто бе съвпадение, от онези, които през цялото време затлачват поредното разследване?

Сенатор Яроу продължи, без повече да се наложи да го подканям:

— Последното, което чух, бе, че Реми живее в някаква окаяна барака, някъде там, в окръг Луиз, като един от онези маниаци по оцеляване, сървайвърите, задоволяващи се само с бутилирана минерална вода и една пушка… Живот в стила „Назад към дивата природа“.

— Каква е вашата връзка с него? — намеси се Сампсън.

— Той бе този, който пръв ми съобщи за клуба.

— Това всъщност не е отговор на въпроса ми — уточних прилежно. — Вижте, сенаторе, нищо от този разговор не записвам. Все още не.

Яроу отвори прозореца и изтръска пепелта от цигарата си на паважа, след което с яростен жест смачка угарката в пепелника под арматурното табло. Имах чувството, че отново се опитваше да го усуква, само и само да се изплъзне от конкретните признания.

— Той е брат на бившата ми съпруга, сега вече ясно ли е? От година не съм виждал копелето, пък и няма значение. Цялата работа се свежда само до това да прескочите до там, защото може да изкопаете нещо, което да ви отвори повече работа, за да си уплътнявате работната събота, вместо да тормозите обществените служители.