Джеймс Патерсън
Високи залози (104)

101.

Улицата тънеше в злокобна тишина, когато спряхме пред редицата от тухлени къщи с плоски покриви по Уинфийлд Лейн в северозападното предградие на Вашингтон. Двама играчи на тенис се виждаха на кортовете на Джорджтаун оттатък шосето. Кортовете още бяха влажни от росата. Ако Нана си беше у дома, помислих си, вече щеше да е станала и готова за неделната църковна служба.

Зад къщата чакаха в готовност четирима полицаи от силите за бързо реагиране. В двете най-близки пресечки бяха паркирани по един автомобил от вашингтонската полиция. Край тях стояха в готовност групите за аварийни ситуации. Останалите се появихме на улицата през няколко врати от къщата на Бауи, където точно сега някакъв бял ван се канеше да спре.

След като Ридж даде команда за начало на операцията, екипът за проникване от петима въоръжени до зъби мъже с бронежилетки изскочи от вана и се втурна по стъпалата пред фасадата на къщата на Бауи. Операцията бе проведена без излишен шум — просто разбиха вратата и изчезнаха вътре.

Последваха десетина дълги минути на чакане, докато претършуват цялата къща, прочиствайки стая след стая. Ридж остана със сведена глава и ръка, притисната към слушалката, докато командирът на екипа за проникване му докладваше шепнешком за напредването на хората си. По едно време само вдигна два пръста, за да ни подскаже, че командосите са се качили до втория етаж, а след още няколко минути вдигна три пръста.

Тогава той изведнъж се изправи. Чух вик от нахлулите в къщата.

— Пипнаха го! — каза Ридж, но веднага добави: — Почакайте.

Последва кратка суматоха, докато Ридж раздаваше команди.

— Да? Чувам те. Не оставайте долу. — Накрая изрече: — Добре, дай ми една секунда. — Обърна се към нас.

— Ситуацията вътре е безизходна — обясни ни той. — Бауи е въоръжен и войнствено настроен. Отказва да преговаря със спецслужбите.

Нямаше нужда да се замислям.

— Позволете ми да поговоря с него — предложих аз.

Ридж вдигна пръст и отново заговори през микрофона в маншета си.

— Питърс, дайте на Бауи телефон…

— Не — възразих аз. — Ще говоря с него лице в лице. Какво вижда сега той около себе си? Петима въоръжени до зъби полицаи. Ние не сме безполезна украса, Ридж. Ти ни доведе тук поради определена причина и сега знаем каква е тя.

Последва още суетене, този път по-продължително, придружено от излизане и влизане в къщата на някого от екипа за пробив, както и с кратки разговори между Ридж, командосите и Константин Бауи. Накрая бе постигнато споразумение. Бауи ще им позволи да претърсят останалата част от къщата, за да се уверят, че в нея не се укрива още някой, след което аз ще вляза при него. Изведнъж някой ми подаде бронежилетка и Ридж ми даде зелена улица.

— Дръж през цялото време момчетата от екипа за пробив между теб и Бауи. Ако можеш, убеди го да се предаде. Ако не, просто си тръгваш. Не протакай излишно. — Погледна отново часовника си. — Имаш петнадесет минути. Това е. След това лично ще те измъкна.