Джеймс Патерсън
Високи залози (15)

12.

Случаят със странното убийство ме обгръщаше като лепкава паяжина, но един въпрос се открояваше сред останалите: Имало ли е други, умрели като Каролайн? Възможност ли беше? Или вероятност?

Да се получат достоверни сведения за лица, изчезнали във Вашингтон, е по-трудно, отколкото може да изглежда на пръв поглед. След като поговорих с един познат от бюрото за проучвания на младежта, където имаха централизирана база данни, трябваше да прегледам информацията квартал по квартал и лично да разговарям с детективите от целия град. Докладите за инцидентите бяха обществено достояние, но това, от което се нуждаех, бяха допълнителните сведения, които не се оповестяваха публично.

После се заех с филтриране на данните само за студенти и студентки и преди всичко за такива, за които се знае или се подозира, че се занимават с проституция.

Отнесох у дома купища папки с насъбраните в офиса материали, струпах ги в кабинета си на таванския етаж и разчистих цяла стена. Подредих всичко на нея — фотографиите на изчезналите лица, както и картончетата с описанията на най-важните случаи. Добавих и картата на града, като с флагчета маркирах местата, където жертвите са били забелязани за последен път.

Когато приключих, се отдръпнах назад и се загледах в стената, за да търся някакъв общ модел.

Ето снимката на Джасмин Аренас, деветнадесет годишна, на два пъти предупреждавана за проституция. Работела във „Форт енд Кей“, където за последно била видяна да влиза в синьо беемве в два следобед на 12 октомври миналата година.

Бека Йорк била едва на шестнадесет, много красива, отлична ученичка. В следобеда на 21 декември излязла от гимназията „Дънбар“ и вече никой не я видял, нито чул нещо за нея. Осиновителите й подозираха, че е избягала в Ню Йорк или на Западното крайбрежие.

Тимоти О’Нийл бил момче на повикване, двадесет и три годишен, който по времето на изчезването си живеел с родителите си в Спринг Вали. Потеглил от къщи към десет вечерта на 29 май и никога не се завърнал.

Всъщност не очаквах изведнъж пред очите ми да се очертае цялата схема. Повече ми напомняше на струпването на копа от сено. Утре щяхме да започнем да търсим иглата в него.

Това означаваше да се свърши много работа намясто, за да се проследят нишките на случаите, описани във всяка от тези сиви канцеларски папки. Дори само един от тях да има връзка с убийство на Каролайн, пак щеше да е голям пробив. Това бе едно от убийствата, които ме караха да се питам защо продължавам да се занимавам с тези неща, година след година… Знаех, че на някакво ниво съм пристрастен към преследването, но често си мислех, че ако разбера защо, тогава няма да се нуждая от него толкова силно и дори може да върна полицейската си значка. Това обаче не се случваше, а по-скоро точно обратното.

Дори и ако Каролайн не беше моя племенница, аз пак щях да вися на тавана си до два през нощта, приковал втренчен поглед в това ужасно табло. Решен да открия кой е убил нея, а може би и тези млади хора — и защо.

Останки.

Проста дума или може би концепция, която не можех да си избия от главата, нямаше как да забравя, дори и да исках.