Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I, Alex Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Високи залози

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733

История

  1. — Добавяне

35.

Срещата с Нед беше полезна, но ми причини главоболие, затова си пуснах за малко Брамс в колата, докато се връщах до Джудишъри Скуеър. Шофирайки из улиците на Вашингтон, получих съобщение по гласовата поща от секретарката на Рамон Дейвис. Директорът искал да ме види колкото е възможно по-скоро. Последния път Дейвис ми се обади, за да ми каже, че Каролайн е убита.

Когато стигнах до Дейли Билдинг, пренебрегнах асансьора и се изкачих по стълбището до третия етаж. Вратата на кабинета на Дейвис беше отворена и аз почуках на рамката.

Той се бе заровил сред документите, с които беше отрупано бюрото му. На стената зад него висеше голямата му колекция от почетни грамоти и похвали, включително и за детектив на 2002 година на вашингтонската полиция. Аз получих тази награда за 2004-а, но не разполагах с толкова голям кабинет, за да я окача в рамка на стената. Всъщност моята грамота беше завряна в някакво чекмедже из къщата или поне така се надявах.

Дейвис ми кимна, щом ме зърна. Не можеше да се каже, че бяхме приятели, но добре се бяхме сработили и взаимно се уважавахме.

— Влез и затвори вратата.

При сядането разпознах моя почерк върху едно от фотокопията, които четеше.

— Това да не е папката за случая с Каролайн? — попитах.

Дейвис не бързаше да ми отвърне. Облегна се на стола си и ме изгледа съсредоточено за няколко секунди. После заговори:

— Тази сутрин ми се обадиха от отдела за вътрешни разследвания.

Значи това било. Точно сега най-малко исках да си имам работа с тях. Отскоро отделът за вътрешни разследвания се наричаше Служба за професионална отговорност. Преди това беше просто вътрешни разследвания. Нищо не можеше да се предприеме във вашингтонската полиция без одобрението на този отдел.

— Какво искат? — заинтересувах се аз.

— Мисля, че сам се досещаш. Заплашвал ли си онзи телевизионен водещ в Канал 9? Райън Уилъби? Поне той така твърди, както и асистентката му.

Отново поех дъх, преди да отговоря.

— Пълни глупости. Просто атмосферата малко се разгорещи, това е всичко.

— Добре. Но вчера имах още едно обаждане, от конгресмена Минцър. Можеш ли да отгатнеш за какво ме потърси?

Не можех да повярвам — макар че беше типично за властимащите във Вашингтон.

— И двамата фигурираха в списъка с телефонните номера, който намериха в апартамента на Каролайн.

— Не е необходимо да ми обясняваш нещо толкова елементарно. Все още се справям. — Той вдигна папката, за да илюстрира мисълта си. — Искам само да се уверя, че действаш с хладен разсъдък по случая.

— Точно това правя. Но тук не става дума за поредното разследване за убийство и нямам предвид само това, че племенницата ми е била накълцана на парчета.

— Дяволски си прав, Алекс. В това е цялата работа. Тези оплаквания биха могли да се превърнат в проблем. За теб и за цялото разследване.

Говорех с Дейвис, но в същото време се опитвах да осмисля подробно случващото се. Оплакванията от граждани — които са разследвани — могат да приключат с едно от четирите възможни заключения: да бъдат оставени без последствия, да бъдат преценени като неоснователни, да бъдат класифицирани като недоказуеми поради липса на доказателства или разследващият детектив да бъде отстранен заради нарушения на правилата. Уверен бях, че ще ме сполети най-лошото, че ще попадна в последната категория.

Дейвис обаче не бе приключил с мен.

— Дал съм ти повече свобода на действие, отколкото на всеки друг от детективите в този отдел — припомни ми той.

— Благодаря ти. Но се справям добре, нали? Въпреки че не изглежда така отстрани.

С това си спечелих съвсем беглата му усмивка. Гледа ме изучаващо още няколко секунди, сетне се облегна назад. А щом започна отново да се рови из книжата, разбрах, че най-лошото е отминало. Или поне засега.

— Искам те за това разследване, Алекс. Но, повярвай ми, когато ти казвам, че на минутата — и имам предвид буквално на минутата, — в която някой се опита да ми отнеме контрола върху работата ми, ти ще изхвърчиш.

Изправи се, което за мен бе знак да се измъкна, докато още имах тази възможност.

— Дръж ме в течение. Не искам да те викам отново. Ти ще ми се обаждаш.

— Разбира се — уверих го, преди да си тръгна. Ако се бях помотал още малко, трябваше да му кажа за срещата ми с Нед Махони, а това бе нещо, което точно сега не можех да си позволя. Не и ако Дейвис вече обмисляше как да ми дръпне юздите.

Щях да му го съобщя по-късно. Веднага щом намеря за себе си отговорите на някои въпроси.