Джеймс Патерсън
Високи залози (49)

46.

Това може би беше най-странното нападение, на което бях свидетел, откакто работех за полицията. Всъщност много забавно, ако притежавате чувство за хумор като моето.

Сгащихме един веселяк в имитация на килия, със стени от бетонни блокове, където той още бе окован към стената, както си беше само по прашки, вероятно изоставен така от господарката си. Всъщност повечето от хората, които видях тук, бяха в една или друга степен на разсъбличане — напълно голи, само със сатенено бельо, в оскъдни прозирни рокли… Даже имаше и една двойка, вир-вода мокри, загърнати в хавлии, че и с тюрбани, докато мъжът продължаваше да си пуши пурата.

Мъжете бяха американци и араби от Саудитското кралство. Доколкото разбрах, единият беше милиардер на име Ал Хамад. Тази нощ празнуваше рождения си ден. Честита ти петдесетгодишнина. Никога няма да я забравиш.

Задържахме управителя на заведението, англичанина — ако действително бе такъв, — в един малък кабинет на долния етаж. Когато се върнах при него, беше потънал в упорито мълчание. Попитах за синината на бузата му и Махони ми обясни, че заплюл полицая, който го арестувал. Това никога не е добра идея.

Останах до вратата, наблюдавайки го как се цупи, седнал върху античен диван, заобиколен от високи лавици с книги, които едва ли някой беше чел. Очевидно беше мръсен кучи син и вероятно сводник. Но дали беше и убиец? И защо се държеше така арогантно заради нахлуването?

Адвокатът му довтаса след по-малко от час, издокаран с тиранти и папийонка посред нощ. Ако го бях видял на улицата, никога не бих заподозрял, че е свързан с нещо подобно. Приличаше на героя от комичните комикси Дилбърт, само че без калъфчето с писалки.

За нещастие документите му бяха съвършено изрядни.

— Какво е това? — попита Махони, когато адвокатът му връчи няколко листа.

— Съдебен иск за анулиране. От този миг прокурорското ви разрешение за обиск е невалидно и това нахлуване ще се смята за незаконно. Клиентът ми щедро ви предоставя пет минути, за да се ометете от тук. А след това ще потърсим справедливост от съда, като заведем дело за оскърбление на клиента ми и за престъпно нарушаване на недосегаемостта на частната собственост.

Махони плъзна поглед между малките като на насекомо очи на адвоката и иска за анулиране. Изглежда, това, което прочете в документа, оказа върху него очаквания от адвоката ефект. Пусна листовете на пода и се отдалечи, докато летяха във въздуха. После го чух да крещи заповеди и да вика на всички да се оттеглят. Всички до един…

Наведох се, вдигнах разпилените листове с иска за анулиране и ги зачетох.

— Кой съдия, по дяволите, намерихте в един през нощта? — попитах адвоката.

Той се пресегна, грабна документите от ръката ми и посочи името:

— Почитаемия Лорънс Гибсън.

Разбира се, казах си. След като имаха за клиенти сенатори, конгресмени, милиардери — защо да си нямат и един почитаем съдия в колекцията?