Джеймс Патерсън
Високи залози (47)

44.

Бяха го нарекли операция „Прекъсване на сношението“, което доказваше, че дори и във ФБР има хора с чувство за хумор.

Целият екип на Нед се бе събрал край малка ферма в окръг Кълпепър, която се намираше приблизително на час и половина път западно от Вашингтон, недалеч от националния парк Шенандоа. Представлявахме странна, разнородна компания: Махони и неговият помощник по случая — Рене Виктор; шестима агенти от екипа за спасяване на заложници, трима експерти по преговори в кризисни ситуации от звеното за тактическа помощ и десетина бойци от специалния отряд за опасни операции към ФБР.

Очаквах да видя целия екип за спасяване на заложници, но не се разтревожих, като не заварих подобно струпване на сили. И без това специалният отряд за опасни операции на ФБР беше едно от най-добрите тактически звена в целия свят. Задаваше се невероятно шоу.

Присъстваха и представители на полицията на щата Вирджиния, които бяха дошли с две полицейски камионетки. И аз. Не бях сигурен какви връзки Нед беше задействал, за да осигури и моето присъствие, но го оценявах. Знаех, че според него щях да бъда от полза за акцията. Всички се събрахме край един пикап, за да получим набързо последните указания на командващия операцията.

— Вътре може да се натъкнем на по-яки биячи, но ние ще се придържаме към стандартните работни методи — обясни Нед на групата. — Искам първи да нахлуят момчетата от специалния отряд за опасни операции, следвани от агентите на ФБР. Искам също през цялото време да бъдат блокирани всичките изходи от сградата. Трябва да сте готови за всякакви сценарии, включително сексуални ситуации и дори яростна съпротива. Не очаквам да се стигне до последното, но все пак е възможно, всичко може да се случи. Целта ни е да действаме бързо и сигурно и да прочистим това място, както само ние можем.

От разузнаването узнахме, че главната сграда има входове откъм северната, южната и източната си страна. Махони съответно ни раздели на три групи според броя на тези входове. Заедно с него аз попаднах в челната група, която трябваше да атакува фасадата. Имаше още няколко пристройки наоколо, за които се предполагаше, че са пусти в момента или поне така ще останат за през нощта. Но аз не преставах да се питам какъв вид забавления могат да се провеждат в тях.

Преди да потеглим, Нед ми връчи едно яке с надпис ФБР на гърба и нова бронирана жилетка, от Арамид, която измъкна от багажника на автомобила. Тя беше доста по-лека от всички други, които някога бях използвал, което беше много добре, тъй като ни очакваше преход от около три километра.

Отне ни четиридесет и пет минути, за да се промъкнем през гъстата гора и храсталаците. Приблизително след първите два километра преминахме изцяло на уреди за нощно виждане, като тези, които ги имаха, насочваха останалите.

В този миг прекратихме всички разговори, с изключение на разменяните понякога рапорти по радиотелефоните между Махони и командира на специалния отряд за опасни операции.

Главната сграда скоро се извиси на възвишението пред нас, с всичките си три етажа. Залегнахме, когато стигнахме на около седемдесет и пет метра от фасадата. Нед изпрати напред момчетата от специалния отряд за опасни операции, за да заобиколят отзад сградата, а аз взех един от биноклите за нощно виждане, за да огледам по-грижливо обстановката, докато чакахме сигнала за атака.

Наистина имаше вид на разкошно имение от варовик, пред което дъхът ти секва. А алеята за коли наподобяваше изложение на лимузини — мерцедеси, ролс-ройс след ролс-ройс, бентлита, забелязахме дори едно тъмночервено ламборгини и яркочервено ферари.

Целият първи етаж беше опасан с високи прозорци. Вътре бе осветено, но не се виждаше жива душа. Вероятно цялото действие се разиграваше на горните етажи, чиито прозорци обаче бяха тъмни или поне със спуснати завеси.

Тук ли е била убита Каролайн? Тази мисъл не ме напускаше нито за миг. И тук ли тялото й е било така ужасно осквернено? На какво се бяхме натъкнали — на някаква касапница или на терен за садистични забавления на някакъв богаташ? Обзе ме странното усещане, че нямам никаква представа какво да очаквам.

Най-после започнаха да докладват на Махони. Не чувах нищо през слушалките, но по всичко си пролича, че основното действие в драмата ей сега ще започне. Той продиктува по радиотелефона предупреждението си до другите групи, обкръжили отвсякъде имението, да заемат изходни позиции за атака. Сетне се обърна към мен, за да ми напомни за способността си да се шегува мрачно:

— Готов ли си за „Прекъсване на сношението“?

— Винаги готов — рапортувах бодро.

— Тогава влизаме да им подпалим задниците. — Отново нагласи микрофона към слушалките си и изрече последната си заповед: — До всички подразделения, пълна готовност. Никого не наранявайте, не позволявайте и вас да ви наранят.

След няколко секунди мъжете от специалния отряд за опасни операции изскочиха от края на гората и се втурнаха към целта. Всички ние ги последвахме на бегом. Спринтирахме до задъхване към впечатляващата къща с лоша репутация.