Джеймс Патерсън
Високи залози (12)

9.

Разбира се, че имаше още много и най-различни неизяснени подробности, от онези, които с месеци поддържат интереса на медиите. Сякаш за разнообразие, някои от тях започнаха още сега да излизат наяве. Доктор Карбъндейл ми позвъни, докато се прибирах у дома с колата. Бри се връщаше със своя автомобил.

— В токсикологията не откриха отрова в Каролайн — съобщи ми доктор Карбъндейл. — Нито някакви наркотици. Само нивото на алкохол е било незначително повишено, 0,7. По време на смъртта си е била леко пийнала.

— Значи Каролайн не е била упоена с наркотици, нито отровена. Това не ме изненада. А какво може да се каже за другите възможни причини? — попитах доктор Карбъндейл.

— Все повече се уверявам, че това ще остане въпрос без отговор. Всичко, което мога да направя, е да изключа някои възможности. Няма начин да се установи със сигурност например дали е била пребита до смърт или удушена, или…

Внезапно млъкна.

Думите изскочиха от устата ми като горчива жлъч.

— Или направо накълцана с дробилката за дърва.

— Да — процеди тя с усилие. — Но има още нещо, което трябва да ти кажа.

Стиснах зъби. Искаше ми се да цапардосам някого с юмрука си. Но трябваше да я изслушам докрай.

— Изолирахме фрагменти от останките. Има някакви белези от ухапвания преди настъпването на смъртта.

— Белези от ухапвания? — Огледах се къде да паркирам колата. — Ухапвания от човек?

— Мисля, че са от човек, но засега не мога да съм напълно сигурна. Ухапванията могат да изглеждат доста подобни на охлузванията, дори и при най-добри условия за изследване. Ето защо ще се консултирам със съдебен зъболекар. Сега работим само с фрагменти от кости, където са запазени малко от тъканите, затова мога само да предполагам…

— Ще позвъня отново — прекъснах я аз.

Изтеглих колата в дясното странично платно на Пенсилвания авеню и оставих шофьорите да надуват клаксоните, докато ме задминават. Дойде ми прекалено — несправедливостта, жестокостта, извращенията, всичките тези неща, с които обикновено много добре се справях.

Отметнах глава назад и се загледах в тавана на автомобила. Или в господ. Как бе възможно това да се случи? После отпуснах глава върху волана и заплаках. И докато стоях така, прошепнах една молитва за Каролайн, която не е имала никого до себе си, когато най-много се е нуждаела от помощ.