Джеймс Патерсън
Високи залози (36)

33.

Над външната врата висеше плакат, написан набързо, но с половин дузина цветове: Добре дошла у дома, Нана!

Хлапетата наизскочиха веднага щом ни видяха. Затичах се и грабнах Али на ръце, преди да се хвърли към Нана насред алеята за автомобили.

— Внимателно! — извиках на Джени, която вече успя да се спре.

— Толкова ни липсваше! — изпищя тя. — О, Нана, добре дошла у дома! Добре дошла, добре дошла!

— Прегърни ме истински, Джанеле. Няма да се счупя — отвърна й старата, светнала от радост.

Али настоя той да носи куфара й и затопурка с него по стъпалата зад нас, докато Нана вървеше напред, подкрепяна от едната страна от мен, а от другата — от Джени.

Като влязохме в кухнята, заварихме Бри да говори по телефона. Щом видя Нана, тя се усмихна широко и вдигна пръст в знак, че е постигнала важна победа.

— Да, сър. Ще се постарая. Много ви благодаря — каза Бри по телефона.

— Кой беше? — попитах я, но тя вече се бе втурнала към Нана да я прегърне.

— Внимателно! — извика й Али и стресна старата.

— Да не съм кошница с яйца — разсърди се тя. — Аз съм корава дама.

Настанихме се около масата в кухнята, след като Нана категорично заяви, че ще си легне тогава, когато го направят „нормалните хора“.

След като се поуспокоихме, Бри се изкашля, сякаш щеше да ни съобщи нещо. Първо ни огледа един по един, после заговори:

— Мислех си, че идеята да наемем някоя жена, не е много добра. Така ли е?

Нана ме измери с поглед, който красноречиво ми подсказваше: Видя ли? Не е толкова трудно да ме разбере човек.

— Така че… ще огранича заетостта си със служебните задължения и за известно време ще остана у дома при теб, Нана. Това е, ако искаш.

Нана засия.

— Толкова е мило, Бри. И го каза така тактично. Ето, това е грижа за здравето, с която съм напълно съгласна.

Аз, обаче, бях донякъде смаян.

— Ще ограничиш заетостта си? — попитах.

— Точно така. Ще бъда на разположение, когато се нуждаеш от мен единствено по случая с Каролайн, но останалите случаи ще предоставя на колегите си. О, Нана, забравих да ти покажа това. — Стана и взе от шкафа куп листове. — Разпечатах тези рецепти от интернет. Виж дали някоя от тях ще ти свърши работа. Както се случи. Искаш ли чай?

Докато Нана четеше рецептите, аз последвах Бри до печката. Достатъчно ми бе само веднъж да я погледна в очите, за да се досетя, че ще бъде грешка от моя страна, ако я попитам дали действително го искаше. Бри винаги правеше само това, което желаеше, имам предвид в добрия смисъл.

— Благодаря ти — тихо изрекох. — Ти си най-добрата жена на света. — Тя ми се усмихна, за да ми подскаже, че няма нужда от благодарности и че наистина е най-добрата от всички жени.

— И аз те обичам — прошепна ми Бри.

— Патладжани? — Нана вдигна един от листовете, които четеше. — Не можеш да направиш добре патладжаните без сол. Направо е невъзможно.

— Е, ще се постараем да измислим нещо — рече Бри и отиде да седне при нея. — Има още толкова много рецепти. Какво ще кажеш за пай с раци?

— Един пай с раци може да свърши работа — съгласи се Нана.

Стоях зад тях и само ги наблюдавах как си говореха. В този миг се чувствах истински щастлив и цялостен. Забелязах как Бри се наведе към Нана, докато двете се смееха. Интересен ми беше начинът, по който старата се доверяваше на Бри, все едно че бяха приятелки от много отдавна. Дано бог им позволи още дълго да бъдат заедно, рекох си аз.

— А какво ще кажете за ангелски кейк с шоколадова глазура? — предложи Нана и се усмихна дяволито. — Това фигурира ли, Бри, в твоя списък с добрите храни? Би трябвало.