Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I, Alex Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Високи залози

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733

История

  1. — Добавяне

5.

На Гейбриъл Рийс му се струваше едновременно уместно и иронично, че тази странна, безпрецедентна среднощна среща се провеждаше в една сграда, първоначално построена за външното министерство, а след това преустроена за военното и военноморското. Рийс се отличаваше с изострено чувство за историчност във всичко, което правеше. Можеше да се каже, че Вашингтон беше в кръвта му или по-скоро в кръвта на последните три поколения от рода му.

Самият вицепрезидент беше повикал Рийс. Гласът му звучеше доста напрегнато, а Уолтър Тилман бе управлявал две компании, споменати сред стоте най-печеливши в ежегодната класация на списание „Форчън“, така че разбираше от оказване на натиск. Не го запозна с подробностите, само нареди на Рийс да се яви веднага в сградата „Айзенхауер“. Формално погледнато, именно там се намираше представителният кабинет на вицепрезидента — същият, в който навремето вицепрезидентите от Джонсън до Чейни посрещаха политически лидери от четирите края на света.

Мястото на срещата беше добре подбрано, далеч от Западното крило на Белия дом и от всички онези очи и уши, които трябваше да бъдат старателно избягвани при тайните срещи.

Когато се появи там, Рийс завари затворени вратите на вътрешния кабинет. Дан Корморан, шеф на специалните служби към Белия дом, пазеше отвън заедно с още двама агенти, отдалечени малко по-нататък в двете посоки на коридора.

Рийс влезе вътре. Корморан го последва и затвори след себе си тежката дървена врата.

— Сър? — заговори Рийс.

Вицепрезидентът Уолтър Тилман стоеше с гръб към тях в отдалечения край на кабинета. Редицата от прозорци отразяваха блясъка от запалените с половин мощност глобуси върху изкусно изработения полилей. Няколко модела на кораби в стъклени витрини напомняха за историческото значение на сградата. Този кабинет е принадлежал на генерал Пършинг през Втората световна война.

Тилман се обърна и заговори:

— Имаме ситуация, Гейб. Ела и седни тук. Нещата не са добре. Всъщност трудно мога да си представя как биха могли да са по-зле.