Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I, Alex Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Високи залози

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733

История

  1. — Добавяне

109.

Когато онази нощ се връщахме от летището, с Нед Махони станахме част от спешен конферентен разговор, чието начало бе сложено още докато бяхме в самолета. За Теодор (Теди) Ванс се знаеше, че е със съпругата си, президента на Съединените щати, в центъра „Кенеди“ за раздаването на ежегодните почетни награди. Бяхме го спипали. Въпросът сега бе как да процедираме.

Повечето от съпротивата идваше от спецслужбите, които по ирония на съдбата имаха последната дума за това решение. Това може би само на мен не ми звучеше нито убедително, нито справедливо. Говореше предимно Анджела Риърдан, техният заместник-директор по разследванията.

— Със сигурност ние няма да се занимаваме с всички тези глупости, като издаване на заповед за задържане и прочее, ясно ли е? Не говорим за кого да е, а за първия джентълмен на Съединените щати. Ако Бюрото възнамерява да наруши зоната ни на сигурност, той ще е изчезнал много преди някой да успее да проникне в сградата. Нужно ли е да повтарям?

— Няма да спорим за това, Анджела — заговори Люк Хамел, помощник-директор на Бюрото, който отговаряше за случая, преди да го преместят в Шарлотсвил. Освен това самият директор на ФБР, Рон Бърнс, слушаше разговора от кабинета си заедно с неколцина от юридическите си съветници. — Засега никой не говори за арестуване — продължи Хамел. — Искаме само да поговорим с него. В настоящия момент той е много важен за разследването.

— В такъв случай няма причина да не се изчака до утре. — Познах лекия акцент на Радж Доши, личен адвокат на Ванс, който се включи в обсъждането, докато пътуваше от Мериленд.

— Всъщност има много сериозна причина — възразих аз. — Вече умряха хора под това прикритие. Ако не предприемем нищо тази нощ, ще означава да рискуваме живота на още хора. Рискът се увеличава дори и от самия факт, че провеждаме този разговор.

— Извинете ме — детектив Крос, напи? — попита Риърдан. — Няма да взимаме тактически решения, основани само на шестото ви чувство или на параноята ви.

— С цялото ми уважение, но нямате представа дали съм параноик или не — срязах я. Все още не исках да го разкривам, но в момента с Нед Махони държахме по-силни карти от всички останали участници в разговора.

Мисля, че накрая Риърдан осъзна, че няма друг изход, и се съгласи да изведат Ванс, за да му зададат няколко въпроса.

Доши настоя разпитът да се проведе извън залата, на което от ФБР не се противопоставиха. Бързо се съгласиха разпитът да се състои в сградата „Айзенхауер“.

— Отново е Крос — заговорих в микрофона. — Правилно ли предполагам, че Дан Корморан вече е заел поста си като шеф на охраната в центъра „Кенеди“?

— Защо искаш да знаеш? — Този път беше Сайлоу Ридж. Дори не подозирах, че и той е включен към линията.

— Корморан беше моето лице за контакт по случая Зевс — осведомих го. — Ще се изненадам, ако той не разполага с полезна за нас информация.

Истината бе по-различна — исках да задам няколко въпроса на Корморан, както и да се срещна очи в очи с него, преди да съм казал нещо, за което после можех да съжалявам.

Те не ми отговориха, но това сега нямаше голямо значение. Скоро щях да разбера. Пред нас вече се извисяваше сградата на центъра „Кенеди“.