Джеймс Патерсън
Високи залози (86)

83.

Изненадах се, когато следобед на следващия ден ми позвъни един от адвокатите на Тони Никълсън. Не беше онзи ексцентричен досадник с тирантите и папийонка от нощното нахлуване в клуба, а съвсем различен. Този звучеше много по-представително, пък и според дисплея на мобилния ми телефон номерът му започваше с 202. Кодът за сърцето на столицата.

— Детектив Крос, името ми е Ноа Милър. Аз съм от „Кендал и Бърк“. Вярвам, че сте запознат с клиента ми Антъни Никълсън?

— От една седмица се опитвам да се срещна с клиента ви — казах му. — Оставих половин дузина съобщения за Антъни.

— В „Нит-Клайн“ ли? — попита той.

— Точно така.

— Да, те представляват това акционерно дружество с ограничена отговорност и техните холдинги във Вирджиния. Ние поехме индивидуалното юридическо представяне на господин Никълсън. А това ме подсеща за повода, по който ви звъня. Искам да бъда съвсем ясен: обаждам се, защото клиентът ми настоява. Той избра да пренебрегне мненията на адвокатите си по този въпрос.

Това привлече вниманието ми.

— Кога най-скоро мога да го видя? — попитах.

— Не можете. Не ви се обаждам за това. Моля, изслушайте ме внимателно. Това, което имам за вас, е ключ за банков сейф, ако пожелаете да дойдете да го вземете. Господин Никълсън ни каза, че е важно за вашето разследване. Освен това той вярва, че вашингтонската полиция е най-добрият му шанс да остане жив. Не иска да има нещо общо с ФБР.

Докато говорехме, въведох в Гугъл „Кендал и Бърк“.

— Вече видях банковия сейф на Никълсън — казах му, докато чаках на екрана да се появи уебсайтът на юридическата кантора. Голяма, със завидна репутация, офисът й се намира на Кей стрийт.

— Да, зная. Това, за което ви говоря, се намира в същата банка, но в друг сейф.

Пръстите ми тутакси застинаха над клавиатурата. Какво криеше Никълсън във втория сейф? И което бе много по-важно, как можеше да го защити? И от кого?

— Да очаквам ли, че ще дойдете днес да вземете ключа? — продължи адвокат Милър.

— Определено, но позволете да ви попитам нещо. Защо вашингтонската полиция? И защо именно мен? Защо Никълсън не предаде ключа на ФБР?

— Честно казано, моят клиент не се доверява на хората, които го държат затворен, или — ако може да бъда още по-искрен, — на почтеността на тяхното разследване. Има още нещо — той желае този жест на сътрудничество да не остане незабелязан.

Не се сдържах и леко се усмихнах. Колко странно бе внезапно да се озова от една и съща страна на барикадата с Тони Никълсън. Ах, да, Антъни. Звучеше ми сякаш бе станал параноик, също като мен — и може би напълно основателно.

— На Кей стрийт, номер две хиляди и двадесет, на четвъртия етаж? — попитах, докато разпечатвах написаното на екрана.

— Много добре, детектив Крос. Да го направим между един и половина и два часа. След това трябва да изляза.

— Ще ви видя в един и половина — уточних и прекъснах връзката, преди адвокат Милър да ме изпревари.