Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I, Alex Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Високи залози

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733

История

  1. — Добавяне

81.

За уикенда Деймън се прибра у дома. За всички нас това беше голямо събитие. Купих му билет и го помолих да си дойде, за да види Нана. При цялата тази тревога той още повече ни липсваше.

Всичките ми деца успяха да се съберат у дома, макар и само за два дни.

Започнахме с празнично украсена маса в чест на Дей. Не бяхме забравили любимите му блюда: салата Цезар за всички, за мен с аншоа; сандвичи „Раздърпания Джо“ с кайма и домати по рецептата на Нана, а за десерт — хлебчета със стафиди на Джени. Тя за пръв път ги приготви сама, без помощта на Нана. Гостуването на Деймън ни правеше едновременно щастливи и тъжни.

Интересно бе да се проследят промените у дома през погледа му. Джени, Али и аз бяхме свикнали Бри да определя дневния режим, да помага в домашната работа и готвенето. Но за Деймън всичко това беше ново. Той се въздържа от коментари, освен да повтаря много пъти „благодаря ти“, което Бри не пропусна да оцени.

Изчаках да чуем първо разказа му за живота в „Кушинг Академия“ в Масачузетс и да се насладим на вкусната храна заедно, преди да насоча разговора към Мама Нана.

— Нека да поговорим за това — казах му накрая.

Джени въздъхна. Тя беше най-осведомена от децата, но мисля, че емоционално беше най-зле. Двете с Нана бяха невероятно близки. Всичко правеха заедно. Близостта им се породи още когато Джени беше съвсем малка.

— Какво искаш да кажеш, татко? — попита Деймън. — Всички знаем какво става. Или не е така?

— Казах само, че трябва да поговорим. Нана може скоро да се подобри. На това се надяваме. Или да остане за още в кома. Възможно е да не се събуди повече…

— Може да умре — изрече го Джени вместо мен, с неочаквано по-груб тон. — Знаем го, тате. Даже и Али го знае.

Погледнах към него, но той остана спокоен. По свой начин бе успял да надрасне възрастта си. Както Нана, така и аз разговаряхме с него като с възрастен, уважавахме интелигентността му, още откакто бе само на четири години. Според една от моите теории за възпитаването на децата, споделяна и от Нана, родителската любов никога не е достатъчна, но атмосферата и отношенията в домашната среда трябва да ги подготвят за онова, с което щяха да се сблъскат навън.

Затова кимнах на Джанеле.

— Всички го знаем. Всички сме тъжни и гневни. Елате тук. Може би аз съм единственият, който сега се нуждае от малко помощ.

Събрахме се за групова прегръдка и това беше най-добрият начин да мислим за Нана, без да говорим.

Първо рукнаха сълзи в очите на Бри, след което всички се разплакахме. Нямаше нищо срамно в това, нищо освен израз на обичта ни към Нана. Може и да не се получаваше при някои семейства, но при нас определено действаше.