Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I, Alex Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Високи залози

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733

История

  1. — Добавяне

6.

Агент Корморан излезе напред и застана очаквателно до вицепрезидента. Беше странен ход и стомахът на Рийс се присви. Гейбриъл беше началник на кабинета — и имаше много малко неща, които Специалните служби би трябвало да узнаят преди него. Но при този случай очевидно знаеха. За бога, какво ставаше тук? И на кого се бе случило?

Вицепрезидентът кимна на Корморан да говори.

— Благодаря ви, сър. Гейб, ако запазя това, което сега смятам да кажа, за себе си, вероятно може да се окачестви като престъпление. Трябва да го узнаеш преди аз…

— Просто изплюй камъчето, Дан.

Гейб Рийс доста харесваше Корморан, но не и начина, по който превишаваше правомощията си. Тилман ги бе довел и двамата в Белия дом. Заедно бяха още от дните, когато той беше сред политическите лидери във Филаделфия, така че сега имаха по-голяма свобода на действие. Само дето винаги изглеждаше, че Корморан си позволяваше малко повече, отколкото беше редно според Рийс.

— Чувал ли си някога името Зевс да се споменава във връзка с нашата работа? — попита агентът. — Зевс, като гръцкия бог.

Рийс се замисли за кратко. Специалните служби редуваха периодично кодовите имена за всички защитени персони, но това със сигурност не му беше познато. Което пък автоматично означаваше, че не трябва да е познато и на по-високопоставените. Поклати глава.

— Не мисля, че съм го чувал. Трябва ли да ми е известно?

Корморан не отговори на въпроса, а просто продължи:

— През последните шест месеца имаше няколко случая на изчезване на хора из цялата средна част на Атлантическото крайбрежие. Предимно жени, но има и няколко изчезнали мъже, като всичките са от определена професия, ако следиш мисълта ми, за което съм сигурен. Доскоро нищо не ги свързваше.

— Доскоро — заключи Рийс гласно. — Какво става, по дяволите?

— Разузнавателният ни отдел прихвана три отделни разговора, свързани с този псевдоним Зевс, които имаха връзка с три отделни случая. Снощи отново се появи, но този път заради едно регистрирано убийство. — Последва пауза за подсилване на впечатлението от казаното. — Всичко това е секретно, разбира се.

Рийс усети как търпението му бързо започна да се изчерпва.

— Какво общо има това с вицепрезидента? Или с президента — след като ме извикахте така спешно? Не съм сигурен дори трябва ли да водим този разговор.

Тогава Тилман заговори и, както обикновено, без да се церемони.

— Този Зевс, който и да е той, има някаква връзка с Белия дом, Гейб.

Какво? — Рийс мигом скочи от стола си. — Каква връзка? Какво говориш всъщност? Какво става тук, по дяволите?

— Не знаем — призна Корморан. — Това е първата част от шибания проблем. Втората е да се предпази администрацията от него, който и да е той.

— Твоята работа е да охраняваш президента и вицепрезидента, а не цялата администрация — скастри го Рийс, внезапно повишил тон.

Корморан не трепна. Остана си както беше, с ръце, скръстени пред гърдите.

— Моята работа е да проучвам и предотвратявам всяка потенциална заплаха…

— Млъкнете и двамата! — кресна им Тилман. — Ще разсъждаваме заедно или тази среща веднага ще бъде прекратена. Ясно ли е? И на двамата?

— Да, сър — отговориха му в един глас.

— Дан, вече зная какво мислиш. Гейб, искам честното ти мнение. Не съм съвсем сигурен дали трябва да прикрием всичко това. Много лесно би могло да се обърне срещу нас, защото сега не става дума само за мъмрене или плясване през ръцете. Не и при този Конгрес. Не и при активността на пресата. И със сигурност не, ако действително е свързано с убийство.

Убийство? Мили боже, помисли си Рийс.

Прокара ръка през косата си, която бе започнала да посребрява още откакто навърши двадесет и пет.

— Сър, не съм сигурен дали един прибързан отговор на подобен въпрос ще е във ваш интерес или в интерес на президента. Това да не е някакъв слух? Има ли неоспорими факти, които да го потвърждават? Какви са фактите? Президентът вече запознат ли е?

— Проблемът е, че знаем много малко в този критичен момент. По дяволите, Гейб, какво ти подсказва интуицията? Зная, че имаш мнение. А президентът не знае. Само ние сме наясно.

Тилман много го биваше с интуицията и беше прав: Рийс вече имаше мнение.

— В никакъв случай не можем да си позволим публичност, равносилно е да забием камбана, която после не можем да заглушим. Трябва да открием сами каквото можем, при това за много кратък срок. Да кажем — два или три дни. Освен ако вие, сър, не разпоредите нещо друго — додаде Рийс заради агент Корморан. — Но ще се нуждаем и от стратегия за измъкването ни. Нещо, което да ни дистанцира, когато и ако изскочи някаква история, преди да сме готови.

— Съгласен съм, сър — намеси се Корморан. — Сега действаме съвсем на тъмно, а това е неприемливо.

Тилман пое дълбоко дъх, което за Рийс беше знак за примирение и съгласие.

— Искам двамата да работите върху това. Обаче никакви телефонни разговори и, за бога, никакви имейли. Дан, можеш ли да ми гарантираш, че абсолютно нищо няма да бъде доведено до знанието на кризисния център?

— Мога, сър. Ще трябва да поговоря с неколцина от хората си. Но ще остане в тайна. Поне за известно време.

— Гейб, ти спомена нещо за стратегия за измъкване?

— Да, сър.

— Мисли всеобхватно, за всичките възможни сценарии. Предвиди всичко. Наистина имам предвид всичко.

— Ще го направя, сър. Вече трескаво обмислям нещата…

— Добър си в това. Някакви други въпроси?

Рийс вече бе започнал да претърсва паметта си за исторически или юридически прецеденти, повече по навик, отколкото заради нещо друго. Тук не ставаше въпрос за лоялност. Сдържаше се единствено заради странната ситуация. Господи, ами ако наистина съществува сериен убиец, свързан с Белия дом? Какъвто и да е убиец?

— Сър, ако се разчуе за това, какво ще попречи на някой друг — пази боже, репортер — да го раздуха?

Корморан, изглежда, се засегна, но остави вицепрезидентът да отговори.

— Това е секретна служба, Гейб. Тук не говорим за открити разузнавателни източници. — Корморан се отпусна, а Рийс се напрегна. — Но не разчитам и на такава застраховка — продължи вицепрезидентът. — Искам всичко да бъде свършено бързо, господа. Бързо, чисто и докрай. Нуждаем се от някакви реални факти. И от яснота. Трябва да открием кой е този Зевс и какво е направил, а после да се справим с това все едно нищо не се е случило.