Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I, Alex Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Високи залози

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733

История

  1. — Добавяне

76.

След няколко минути пристигна лимузина с шофьор с военна униформа. Той ме последва до близкия паркинг, изчака ме да изляза от колата под наем, след което ме отведе до Белия дом.

Влязохме през северозападната врата, откъм Пенсилвания авеню. На два пъти трябваше да показвам документите си за самоличност, първия път на охраната до вратата, а сетне — на един въоръжен пазач, който ме поздрави при входа за автомобили пред Западното крило. От там дежурният агент от специалните служби ме преведе направо през вътрешния вход, разположен най-близо до Розовата градина.

Достатъчно съм посещавал Белия дом, за да зная, че преминах по най-прекия път, отвеждащ директно до офиса на началника на кабинета.

Разбрах също, че не искаха посещението ми да привлича внимание, може би заради ескорта.

Гейбриъл Рийс имаше репутацията на монах, но това беше подвеждащо. Той притежаваше огромна скрита власт. От много години бе близък с президента Ванс. Повечето познавачи го наричаха „вицепрезидент на администрацията“. Което ми подсказваше, че Рийс е поискал тази среща или по свое усмотрение, или по желание на президента. Не бях сигурен кое от двете повече ми допадаше.

Ескортът ми от специалните служби ме доведе до жена, чийто глас съвпадаше с гласа от телефонното обаждане преди малко. Тя ми предложи кафе, но аз отказах, след което ме отведоха направо в кабинета на Гейбриъл Рийс.

— Детектив Крос, благодаря ви, че дойдохте. — Здрависа се с мен през бюрото си и ми махна с ръка да се настаня на един от високите столове с облегалки. — Съжалявам за племенницата ви. Сигурно е бил ужасен шок. Не мога дори да си го представя.

— Така беше — отвърнах. — Но трябва да ви призная, че се чувствам неудобно от многото информация, която имате по случая.

Изгледа ме с учудване.

— Щеше да е много по-странно, ако не разполагах с нея. Работата на специалните служби се свежда до това да знаят всичко, което става в Белия дом.

Опитах се да прикрия изненадата си. Какво общо имаше разследването ми с Белия дом? Какво ставаше тук?

— В такъв случай би трябвало да очаквам среща с тях — казах аз.

— Всяко нещо с времето си — заяви Рийс.

Страхотно — това бе всичко, което моята нервна система можеше да понесе. Не се забелязваше нищо агресивно в маниерите му, той просто изглеждаше много уверен в себе си. Всъщност имаше вид на по-млад, донякъде сковано елегантен, с риза, закопчана до яката, и консервативна вратовръзка. На пръв поглед човек никога не би предположил, че внася свой отпечатък върху американската политика в целия свят.

— А сега — поде Рийс, — бих искал да чуя докъде е стигнало разследването ви. Опишете ми накратко как виждате всичко по случая, какво сте открили досега.

С всяка изминала минута разговорът ставаше все по-странен.

— Справяме се добре, благодаря.

— Исках да кажа…

— Зная какво имате предвид. С цялото ми уважение, господин Рийс, съм длъжен да ви напомня, че не докладвам на Белия дом.

Поне засега.

— Разбирам, прав сте. Абсолютно сте прав. Приемете извиненията ми за прекрачването на границата.

Вече бях стигнал по-далеч, отколкото възнамерявах, но същото правеше и Рийс. Реших да се придържам към нападателна тактика.

— Някога чували ли сте името Зевс във връзка с този случай? — попитах.

За секунда се замисли върху въпроса ми.

— Не си спомням. А мисля, че бих запомнил подобно име.

Почти бях сигурен, че излъга, което ми напомни за забележката на Лорън Инсли за клиентите й. Защо някой като Рийс изобщо ще ми отговаря на въпроса, освен за да ме излъже?

Телефонът на бюрото му звънна и той тутакси го вдигна. Докато слушаше, ме наблюдаваше. Изправи се веднага след като привърши разговорът.

— Ще ме извините ли за минута? Съжалявам. Зная колко сте зает.

Гейбриъл Рийс излезе от стаята, а един агент от специалните служби пристъпи през прага, но с гръб към мен. Зачудих се какво ще се получи, ако се опитам да си тръгна. Вместо това останах неподвижно, решен да разбера странната ситуация. Защо началникът на кабинета на Белия дом проявяваше интерес към този случай? Как можеше да се обясни това?

Не след дълго отвън се чуха гласове, по-скоро тихо мърморене, което не можах да разбера от мястото си.

Агентът до вратата излезе, за да бъде сменен от друг, който набързо огледа обстановката. Очите му се плъзнаха по мен по същия начин, както и върху мебелите.

После се отдръпна встрани, за да стори път на президента на Съединените американски щати. Тя влезе в кабинета с усмивка.

— Алекс Крос. Толкова много съм слушала за вас. И то все хубави неща.