Джеймс Патерсън
Високи залози (101)

98.

Много събития последваха, при това действително доста скоро — само за няколко часа, след като открихме Реми Уилямс. Появиха се на сцената нови версии на старите ни познайници от актьорския състав — групи от полицията на щата Вирджиния и от ФБР от Шарлотсвил. Никого не познавах, което може би беше за добро. Или пък за зло. Доста скоро щях да го разбера.

Екипът за събиране на доказателства, изпратен от Бюрото, включваше сериозно изглеждащи колеги от всякакви специалности — от серологията, от анализа на следите, оръжейниците, както и експертите по снемане на пръстови отпечатъци. Разпънаха си една шатра пред бараката и в нея подредиха дълги листове от кафява амбалажна хартия върху импровизираните маси, всъщност само от шперплат и дървени подпори.

Теренът около дробилката за дърва бе разграфен на квадрати двадесет на двадесет сантиметра и едва тогава се заеха с методично претърсване на всеки квадрат, един по един, като отделяха грижливо от мръсотията и дървените стърготини това, което евентуално би могло да послужи като улики.

Самата дробилка бе разглобена в една лаборатория в Ричмънд, но настървените да надушат кръвта агенти вече бяха попаднали на значително количество кървави следи. При първия оглед сред ножовете на дробилката бяха разпознати остатъци от натрошени кости.

Всичко бе надлежно фотографирано, документирано и пъхнато в пликовете от жълт картон, за да бъде прибрано в архива.

Още по-ускорено вървеше проследяването в гората. Един лейтенант от щатската полиция повика на помощ две поделения военни разузнавачи и те само за няколко часа успяха да надушат прясно закопани ями на около осемстотин метра източно от бараката.

След предпазливото разкопаване на ямите, при дълбочина от около метър и половина, разузнавачите се натъкнаха на два пластмасови чувала с натъпкани в тях „останки“. Всички присъстващи изглеждаха безкрайно посърнали. Никой не се оказа подготвен за подобни сцени на безумно кръвожадно изтребление.

Новооткритите останки изглеждаха точно като тези на Каролайн. Всички бяха единодушни, че не са престояли в земята повече от три дни. Тогава си спомних за Тони Никълсън и Мара Кели, които официално още се водеха безследно изчезнали.

— Днешното разкритие ще се добави към досиетата им — казах на Сампсън. — Оказа се достатъчно да ги измъкнат от затвора, за да уредят Никълсън и Кели да изчезнат завинаги. А ние се питахме дали не са напуснали страната.

— Дяволски метод за прикриване на следите — заяви Сампсън. — Но съм длъжен да призная, че е ефективен.

Едва към един следобед приседнахме на края на верандата, за да погледаме етикетите, които един от агентите бе поставил върху наскоро изкопаните свидетелства, преди да ги приберат в чувалите за трупове. Джон дълго не можа да отклони погледа си от тях, но на мен вече ми се повдигаше от всичко това. Потискаше ме мисълта, че племенницата ми се е превърнала в част от най-ужасния случай, който някога бях разследвал.

Но същите тези обстоятелства ме подтикнаха да се поразмърдам. За четвърти път от последните дни набрах телефона на Дан Корморан.

Този път старши агентът от специалните служби наистина отговори.

— Къде са хората ви, по дяволите? — попитах го. — Няма ли да се заемете с тази следа?

— Явно не си гледал наскоро телевизия — заяви ми той. — Изглежда, всички могат да уловят предаването на кабелната мрежа И Ес Пи Ен, освен вие там, в онези затънтени гори.

— Изслушай ме, Корморан. Реми Уилямс не е Зевс, а още по-малко това може да се каже за Тони Никълсън или Джони Тучи. Уилямс може да е бил хладнокръвен убиец с камък вместо сърце или просто касапин, но не е този, когото търсим.

— Съгласен съм с теб — каза Корморан. — И знаеш ли защо? Защото скоро ще го закопчеем този Зевс. Съвсем скоро. Ако искаш да продължиш с участието си в онова маловажно събитие, остани там, където си сега. Но ако предпочетеш да си тук, когато веднъж завинаги приключим с тази афера, то ти предлагам да си размърдаш задника и да се дотътриш обратно в града. И то много бързо, детектив Крос. Случаят е на привършване. Затова трябва да си тук.