Б. Травен
Корабът на мъртвите (30) (История на един американски моряк)

30

Разбира се, че мога да работя тук. Нали тук работят и други? Та аз го виждам с очите си. Каквото може другият, мога и аз. Човешкият инстинкт за подражание създава герои и роби. Ако човекът не умира от ударите на камшика, ще ги преживея и аз. Виждаш ли, ето този, който върви право срещу картечния огън, дяволите да те вземат, това е храбрец, проклет да съм, ама на такъв трябва до земята да се поклониш, такъв дързък смелчага, че окото му не мига. Разбира се, че и аз мога. И така войната продължава, и мъртвешките кораби плават, всички по еднаква рецепта. Хората имат само един шаблон, по който вършат всичко. И то върви толкова гладко, че няма нужда да си напрягат мозъка и да измислят друга рецепта. Няма нищо по-лесно от отъпкания път. Чувствуваш се така сигурен. Подражанието е виновно, че през последните шест хиляди години човечеството не е направило никакъв прогрес, а живее, въпреки радиото и самолетите, в същото варварство, както в началото на европейската ера. Тъй го е направил бащата, тъй го прави след него и синът. Край. Което е добро за мен, бащата, то е също тъй добро и за тебе, сополанко. Светата конституция била добра за Джордж Вашингтон и за борците на революцията, твърде добра е и за нас. А конституцията е добра, защото е издържала ето вече сто и петдесет години. Но и конституции, които са имали някога в жилите си огнена кръв, придобиват с времето артериосклероза. И най-добрата религия един ден става езическо суеверие, никоя религия не прави изключение. Само онова, което направиш различно от досегашното, само онова, замислено и създадено срещу съпротивата на бащите и светците, и отговорните, е довеждало човечеството до нови перспективи и е пробуждало вярата му, че някой далечен беден ден той ще тръгне напред. И този далечен ден ще стане видим, ако хората не вярват вече сляпо в институциите и авторитетите…

— Какво зяпаш? А как те казват, носачо?

Моят огняр бе слязъл долу и ръмжеше, обзет от лошо настроение.

— Името ми е Пипип.

Изглежда, че това малко подобри настроението му.

— Да не си персиец?

— Не, абисинец съм. Майка ми беше персийка. Те хвърлят умрелите си на лешоядите.

— А пък ние на рибите. Майка ти е била май съвсем порядъчна жена. Моята беше една дърта проклета курва. Но ако ме наречеш курвенски син, ще ти фрасна един по муцуната.

Значи беше испанец. Ако те кажат три думи, двете са „курвенски сине“. От степента на приятелството зависи дали ще посмееш някому да кажеш, че майка му била курва за грош. И колкото си по-близо до истината, толкова е по-голяма вероятността внезапно да получиш нож в ребрата. А колкото си по-далече, толкова по-охотно ще чуеш отговор: „Muchas gracias, Senor, много благодарности, моля, не се притеснявайте, винаги на вашите услуги“. Никой не притежава тъй деликатно и детински глупаво чувство за чест, както най-мръсният пролетарий. И ако някой ден пролетариите го проявят там, гдето му е мястото, те ще бъдат щастливци. Днес то вирее там, гдето другите очакват да го видят, защото те могат тъй да си играят с него, само за собствено предимство. Каква нужда имаш ти от чест, пролетарий? От заплата имаш нужда ти, от добра заплата, тогава честта идва от само себе си. А ако притежаваш и фабрика, спокойно можеш да предоставиш на другите честта; едва тогава ще узнаеш колко малко работа им върши тя…

Огнярят от предишната вахта изтегли сега от огъня един дебел нажежен болт и го сложи в кофа с прясна вода. С морска вода не можеш да се миеш, тя е годна само за охлаждане на сгурията. После почна да се мие с пясък и пепел, защото и той нямаше сапун.

Котелното помещение се осветяваше от две лампи. Едната висеше пред манометъра, за да може огнярят да следи и регулира налягането на парата. Другата лампа бе окачена в един ъгъл и чакаше носача. В този свят на мъртъвци човек не знаеше, че има земя, не знаеше, че има ацетиленови лампи, лампи за изкуствен газ, газолинови фенери, спиртни фенери, да не говорим за електричество, което много лесно може да се произвежда с едно динамо. Но всеки цент, похарчен за „Йорике“, беше пропиляна пара. Би било глупаво да храниш рибите с пари, екипажът им стига. А тукашните лампи са били сигурно намерени при разкопките на древния Картаген.

Който иска да изучи формата им, да иде в някой музей, да разгледа отдела за Рим и между грънчарските изделия ще намери и тези лампи. Лампата се състоеше от един съд с втулка, в която бе втикната стиска пакли. Съдът се пълнеше с онази течност, която служеше и за легендарното осветително съоръжение в каютата, и носеше заблуждаващото наименование петрол. Четири пъти на час паклите трябваше да се подрязват, понеже се овъгляваха и пълнеха котелното помещение с непрогледен гъст чер дим, в който саждите летяха в плътен облак като скакалци в Аржентина по време на природно бедствие. Измъкваш паклите с голи пръсти, затова още след първата вахта те са вече опърлени. А когато си служиш с лампата в бункера за въглища, нямаш там възможност да я оправяш, иначе трябва да се връщаш в котелното и да я палиш наново.

Днес Станислав бе изкарал вече двойна вахта. Какво означава това, скоро ще ви стане ясно. И макар че едва ли бе в състояние да лази, той остана още цял час с мен в котелното. Огнярят обслужваше девет пещи. А носачът мъкнеше въглища за всички тези девет пещи. Но преди да ги пренесе, трябваше да свърши други работи. И понеже огънят не се съобразява с тези работи и тутакси изплюва на манометъра или изпищява чак до мостика недоволството си, че си го занемарил, трябваше да напластиш в котелното значителен запас от въглища. Вахтата, която се сменя, оставя на новопостъпващата този запас, а пък новата вахта е длъжна да предаде на следващата същото количество. Запасът може да се набави с нечовешко напрежение на силите през двата средни часа от всяка вахта — при моята от един до три. От дванадесет до един вършиш подготвителните работи, а в три започваш да вдигаш пепелта с носача от новата вахта. А за два часа си длъжен да примъкнеш всички въглища, които поглъщат деветте огньове на движещия се с пълен ход кораб. Ако въглищата се намират в предните бункери близо до огъня, извличането им изисква мощния труд на един здрав, силен и добре охранен работник. Но ако са там, гдето обикновено ги държаха на „Йорике“, нужен бе трудът на трима или четирима силни работници. Тук тая работа трябваше да върши само един. И я върши. Нали е мъртвец. Той може всичко. И никой не те подтиква по-безогледно, никой не ти казва по-оскърбително: „Кекаво куче! Ще ти дам да разбереш!“ от твоя другар — мъртвец, твоя другар — пролетарий, твоя другар по камшици. И робите в галера имат гордост и чувство за чест, имат гордостта, че са добри галерни роби и „ей сега ще ти покажат“ какво могат. А когато върху него благосклонно се спре погледът на човека с бича, той е тъй щастлив, сякаш лично кайзерът му е окачил орден на гърдите.

Огнярят насипа три пещи, като прескачаше по две. После отвори три други между тях. Над всяка пещ с тебешир бе написан номер, от едно до девет. Като свърши с първите, на реда дойде пещ номер три. Тя беше изгоряла и с един тежък дълъг железен прът той разтърси сгурията от скарите. Шлаката се бе захванала здраво. А от огъня струеше бясна горещина. С всяко изтръскване на сгурията тя ставаше все по-мощна, защото нажежената шлака се трупаше пред вратите на пещите и нагряваше котелното като нагорещена печка. Огнярят и аз бяхме само по панталони, нищо друго. Той бе обул на бос крак разпрани налъми, а аз имах обуща. Сегиз-тогиз огнярят подскачаше и изтръскваше попадналите по краката му живи въглени. Бе увил ръката си с парцали от чували и държеше ръжена с парче кожа от един стар куфар. Накрая жегата, която струеше от сгурията, стана толкова непоносима, че огнярят трябваше да се дръпне от огъня. Аз гасих шлаката с вода от една каца. Експлозивно избухналата водна пара накара и двама ни да отскочим назад до стената. А не можеш да охлаждаш всяка шлака поотделно, щом я изтеглиш от пещта, защото по време на гасенето огнярят не може да работи. То ще продължи цяла вечност, огънят ще отслабне, а парата ще се смъкне толкова долу, че половин час трябва да работиш като луд, за да я дигнеш пак. Тя спада моментално, а се дига бавно и с мъченически труд.

Всичко на „Йорике“ служеше само да утежнява живота и труда на екипажа. Котелното беше прекалено тясно. Много по-тясно от дължината на каналите в пещта. И когато мушка ръжена в огъня и го изтегля, огнярят упражнява феноменални акробации с пръта, защото той все опира в задната стена. И често при тези танци се случваше да се спъне и падне върху куп въглища. Удряше кокалчетата на пръстите си ту в стената, ту във вратите на пещта. А ако пада и инстинктивно потърси опора, хваща нажежената сгурия или зачервения ръжен. Случва се, особено при силно люлеене на кораба, да падне с лице в шлаката или върху горещия ръжен, или върху вратата на пещта, или с боси крака да стъпи върху изтеглената нагорещена скара. Веднъж, при едно неочаквано мощно разлюляване на черупката, моят огняр се плъзна и падна с голи рамене в бяло нажежената шлака пред пещта. Кораб на мъртвите, yes, Sir. Има мъртвешки кораби, които създават труповете в себе си, има мъртвешки кораби, които ги създават навън, има и мъртвешки кораби, които ги създават навсякъде. „Йорике“ ги правеше всякакви, тя бе добър мъртвешки кораб.

Щом сгурията се извади и угаси, в пещта се хвърлят нови въглища.

Носачът трябва да избере от купа хубави, не прекалено големи буци, за да се разгарят лесно, и огънят да се засили бързо. Въглищата, които горяхме на „Йорике“, бяха най-евтините и най-лошите и даваха малко топлина. И носачът трябва да примъкне невероятно огромни количества, за да се поддържа парата. Сетне огнярят проверяваше другите пещи, докато аз трупах шлаката покрай стената, за да не пречи.

Другият огняр се беше измил, но все под угрозата да го удари или опърли горещият ръжен или да го изгори някое подскачащо парче сгурия. Това не го тревожеше особено, той беше мъртъв. Сега то можеше и нагледно да се констатира. От миенето с пясък и пепел лицето и тялото му бяха станали чисти. Но нали не можеше с тях да си измие и очите, около тях имаше широки черни кръгове. Те придаваха на лицето му подобие на мъртвешки череп, още повече че от недохранване и прекомерен труд бузите бяха хлътнали дълбоко. Той навлече панталона и продупчената риза и запълзя нагоре по стълбата. Хвърлих за миг поглед и видях как направи номера на змията.

В това време Станислав мъкнеше въглища, за да ми остави поне малко запас. Сетне дойдоха на реда пещи номер шест и девет. Когато бе изстъргана и напълнена шестата, а другите подготвени, за да се чисти и деветата, дойде Станислав и ми рече:

— Аз съм гроги. Повече не мога. Душа се тук непрекъснато петнадесет часа. В пет пак трябва да дигам пепел. Добре, че дойде ти, иначе бяхме загубени. А сега ще ти призная, че сме само двама носачи, ти и аз. И всеки от нас има не по две вахти, а по три, а и по един час на всяка вахта извънредно за изтегляне на пепелта. А пък утре, също извънредно, ни чака цяла планина пепел, която лежи на палубата, защото в пристанището е забранено да я изхвърляме. Ще ни струва още по четири часа на всекиго от нас.

— Все извънреден труд: двойна вахта, изхвърляне на пепелта от палубата и вдигане на пепел от пещите — казах аз.

— Да, все извънреден. Ако ти прави удоволствие и обичаш да пишеш, можеш да си отбелязваш всичките извънредни часове. Ама няма кой да ти ги плати.

— Но ние така се уговорихме.

— При нас не важи как сте се уговорили. Важи само туй, което дрънка в джоба ти. А за джоба си ще получаваш винаги само аванс, аванс, аванс. Винаги толкова, колкото да ти стигнат да се напиеш и може би за чифт налъми или за една риза, не повече. Ако имаш порядъчен вид и можеш да вървиш спокойно по улицата, има вероятност и да останеш жив. Разбираш ли сега номера? Нямаш възможност да се чупиш. За това ти трябват пари, цели панталони, цяло сако, цели обуща и документи. Няма да ги получиш. Няма да останеш жив. Ако слезеш, той ще накара да те заловят като дезертьор. Ти си в ръцете му, с твоите дрипи и без документи. Ще ти смъкне за дезертьорството две или три месечни заплати. Той може. И го прави. Тогаз на колене ще го молиш за един шилинг за ракия. А ракия ти трябва. Понякога боли да бъдеш мъртвец, макар и отдавна да си свикнал. Лека нощ. Няма да се мия, не мога да си дигна ръката. Не допускай да ти падне скара, това коства кръв, Пипип. Лека нощ.

— Света богородице, развратниче Гавраил, Йосиф и Ариматей, шопари, кютюци мръсни, пърчови рога, дяволът да ви издъни…

Огнярят крещеше като луд и вземаше още по-мощен старт, за да изригне нова серия клетви и ругатни, та и обитателите на пъкъла да почервенеят от срам. Не остана нищо от възвишеността на господа му, от девствената чистота на небесната царица и от мъдрото достолепие на светиите. Те потънаха в уличната смет и фъшкиите ги завлякоха в канавката. Адът бе загубил за него своя ужас, не можеше и да го улучи вече най-страшното проклятие на небето, защото на моя въпрос:

— Какво става, огняр? — той ревна като звяр, жаден за кръв.

— Шест скари са паднали. Свети курвенски…