Б. Травен
Корабът на мъртвите (18) (История на един американски моряк)

18

Седях на кейовата стена и държах въдицата във водата. Не кълвеше никаква риба, макар че хубаво натъпках куките с кървавица, донесена от един холандски кораб, гдето се храних заедно с екипажа. Такова ядене на кораб в пристанището невинаги е много достойно нещо. Работникът, който има хубава работа или поне смята, че има добро положение, сегиз-тогиз показва високо чувство на превъзходство спрямо безработния. И го подчертава. Работник за работника е най-големият дявол. „Ей, брегови пройдохи, скитници проклети, пак ли нямате нищо за плюскане? Хайде, качвайте се на нашия сандък, пак ще ви дадем да пукате. Но само двама. Мърсите като свини.“

А там пък не бива да влизаме в каютата. Не, трябва да стоим пред вратата. Съпролетариите изсипват в голямата бака всичко останало по чиниите или дори от устата си, после я изхвърлят вън и ние ядем на палубата, клекнали на пода. А ако помолим за лъжица — поумнял от дългия опит, аз винаги носех моята в джоба, — те казваха, че лъжица няма да получим. Тогава бъркахме в кашата с пръсти. Или ни подхвърляха няколко лъжици и то така ловко, че те падаха в кашата и трябваше да ги измъкваме, с мръсните си ръце, което изглежда доставяше на тези хора адско удоволствие.

А такива екипажи далеч не бяха най-лошите. Имаше някои, които ни гонеха от кораба, понеже сме били шайка от крадци. Или други, които пред очите ни изсипваха в морето най-хубавите блюда, пълни с месо, зеленчук и картофи, а след тях хвърляха цели хлябове само за да ни ядосват. Но понякога имахме и много мили преживявания, когато по разни причини уволняха или изхвърлеха зад борда някого от тях, и той се нареждаше с нас на брега и идваше да обира остатъците от кухнята и да се научи колко е приятно да бъдеш третиран по същия начин от своите собствени другари по класа.

Не всички бяха такива. Понякога съм получавал даром от корабни пролетарии пезети, цели кутии с говеждо или лебервурст, или кървавица, кутии със зеленчуци, по цяло кило кафе от готвача, цели хлябове, сладки и пудинги. Веднъж дванадесет, цифром и словом дванадесет печени пилета, от които самият аз трябваше да хвърля десет, защото не можех да ги изям или запазя, нали нямах хладилник в джоба си.

Когато се намираш на брега в испански, африкански, египетски, индийски, китайски, австралийски и южноамерикански пристанища, опознаваш всякакви хора и научаваш всякакви методи, с чиято помощ се държиш за живота. Но никой не ще те остави да пукнеш от глад с такова хладнокръвие, както в много случаи работникът. А работникът от твоята собствена националност е най-лошият от всички дяволи. Когато ме пъдеха като американец от екипажа на американски кораби, като германец съм живял княжески на френски кораби. Екипажът изрично ме канеше на всяка закуска, на всеки обед и вечеря, докато стоеше на пристанището в Барселона. И ми предлагаха най-хубавото, което се сервираше в каютата, докато екипажите на немските кораби ме посрещаха още на трапа с голяма табела: „Влизането забранено!“ Немските кораби са единствените, които сегиз-тогиз окачат такава табела на немски и на езика на страната, в чието пристанище са спрели. Yes, Sir.

Когато бях в Барселона, разказаха ми, че в Марсилия имало много американски кораби, които не могат да намерят екипажи, защото мнозина били офейкали. До Марсилия ме взе екипажът на един въглевоз. Но алармата бе лъжлива. В пристанището нямаше ни един-единствен американски кораб, а на няколкото други не можеше да се направи нищо.

Съвсем отчаян се влачех из уличките на пристанищния квартал. Надзърнах в една кръчма, гдето се събираха много моряци, за да видя дали няма да срещна някой познат, който би могъл да ми помогне, защото нямах в джоба си стотинка. Като влязох и се оглеждах за стол, приближи се келнерката, едно мило младо момиче, и запита какво ще пия. Казах й, че нямам пари и искам само да погледна дали няма някой познат. Тя ме попита какъв съм. Аз казах:

— Немски моряк.

А тя:

— Седнете, ще ви донеса да ядете!

Отвърнах:

— Нямам пари.

— Няма значение — рече тя, — веднага ще имате достатъчно пари.

Не разбирах и поисках да се изпаря, понеже мислех, че е някаква клопка.

Като се нахраних и погледнах пред себе си бутилката вино, изведнъж момичето викна високо:

— Господа, тук има един беден немски моряк, който няма кораб. Бихте ли му дали по нещо?

Почувствувах как станах мъртвоблед, помислих си: ето я клопката, те искат да си поиграят с мен и да ми хвърлят един хубав пердах. Но не се случи нищо от този род. Хората само престанаха да говорят и се обърнаха към мен. Един стана, дойде с чашата си и се чукна с мене:

— Наздраве, немецо! — Дори и „бош“ не ми каза. Сетне момичето взе една чиния и обиколи кръчмата, а когато я изсипа на масата, преброих седемнадесет франка и шестдесет и няколко сантима. Сега вече можех да си платя храната и виното, а когато след два дни се връщах с въглевоза обратно в Барселона, бяха ми останали дори няколко франка.

Не вярвам, че между народите би имало вражда, ако тя изкуствено не се създава и разгаря. Нали се мисли, че хората са по-разумни от кучетата. Понякога можеш да насъскаш кучета срещу себеподобните им, но понякога не. Но винаги можеш да насъскаш хората един срещу друг и дори не е нужно да викаш много сръчно „дръж, дръж“. Нужно е само да го кажеш и те вече се нахвърлят като безумни…

Дявол да го вземе, не клъвна нито една маскара, а кутията с кървавица отиде цялата. Така става, като дремеш и мислиш за друго, вместо да си гледаш работата. Щом наловя за една порция, ще изляза вън от града, ще напаля огън и ще опека рибата на шиш. Веднъж да бъде нещо различно, а не вечната риба, пържена в олио.

Пак нищо, а стръвта изядена. Откога ли клеча тука? Сигурно вече три часа. Но риболовът успокоява нервите. Нямаш чувството, че си прахосваш времето. Една полезна работа, която те издига в собствените очи: човек принася своя дял в изхранването на народа, защото, ако изям рибата, която сега ще хвана, няма нужда другаде да ям супата от фиде. Тя ще бъде спестена, а в края на годината икономисаната супа пак ще се появи в някоя статистика, гдето редът, в който тя е спомената, струва повече от всички изхвърлени супи в цялата страна, взети заедно.

А можех и да продам рибата. Навярно ще събера две пезети. И пак ще спя две нощи в легло.

Я гледай, приятелче, все пак те пипнах. Ти ми изплюска цялата кървавица. Не може да се каже, че е тежка. Половин кило. Не вярвам да има и толкова. Триста и петдесет грама. Ама как пърпа. Чувствувам го. И аз тъй много пъти съм пърпал, когато някое ченге ме улови за яката. Но нищо не помага, много ми се яде риба.

Да, водата е чудно хладна, а слънцето е така топло. И никое ченге още не ме е уловило за яката. Знам и какъв ефект има тази процедура. Но тристате и петдесет грама няма да имат ефект. Да беше поне едно кило. И понеже ти все пак клъвна и ми достави радост, не ме остави да вися напразно и понеже обичам да бъда свободен, много повече го обичам, отколкото да ям до насита, и понеже слънцето се смее и водата се синее, и понеже ти си една испанска рибка: хоп, няма да те убия, плувай пак весело и се радвай на своя весел живот. Не бягай веднага другиму в мрежата. Чупи се и поздрави момичето си.

И тя пляска, и плува, и се смее, че аз чак на стената я чувам. Поздрави момичето си… Ах, твоята сметка…

— Ама и вие сте един рибар — говори някой зад мен. Обръщам се и виждам един митничар, който през цялото време ме е наблюдавал и сега се смее високо.

— Но нали в морето има много риби, водата не е чак толкова малка — казвам аз и пак забучвам кървавица на въдицата.

— Сигурно има. Но и тази беше дебело парче.

— Беше я, нали прибра в тумбака си цялата кървавица, как няма да стане дебела.

— А защо ловите, щом хвърляте обратно в морето такива хубави риби?

— За да мога да кажа, че съм ловил риба, ако някой довечера ме пита какво съм правил целия ден.

— Е, ловете си — казва митничарят и тръгва.

Малко хора разбират, че риболовът е философия в действие. Не е заради имането, не че ще живееш от него, а заради желанието, смелостта, заради играта, че живееш.

Ето ти още една. Ако не бях пуснал предишната да си върви, скоро ще стане цяла порция. Но няма аз да въвеждам класови различия. Другата пуснах, не мога сега да осъдя тази на смърт само заради нейната глупост. Това означава, че глупостта всъщност печели винаги и всякъде смъртно наказание и само на първо време се наказва с робство. Ако знаех, че ще хвана още три такива като теб, много имаше да се надяваш. Яде ми се риба. Но ти си едно скъпоценно, малко, живо чудо, е, върви си пак в широкото море. Хоп, нали свободата е най-великото и най-хубавото нещо в живота. Да, по дяволите, трябва ли на всички ви да подавам ръка? Улових по-рано една. Много добре знам, ако сега задържа теб, ни една-единствена няма вече да клъвне, защото всички те знаят, че не могат да разчитат на мен. Пък какво ще те правя едничка. Не си струва заради теб да излизам от града и огън да паля. Колко ли дълго време се е занимавал с теб милият живот, за да ти даде този нищожен размер? Шест години, може би и седем. И сега за една секунда да те убия с един удар и да туря край на живота ти? Бягай, радвай се на синьото море и на своята спътница. А тя ще ти се умилква весело. Нали, момченце, ти знаеш колко струва свободата, радвай й се, цени я и бъди щастливо.

Ама че знаменито корито иде отсреща… Тъкмо заминава и едва се влачи. Мъкне се и се пързаля и дращи по кея. Явно, не иска да тръгне, страх го е от водата. Ама сигурно, вярвайте, има кораби, които се страхуват от водата, yes, Sir. Изобщо е погрешно, както често се прави, да се оспорва индивидуалността на корабите. Те си имат индивидуалност, настроения, също като човека. Тази стара лелка тук имаше индивидуалност. Виждаше се от пръв поглед. С такава няма лесно да мелиш брашно.