Б. Травен
Корабът на мъртвите (21) (История на един американски моряк)

21

На предната палуба стояха хората от екипажа, свободни от вахта, и зяпаха през релинга долу на кея, за да отнесат за дългото плаване с поглед от сушата всичко, което можеха да уловят в тия последни мигове. Често в моя живот съм виждал по африканските и южноамериканските пристанища богат асортимент от парцаливи, окъсани, покварени, измърсени, въшлясали и покрити с циреи моряци, но не си спомнях да съм зървал такъв екипаж и то не захвърлен на брега от корабокрушение след многодневно лутане из океана, а на един току-що отплавал параход. Не смятах, че е възможно дори да си го помисля. Наистина аз не изглеждах елегантен и ако трябва да си призная честно, бях по-скоро одрипавял, отколкото спретнат. Но в сравнение с този екипаж аз приличах на шейх и повелител на някоя хористка от Зигфелд — вариете в Ню Йорк. Не било кораб на мъртвите. Господ да ми прости греховете. Тези бяха морски разбойници преди първата си плячка; пирати, които от шест месеца са били преследвани от военните кораби на всички нации; корсари, затънали така дълбоко, че не виждат никакъв друг изход, освен да нападат и ограбват в морето китайските джонки с плодове.

Свети Посейдоне, ама колко са дрипави, колко са гадни! Единият нямаше фуражка и бе омотал на главата си като тюрбан парче от зелен дамски комбинезон. Друг пък, господа, не, няма да повярвате, но веднага ще се хвана като огняр на гребна лодка, ако не е вярно, друг бе наложил дори цилиндър. Изживявал ли е нещо подобно светът? Може би през последния половин час преди отплаването той още е бил коминочистач. Или тук на коритото е чистил комина. Може би на „Йорике“ имаше такъв особен ред, че коминът бива да се чисти само с цилиндър. На разни кораби съм изживявал такива странни нареждания. Но „Йорике“ не спадаше към корабите, гдето се въвеждат чудати приумици. Тя бе кораб, на който — за да го поддържат в движение — се задоволяваха с реда, приет преди хиляда години. Не, този цилиндър бе в употреба, понеже човекът нямаше никакво друго покривало за главата, или ако е имал, очевидно притежаваше достатъчно добър вкус, за да не си сложи каскет към жилетката от фрак, която носеше на тялото си. Не изглеждаше съвсем невъзможно да е духнал направо от собствената си сватба в онзи фатален момент, когато е дошъл на себе си. И понеже не е намерил друго убежище от вещицата, в крайна нужда се е докопал до „Йорике“, гдето са го посрещнали с отворени обятия. Никоя от вещиците не ще го намери тук, още повече щом във фрак и цилиндър е зарязал годеницата си.

Ако знаех, че те действително са морски разбойници, бих ги умолявал да ме вземат със себе си по пътя към славата и златото. Но ако нямаш подводница, пиратството днес не е вече достатъчно доходно.

Не, щом не са морски разбойници, то по-добре палача, отколкото да бъда принуден да плавам на „Йорике“. Корабът, който може да ме примами от слънчевата Испания, трябва да бъде поне двойно по-добър от „Тускалуза“. Ах, колко отдавна беше то. Дали тя е още в Ню Орлеан? Ню Орлеан, Джексън Скуеър, Ливи и ах, ето, нека пак да набучим кървавица на кукичката; щом шареното корито замине, може да се улови още някое парче от кило. Ако ли не, пак добре, тогаз ще видим какво прави супата с фиде или какво има за вечеря оттатък при холандците.

Като охлюв, който е преял, но трябва да тренира за следното състезание на охлювите по дълго бягане, така се примъкваше „Йорике“.

Когато точно над мен се изравниха главите на хайдуците, един от тях ми извика:

— Хей, ain’t ye sailor?^[1]

— Yesser.^[2]

— Want a dschop?^[3] — Нямаше какво да си въобразява, че знае английски, но за тесни фамилни отношения му бе достатъчно.

Дали търся работа!

Ей, свиреща на орган гризли^[4], дали пък не го казва сериозно?

Търся ли работа?

Сега вече съм загубен. Ето ти въпроса, от който се страхувах повече, отколкото от тръбата на Архангел Михаил в деня на страшния съд. Обичайно е ти сам да ходиш и да питаш за работа. Това е вечно неизменен закон, откак има работници. А аз никога не отивах да питам, винаги от страх, че все някога някой би могъл да каже „да“.

Като всички моряци аз съм суеверен. На кораба и на море разчиташ на случайности, следователно и на суеверия, иначе не издържаш и полудяваш. И това суеверие ме принуждава да казвам „да“, щом някой ме пита искам ли работа. Ако кажа „не“, ще прокълна щастието, никога в живота си не ще намеря кораб и най-малко тогава, когато съм в най-горчива нужда. Понякога ти помага, ако разкажеш някаква история, но понякога тя не успява, и човекът реве: „Полиция! Измамник!“ И ако тогава нямаш бързо под ръка кораб, полицията ще повярва на онзи, който не разбира от шеги и няма никакви идеи.

Това суеверие ми е погаждало вече много щуротии и ми е докарвало до главата занимания, за които не съм и подозирал, че изобщо съществуват на света. То бе причината да стана в Гуаякил, в Еквадор гробарски чирак, както и да продавам със собствените си ръце на един панаир в Ирландия парченца от кръста, на който нашият господ и спасител Исус Христос изпуснал последния си земен дъх. Всяко късче струваше половин крона и увеличителното стъкло, което хората трябваше да купят заедно с него, за да го видят, струваше друга половин крона. До такова занимание, което без съмнение не ще ми се запише добре на оня свят, се стига само от суеверие. Откак ми се случи това в Ирландия, вече пет пари не давам дали ще остана примерен и добър човек, защото знаех, че съм проиграл цялото си небесно спасение. Не защото помагах при продажбата на тресчиците. Не, то не бе толкова лошо и навярно би могло да ми се зачете като заслуга. Далеч по-лошото бе, че в една хотелска стая помагах на собственика на този бизнес да дяла късчетата от капака на един стар сандък. Но и това не би било още непростим грях, ако пред хората не се клех в спасението на душата си, че сам съм ги донесъл от Палестина, гдето един стар, обърнат в християнството арабин, в чието фамилно притежание те са били от хиляда и осемстотин години, ми ги е поверил с тържествената декларация, че бог му се явил на сън и му заповядал да прати тези парченца само в Ирландия и никъде другаде. Ние можехме да представим написани с арабски знаци документи, а също и един превод на английски, от който явствуваше, че тези документи действително съдържат дума по дума разказаното от нас на панаира. Такъв номер може да ти изиграе суеверието, yes, Sir.

Поне да бяхме пратили взетите пари на някой манастир или на папата, тогава не щеше да бъде толкова лошо и бих имал надежда за опрощение. Обаче ние употребявахме тия пари за нас и аз се стараех справедливо да получавам моите проценти и тантиеми. Но в никакъв случай не бях мошеник, бях само жертва на суеверието, на собственото си суеверие. Защото добрите хорица ми вярваха, те не бяха суеверни.