Включено в книгата
Оригинално заглавие
Playing For Pizza, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 15 гласа)

26

Спаха до обяд в тясната стаичка на малък крайбрежен хотел, после взеха хавлии, чадър, бутилки с минерална вода и книги за четене и все още гроги, се заклатушкаха към пясъчната ивица на Адриатическо море. Времето в началото на юни вече беше горещо, туристическият сезон бързо приближаваше, но плажът не беше претъпкан.

— Трябва ти слънце — обяви Ливи, докато се мажеше с плажно масло. Горната част на банския отлетя встрани и тя остана по тънка ивица плат, покриваща само най-необходимите части от тялото й.

— Нали затова сме тук — промърмори Рик. — А в Парма не видях нито един солариум.

— Защото няма достатъчно американци.

Напуснаха града веднага след петъчната тренировка и традиционния бирен купон при „Полипо“. Пътят до Анкона изминаха за три часа, плюс още трийсет минути до полуостров Конеро, където беше разположено малкото туристическо градче Сироло. Регистрираха се в хотела някъде около три сутринта. Ливи се беше погрижила за резервацията и маршрута на пътуването. Бе запаметила местоположението на най-добрите ресторанти. Обичаше детайлите.

Келнерът най-после ги забеляза и се насочи към тях. Поръчаха сандвичи и бира, за които се наложи да чакат близо час. Ливи заби нос в романа с меки корици, а Рик успя да задреме. От време на време се будеше, извиваше глава и се наслаждаваше на прекрасната й голота, изложена на горещото слънце.

Мобилният й телефон задрънча някъде от вътрешността на плажната чанта. Ливи го измъкна, погледна изписания номер и бързо го пъхна обратно.

— Баща ми — промърмори с отвращение тя и отново потъна в кримката.

Непрекъснато я търсеха — баща й, майка й, сестра й. Учебната година беше приключила още преди десет дни, но тя неколкократно им беше намекнала, че няма намерение да се прибира у дома. И защо да го прави? В Италия беше по-сигурно.

Рик вече беше запознат със състоянието на нещата, въпреки че тя упорито му спестяваше подробностите. Семейството на майка й било от благородно потекло, част от най-старите заселници в Савана. Нещастници, които не приемали баща й само защото бил от Нова Англия според лаконичното описание на Ливи. Родителите й се запознали в Университета на Джорджия. Майка й се омъжила напук, просто за да накаже роднините си, които били категорично против този брак. Битката се водела на различни нива и това обрекло младото семейство.

Фактът, че съпругът е известен мозъчен хирург, който печели много пари, изобщо не впечатлявал новите му роднини, които, въпреки че разполагали с доста ограничени средства, лежали на неувяхващата слава на фамилия със „стари пари“.

Баща й работел денонощно, напълно погълнат от кариерата си. Хранел се в болницата, спял в болницата и, естествено, се радвал на компанията на медицинските сестри. Това продължило с години. В отговор майка й завързала връзки с по-млади мъже. Много по-млади. Единствената й сестра посещавала психотерапевт още от десетгодишна възраст. „Едно семейство в пълен разпад“, беше категоричната оценка на Ливи.

С нетърпение очаквала да навърши четиринайсет, за да отиде в пансион. Избрала един във Върмонт, защото бил най-далеч от дома. В продължение на четири години изпадала в ужас от ваканциите. През лятото предпочитала да работи като възпитателка в някой от лагерите в Монтана.

Това лято, веднага след завръщането си от Флоренция, трябвало да започне работа в някаква болница в Атланта, където се лекували хора с мозъчни увреждания вследствие на катастрофи. Баща й продължавал да се надява, че дъщеря му ще се насочи към медицината и в крайна сметка ще се превърне в добър лекар, по-добър от него самия. Тя нямала конкретни планове, единственото й желание било да поеме по различен път от този на родителите си.

Бракоразводното дело било насрочено за края на септември, ставало въпрос за много пари. Майка й настоявала дъщеря й да свидетелства в нейна полза, най-вече за един инцидент преди три години, когато Ливи хванала баща си в обятията на млада лекарка от болницата. Той пък залагал на фактора пари. Разводът се точел вече втора година, а гражданите на Савана очаквали с огромен интерес публичния скандал между известния хирург и елитната дама.

Ливи отчаяно се надяваше да избегне всичко това. Нямаше никакво желание да отрови последните години на следването си с грозния скандал между своите родители.

Рик научи историята благодарение на откъслечни и неохотни обяснения, главно след поредния телефонен разговор със семейството й. Изслушваше я мълчаливо, а тя беше благодарна, че има пред кого да си излее душата. Защото съквартирантките й във Флоренция били прекалено заети със собствените си проблеми.

А той изпита чувство на благодарност към своите простички родители, които си живееха в Девънпорт кротко и мирно, без никакви скандали.

Телефонът отново иззвъня. Ливи изпъшка, притисна го към ухото си и се отдалечи по пясъка. Рик гледаше след нея, наслаждавайки се на всяка стъпка. Мъжете по плажа се надигаха от шезлонгите си, приковали поглед в безупречната й фигура.

Може би беше сестра й, защото тя включи телефона и побърза да се отдалечи, вероятно за да му спести подробностите. Нямаше как да бъде сигурен дали е така. След известно време Ливи се върна, промърмори едно кратко „извинявай“ и отново взе книгата.

 

 

За късмет на Рик в края на Втората световна война Анкона била изравнена със земята от войските на Съюзниците и по тази причина в града нямаше кой знае колко замъци и дворци. Според богатата колекция туристически справочници на Ливи тук имало само една заслужаваща внимание катедрала, но тя не прояви особено желание да я разгледа. В неделя отново спаха до късно, спестиха си туристическите обиколки и в крайна сметка се озоваха на стадиона.

Автобусът на „Пантерите“ пристигна в един и половина. Рик седеше в съблекалнята и ги чакаше. Ливи беше сама на трибуната, разгърнала някакъв италиански неделен вестник.

— Радвам се, че си тук — подхвърли Сам.

— Значи си в обичайното си щастливо състояние, тренер — клъвна го Рик.

— О, да. След четиричасово пътуване с автобус винаги съм щастлив.

Отборът все още беше под влиянието на великата победа над Бергамо и както обикновено Сам беше изпълнен с мрачни предчувствия относно предстоящия мач с „Делфините“ на Анкона. Една погрешна стъпка беше достатъчна, за да изхвърли тима от финалните плейофи. На тренировките в сряда и петък той подложи играчите на тежки натоварвания, но те продължаваха да се възхищават на подвига си срещу фаворитите. „Гадзета ди Парма“ отрази победата на първата си страница, включително с една голяма снимка на Фабрицио в действие. Във вторник излезе още един материал, който предложи кратки портрети на Франко, Нино, Пиетро и Джанкарло. Според него „Пантерите“ били голямата сензация в лигата, още повече че постигали победите си предимно с италиански играчи. Единственият американец в тима бил куотърбекът, и прочие, и прочие.

От своя страна Анкона имаше само една победа и шест загуби — всичките с голям резултат. Това неизбежно се отрази на формата на „Пантерите“, която беше далеч от тази, с която размазаха Бергамо. През първата част Рик и Фабрицио направиха две успешни комбинации, във втората Джанкарло прибави два майсторски тъчдауна. В началото на последната четвъртина Сам реши да пусне резервите, с Алберто като куотърбек на нападението.

Последният мач от редовния сезон завърши с топка в центъра на терена, около която се бяха струпали почти всички играчи от двата тима, блъскайки се като на ръгби мач. Така изтекоха последните секунди, след които играчите смъкнаха мръсните фланелки и раменни протектори, стиснаха ръце и си обещаха нови срещи през следващия сезон. Пробивният бек на Анкона беше едно момче от Каунсил Блъф, Айова, играло в отбора на малък колеж от Минесота. Оказа се, че е гледало Рик в един от решителните сблъсъци между Айова и Уисконсин преди седем години. Двамата потънаха в приятни спомени за този мач — един от най-успешните в колежанската кариера на Рик. Освен това му беше приятно да си побъбри с човек, който използва родното му наречие.

Поговориха за играчи и треньори, които познаваха. Момчето тръпнеше от очакване, защото на следващия ден отлиташе за дома. Рик, разбира се, щеше да остане за плейофите, а за след това нямаше никакви планове. Пожелаха си всичко хубаво и обещаха да поддържат връзка.

Явно стреснати от загубата си в Парма, „Лъвовете“ от Бергамо размазаха Рим с шест тъчдауна разлика и завършиха сезона със седем победи и една загуба. На второ място се наредиха Парма и Болоня с по шест победи и две загуби. Те щяха да се срещнат на полуфинала. Изненадата на кръга дойде от Болцано, където „Носорозите“ от Милано спечелиха с една точка разлика и намериха място в плейофите за сметка на противника.

 

 

Пекоха се на слънце още един ден, после Сироло им писна. Потеглиха на север, отбивайки се да пренощуват в средновековното селище Урбино. В списъка на Ливи вече фигурираха 13 от всичките 20 области в Италия, но тя беше твърдо решена да обиколи и останалите седем. Единствената пречка за това беше скорошното изтичане на визата й.

Но тя предпочиташе да не говори по този въпрос. По един достоен за уважение начин пренебрегваше и проблемите на семейството си, при условието да не я закачат. Докато пътуваха по второкласните пътища на Умбрия и Тоскана, тя не сваляше очи от картата и често откриваше уникални селца, винарни и древни замъци. Познаваше отлично историята на региона — войните и конфликтите, владетелите на градовете държави, влиянието на Рим и неговото падение. Един поглед към катедралата на някое селце беше достатъчен за компетентната й оценка: „Барок, края на XII век“, или „Римска архитектура от началото на XII век“. А понякога добавяше нещо от сорта: „Куполът е добавен сто години по-късно, проектиран от класически архитект — просто ей така, в името на прецизността.“ Познаваше всички велики художници — не само тяхното творчество, но и родните им места, къде са учили, какви са били странностите им. Плюс най-важните моменти в тяхната кариера. Притежаваше задълбочени познания за италианските вина и това й позволяваше да се ориентира добре сред хилядите сортове грозде в съответните региони. Ако изпитваха жажда, Ливи беше тази, която го водеше в някоя затънтена винарна. Там, след кратка обиколка на съоръженията, сядаха да опитат безплатно местното вино.

В Парма се прибраха в сряда следобед, навреме за редовната тренировка. Ливи остана в апартамента („у дома“), а Рик се насочи към Стадио Ланфранки, където предстоеше подготовка за поредния мач срещу „Бойците“ на Болоня.