Включено в книгата
Оригинално заглавие
Playing For Pizza, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 14 гласа)

12

Априлското утро в долината на река По беше прекрасно. Отборът на неаполитанските „Бандити“ напусна града с влака в 7:00 ч. сутринта, отправяйки се на север за първия си мач от новия сезон. Пристигнаха в Парма в 2:00 ч. следобед, а мачът започваше в 3:00 ч. Влакът в обратна посока потегляше в 11:40 ч. и отборът щеше да се прибере у дома в 7:00 ч. на следващата сутрин — точно двайсет и четири часа след тръгването.

Озовали се в Парма, трийсетте играчи на „Бандитите“ се натовариха в един автобус за Стадио Ланфранки и помъкнаха екипировката си към съблекалнята за гости, която беше в дъното на коридора, точно срещу съблекалнята на „Пантерите“. Навличайки бързо доспехите си, те излязоха на терена и започнаха обичайната загрявка.

Два часа преди началото на мача всичките четирийсет и двама играчи на „Пантерите“ се бяха събрали в съблекалнята. Повечето кипяха от нервна възбуда, готови да фраснат всеки, които се изпречи пред очите им. Синьор Брункардо ги изненада с нов екип — черни фланелки със сребърни номера на гърба и думата „Пантерите“ отпред.

Нино пушеше обичайната си цигара преди сблъсъка. Франко бъбреше с Трей и Слай, а Пиетро — бързо влизащият във форма централен защитник от втора линия, медитираше с помощта на личния си айпод. Матео се мяташе насам-натам, разтривайки мускули, превързвайки глезени и поправяйки различни части от екипировката.

Типична атмосфера преди мач, помисли си Рик. По-малка съблекалня, по-слаби играчи и по-малки цели, но това не се отразяваше на основните неща от играта. Той беше готов. Русо събра тима за няколко общи думи и забележки, след което ги пусна на свобода.

Деветдесет минути преди началния сигнал Рик стъпи на терена. Трибуните все още бяха празни въпреки прогнозата на Сам за добро посещение — „може би хиляда човека“. Времето беше великолепно, а на предния ден „Гадзета ди Парма“ помести голям материал за първия мач на „Пантерите“ и специално за новия куотърбек, пристигнал директно от НФЛ. Половин страница беше заделена на една от хубавите цветни фотографии на Рик. Според Сам това се дължало изцяло на синьор Брункардо и неговото влияние в града.

Излизането на терена в НФЛ, а дори и на някой от стадионите на „Голямата десетка“, винаги беше съпроводено от значително нервно напрежение. Предстартовата треска беше толкова силна, че повечето от играчите бързаха да напуснат съблекалнята в първия удобен момент. Навън, потънали в огромната чаша на стадиона, запълнена от хиляди фенове, те правеха огромни усилия да свикнат с хаоса на десетките камери, оркестри и мажоретки, плюс стотиците хора, които Бог знае как намираха начин да се доберат до терена.

Стъпвайки на тревата на Стадио Ланфранки, Рик с мъка сдържа усмивката си. Беше нервен като гимназист, на когото предстои първа изява в училищното първенство на щата.

След няколкоминутна загрявка под ръководството на Алекс Оливето нападението се събра на петярдовата линия и Сам започна серия от предварително заучени комбинации. Двамата с Рик бяха избрали дванайсет, които щяха да използват през целия мач: шест за игра по земя и шест за пасове. Най-слабото място на „Бандитите“ беше последната линия на защитата — без нито един американец — и в последния мач между двата отбора куотърбекът на „Пантерите“ беше направил подавания за общо 200 ярда.

Пет от шестте комбинации по земя щяха да обслужват Слай, а задачата на Франко беше гмуркане за спечелване на късо разстояние, но само ако отборът води в резултата. Той много обичаше да удря, но имаше навика да изпуска топката. Всичките шест паса трябваше да бъдат насочени към Фабрицио.

След един час загрявка играчите се прибраха в съблекалнята. Сам събра отбора за няколко думи преди началото, а Оливето ги надъха с няколко нецензурни ругатни по адрес на град Неапол.

Рик не разбра нито дума, но италианците със сигурност бяха наясно с онова, което им се внушаваше. И бяха готови за война.

* * *

Кикерът на „Бандитите“, бивш играч по традиционен футбол със здрави крака, изрита топката чак в крайната зона при началния удар. Докато Рик навлизаше на терена за първите отигравания, в главата му изплува далечен спомен за последния мач, който беше започнал като титуляр. В Торонто, преди сто години.

Домакинските трибуни вече бяха претъпкани, а местните фенове знаеха как да вдигат шум. Развяваха се големи, изписани на ръка лозунги, скандираха се оглушителни призиви. Играчите на „Пантерите“ светкавично се наелектризираха, особено Нино, който не беше на себе си.

— Двайсет и шест, смаш! — изкрещя Рик.

Нино преведе, играчите тръгнаха към линията. Във „формация“ Франко бе зад него на четири ярда като фулбек, а Слай още седем ядра по-назад. Рик внимателно огледа защитата, но не откри нищо обезпокоително. Комбинацията представляваше дълбоко поднасяне на топката надясно, което даваше възможност на пробивния бек да огледа и разчете блокадата и да си избере пролука. „Бандитите“ имаха петима защитници на първа и двама на втора линия — и двамата доста по-дребни от Рик. Задните части на Нино панически се тресяха. Рик отдавна беше решил да използва бързо начало, особено при първата атака. Избърза с команда „долу“. Протегна ръце под центъра и здравата го плесна, просто защото леко докосване щеше да го доведе до непозволено движение. Последва „готови“, секунда, после „давай“.

За миг всичко се движеше, но не и топката. Офанзивната линия се стрелна напред със силно пъшкане и сумтене, а Рик изчакваше. Когато най-сетне получи топката, той бързо замахна, все едно ще я изстреля, за да „замрази“ последните в защитата на противника. После се обърна за поднасянето. Ръмжейки заплашително срещу бранителя, когото възнамеряваше да прегази, Франко осъществи блок. Слай получи топката дълбоко в полето, направи финт по посока на страничната линия, после рязко смени посоката и след като спечели шест ярда, напусна терена.

— Двайсет и седем, смаш! — извика Рик.

Същата комбинация, но по левия фланг. Печалба от 11 ярда, посрещната от публиката с освиркване и овации. Рик никога не си беше представял, че хиляда зрители могат да вдигат толкова шум. Слай се понесе напред — надясно, после наляво, надясно, пак наляво. Нападателната формация прекоси централната линия, но зацикли на 40 ярда, в половината на „Бандитите“. При трети опит за четири ярда Рик реши да потърси с пас Фабрицио. Слай се задъхваше и имаше нужда от почивка.

— I дясно, флекс Z, 64 кърл, H суинг — обяви Рик.

Нино преведе с високо съскане. Комбинация за Фабрицио. Играчите от офанзивната линия вече се потяха, но изглеждаха щастливи. Натискаха топката в сърцето на защитата, бяха мощни и неудържими. След шест разигравания Рик изглеждаше отегчен, в душата му се надигна желание да демонстрира точността на ръката си. Все пак не му плащаха двайсет бона за нищо, нали?

„Бандитите“ отгатнаха намеренията им и изпратиха всички напред, с изключение на последните двама в защита. Рик видя това и понечи да се откаже, но не искаше да рискува и с провалена комбинация. Отстъпи три крачки, избърза с паса и изстреля един снаряд към мястото, където Фабрицио трябваше да се обърне. В същия миг получи силен удар в гърба от защитника зад себе си и двамата се претърколиха на земята.

Пасът беше перфектен, но малко силничък за 10-ярдов. Фабрицио протегна ръце, но топката го удари в гърдите и се вдигна във въздуха, лесна плячка за пазачите му.

Ето пак, унило поклати глава Рик, насочвайки се към страничната линия. Първият му нас на италианска земя беше точно копие на последния в Кливланд. Публиката утихна. „Бандитите“ ликуваха. Фабрицио с накуцване се насочи към пейката, дишайки учестено.

— Пасът беше прекалено силен — обади се Сам. Нямаше никакво съмнение към кого са отправени укорите му.

Рик смъкна шлема и коленичи на страничната линия. Куотърбекът на Неапол — невръстно хлапе от „Боулинг Грийн“, изпълни безпогрешно първите си пет паса. След по-малко от три минути нападението на „Бандитите“ стигна до крайната зона.

Нацупеният Фабрицио остана на пейката. Разтриваше гърдите си така, сякаш имаше няколко счупени ребра. Резервен краен нападател беше Клаудио, по професия пожарникар. По време на загрявката този Клаудио бе уловил едва половината от пасовете му и дори по-малко на тренировка. „Пантерите“ започнаха втората атака от своята 21-ярдова линия. Две нападения към Слай ги придвижиха 15 ярда по-напред. Беше приятно да се наблюдават действията на този играч, особено от дълбочина. Слай беше изключително бърз и много добре сменяше посоката.

— Кога ще получа топката? — нетърпеливо изръмжа Франко при поредното скупчване.

Втори опит за четири ярда. Защо пък да не опитаме, помисли си Рик.

— Сега! — отвърна той и извика: — Трийсет и две, гмуркане!

— Трийсет и две, гмуркане? — учуди се Нино. Франко изруга на италиански, Нино му отвърна. Двамата се откъснаха от скупчването, а част от нападателната формация започна да мърмори.

Франко получи топката, направи светкавично движение надясно и се задържа на крака, демонстрирайки учудваща стабилност. Силен бодичек го разлюля. Един от защитниците на противника се хвърли в краката му, а той отвърна с блокиращ удар, който би впечатлил дори великия Франко Харис. След което се понесе напред. Защитниците на „Бандитите“ отскачаха от него като гумени топки. Един корнърбек го беше възседнал като тореадор побеснял бик, но той продължаваше да лети напред. Когато най-после го препънаха и тялото му рухна на тревата, „Пантерите“ бяха спечелили цели двайсет и четири ярда. Франко се надигна и тръгна обратно, подхвърляйки нещо на Нино, който, естествено, беше абсолютно убеден, че всичко се е случило благодарение на неговото блокиране.

Фабрицио изтича на терена, успял да се възстанови по наистина невероятно бърз начин. Рик реши веднага да го използва. Обяви на висок глас новата комбинация, определяйки мястото му на крилото. Получи се наистина чудесно. При първи опит защитата на противника се съсредоточи на Слай, а Фабрицио получи чудесен шанс за измъкване. Пасът беше мек и изключително точен. Фабрицио спокойно пое топката и на 15-те ярда бе абсолютно свободен.

Акцията беше посрещната с оглушителни аплодисменти, гръмнаха разноцветни фойерверки. Рик с удоволствие изпи чаша вода. Това беше първият му пас за тъчдаун от четири години насам. Почувства се добре. Нямаше никакво значение къде се намира.

 

 

До края на полувремето направи още два тъчдауна и „Пантерите“ поведоха с 28:14. В съблекалнята Сам ги наруга за допуснатите наказания — нападението беше избързало цели четири пъти, след което ги наруга и за покриването на зоните, позволило на противника да направи пасове с обща дължина от 180 ярда. След което щафетата пое Алекс Оливето, който каза още тежки думи за защитната линия, която не беше притеснила нито един опит за пас и не беше съборила нито един от нападателите на противника. Те бяха придружени от силни крясъци и обвинително насочени показалци. На Рик му се прииска малко тишина, за да може да си почине.

Една загуба от Неапол щеше да провали сезона. При само осем мача в програмата и Бергамо, готов отново да е начело на таблицата, нямаше никакво място за провали.

След двайсет минути сочни ругатни „Пантерите“ излязоха на терена. Рик имаше чувството, че е присъствал на още една мъчителна почивка в мач от НФЛ.

„Бандитите“ изравниха четири минути преди края на третата четвърт и всички до страничната линия на Парма изглеждаха много напрегнати. Рик настоятелно повтаряше „спокойно, спокойно“, но не беше сигурен, че го разбират. Играчите мълчаливо гледаха новия си куотърбек, който би трябвало да е велик.

След края на третата четвърт Сам и Рик бяха наясно, че се нуждаят от нови комбинации. Противниковата отбрана внимаваше за действията на Слай и покриваше Фабрицио с двама пазачи. По всичко личеше, че Сам е надхитрен от младия треньор на Неапол — доскорошен помощник в университетския отбор на „Бол Стейт“.

Но нападението бързо разбра, че разполага с ново оръжие. При трети опит за четири ярда Рик се готвеше да направи поредното хвърляне, но с крайчеца на окото си зърна левия бек на противника, устремен към него. Между тях липсваха играчи на „Пантерите“ и той направи бърз финт с тяло. Защитникът профуча покрай него, но в същия момент той изпусна топката. През следващите три секунди, които му се сториха цяла вечност, Рик се навеждаше да я вдигне. А когато се изправи, вече нямаше друг избор, освен да се впусне в спринт. И той хукна с всички сили — точно както едно време в Девънпорт Саут. Заобиколи купчината от играчи, в която защитниците бяха прекалено ангажирани, след което спринтира към последните в отбраната. Зрителите изригнаха, а на Рик Докъри сякаш му пораснаха криле. Финтира един от бранителите, че ще се насочи към ъгъла, после направи рязък завой и полетя през центъра — като Гейл Сайърс в най-добрите му години, истински ас. Последният човек, от когото очакваше помощ, беше Фабрицио, който обаче безстрашно се хвърли в краката на преследвачите му, забавяйки ги достатъчно, за да позволи на Рик да профучи покрай тях и да измине цялото разстояние до обетованата земя. Миг по-късно прекоси голлинията, подхвърли топката на съдията и избухна в смях. Смееше се на себе си, просто защото току-що беше пробягал седемдесет и два ярда за тъчдаун — най-дългото разстояние в кариерата му. Дори в гимназията не беше отбелязвал точки от толкова далеч.

Играчите на резервната скамейка щяха да го удушат в прегръдките си, крещейки поздравления, които той не разбираше.

— Това бе цяла вечност! — извика Слай, ухилен до уши.

Пет минути по-късно куотърбекът нанесе още един решителен удар. Изглеждаше като човек, който изгаря от желание да демонстрира качествата си. Измъкна се от „джоба“ на четири крака, изпъна рамене и се приготви за следващия спринт. Втората линия на противника заряза индивидуалните си задачи. Изчаквайки до последния миг, Рик се закова на място — на по-малко от метър зад стената от играчи, направи рязко завъртане и изстреля един изключителен пас на 30 ярда през центъра. Там чакаше абсолютно свободният Фабрицио, който без проблеми пое топката и спринтира към голлинията.

Това реши мача. В края на последната четвърт Трей Колби пресече два паса и „Пантерите“ победиха с 48:28.

* * *

Събраха се при „Полипо“, готови за всичката бира и пица на света, която синьор Брункардо щеше да плати. Празникът продължи до късно, наситен с пиянски песни и мръсни вицове. Американците — Рик, Слай, Трей и Сам, бяха седнали заедно в края на дългата маса и се смееха от сърце на полуделите италианци.

В един след полунощ Рик изпрати имейл на родителите си:

Мамо, тате. Днес изиграх първия си мач. Победихме „Бандитите“ (от Неапол) с три тъчдауна. 18 от 22 паса за общо 310 ярда, четири тъчдауна, освен това спринтирах за 98 ярда и тъчдаун, също като едно време в гимназията. Много се забавлявах.

С обич, Рик

Вторият имейл беше до Арни:

В Парма съм непобедим. Пет тъчдауна е първият мач: четири по въздуха, един по земя. Истински жребец. Не, няма да играя при никакви обстоятелства футбол в зала. Свърза ли се с „Тампа Бей“?