Джон Гришам
Да играеш за пица (25)

25

Играчите на Бергамо пътуваха като истински звезди. С тях пристигнаха и внушителен брой привърженици, които отрано заеха местата си на Стадио Ланфранки и направиха истинска фиеста с фанфарите, плакатите и шумните си скандирания. Осемте последователни „Супербоула“ им даваха правото да се чувстват у дома си навсякъде в Италия, където се играе американски футбол. Мажоретките им бяха облечени точно както се полага — с къси позлатени полички и черни ботушки до коленете, привличайки като магнит вниманието на загряващите „Пантери“. В резултат играчите на отбора домакин изгубиха голяма част от концентрацията си просто защото хубавиците бяха на крачка от страничната линия, кършейки тела в обичайните, почти еротични изпълнения.

— Ние защо си нямаме мажоретки? — попита Рик, докато се насочваше към терена.

— Я млъквай! — сряза го Сам, обърна му гръб и се отдалечи.

Беше обзет от обичайната за всички треньори треска преди решителен мач. Започна да подканя играчите за по-усърдна загрявка и отговори на няколко въпроса на репортера от „Гадзета ди Парма“, който го следваше по петите. Екип на местната телевизия направи няколко кадъра на играчите, но през по-голямата част от времето камерата следеше танците на мажоретките.

Привържениците на „Пантерите“ нямаха никакво намерение да се предават. Алекс Оливето цяла седмица беше обикалял училищата, в които играеха юношите на тима, призовавайки ги да дойдат на решителния мач и да подкрепят отбора. Те вече запълваха домакинската трибуна и започнаха да скандират обидни лозунги, предназначени за феновете на Бергамо. Там бяха и много бивши играчи на „Пантерите“, довели както семействата си, така и близки приятели. На практика на стадиона присъстваха всички жители на Парма, които имаха някакво отношение към футбол американо.

В съблекалнята цареше видимо напрежение, но Сам не направи опит да успокои играчите. Американският футбол е игра на емоциите, сред които доминира страхът. Всеки треньор иска отборът му да бъде настроен кръвожадно. Отправи стандартните предупреждения да избягват фаловете и глупавите грешки, след което освободи играчите.

Когато отборите се подредиха на централната линия, стадионът беше пълен докрай и изключително шумен. Началният удар беше за Бергамо. Парма посрещаше. Джанкарло пое топката и спринтира по дясното крило, но защитата на гостите бързо го изтласка извън терена, точно на линията за 31 ярда. Рик се насочи натам за организиране на първата атака. Външно изглеждаше спокоен, но стомахът му беше свит на топка.

Първите три комбинации бяха изиграни добре, но никоя от тях не беше предназначена за постигане на точки. Рик извика на висок глас, че ще изпълни пробив на куотърбека, превод не беше нужен. Нино трепереше от гняв и никотинов глад. Задникът му беше стегнат и изобщо не потрепваше. В следващия миг се стрелна като куршум по посока на Маски, който го отърси от себе си и спря играта след спечелването на само един ярд.

— Добро бягане, агънце! — изрева със силен акцент той. До края на първото полувреме Рик чу още няколко пъти същото прозвище.

Втората комбинация отново бе пробив на куотърбека. И той не стигна доникъде, точно според плана. Маски агресивно атакуваше при всеки трети опит — някои от повалянията на куотърбека бяха брутални. Но го правеше по прекалено показен начин, изпънат в цял ръст — може би поради липса на достатъчно опит, но по-скоро за да се покаже. В кръга Рик издаде заповедта, която всички очакваха: „Убий Маски!“. Нападението беше тренирало тази комбинация през цялата седмица. Бързо разиграване, без пробивни бекове, но с трима крайни нападатели. Франко зае позиция в лявата зона зад гърба на Карл Датчанина, леко приведен и с отпуснати ръце. В момента на подаването офанзивната линия се раздели на две, предлагайки удобна пролука за синьор Ел Ти Маски. Той захапа въдицата и се стрелна по посока на Рик, но бързината му едва не го уби. Рик се дръпна назад, за да направи пас, надявайки се схемата да проработи, преди да бъде пометен от противника. Маски летеше през центъра — висок, самоуверен и очевидно очарован от идеята да размаже Рик още в началото на мача. Но на пътя му изскочи Франко, буквално изневиделица. Сблъсъкът между двамата стокилограмови мъже беше страхотен, тътенът отекна далеч над трибуните. Шлемът на съдията попадна където трябваше — точно под брадата на противника. Златистата каска на Маски литна високо нагоре, последвана от краката на притежателя й. Тялото му се стовари на земята с главата надолу и Сам за миг помисли, че наистина са го убили. Това беше класическо „обезглавяване“, което, ако се беше случило на мач в НФЛ, положително щеше да бъде въртяно хиляди пъти по всички спортни канали. Абсолютно в рамките на правилата, абсолютно брутално.

Рик пропусна гледката, тъй като беше с гръб, зает да пази топката. В замяна на това чу всичко: тътена от тежкото приземяване, гадното пропукване на кости, глухото изпъшкване на жертвата. За миг изпита чувството, че отново играе в НФЛ.

Но нещата се усложниха още в хода на комбинацията. Съдиите изчакаха да приключи и спряха играта. Трябваха им почти пет минути, за да си изяснят положението. На терена имаше най-малко четири флагчета, около които трима играчи лежаха като мъртви.

Маски не помръдваше, Франко — също. Но причини за фалове в тази част на терена нямаше. Първият флаг се спусна в края на полето. Последен в защитата играеше дребно гаднярче на име Макгрегър — бивш играч на колежа „Гетисбърг“, който си въобразяваше, че е възпитаник на школата за убийци, от които излизаха истинските играчи на този пост. В опит да спечели позиция, а може би и да вкара играта в руслото на предпочитаните от него грубости той с всичка сила заби лакът в корема на Фабрицио, който невинно подтичваше покрай него, насочил се към противоположния край на игрището, далеч от развоя на събитията. За щастие един от съдиите забеляза това. Но за нещастие го забеляза и Нино, който се стрелна към Макгрегър и го нокаутира с един-единствен удар. Паднаха още флагчета. Треньорите хукнаха към терена и успяха да предотвратят всеобщото сбиване с цената на върховни усилия.

Последните флагчета се появиха в зоната на Рик, който беше свален след спечелване на пет ярда от корнърбек с прякор Професора. На младини този човек беше участвал в няколко мача в университетския отбор на „Уейк Форест“, а днес — вече трийсет и пет годишен, си беше поставил целта да се сдобие с диплома по италианска литература. В свободното си време между преподаването и лекциите той играеше за „Лъвовете“ от Бергамо. Но противно на прякора си, който предполага деликатност и интелигентност, този Професор играеше изключително грубо и си падаше по непозволените удари. По нищо не личеше, че изпитва болки от някакво разтежение. След като блъсна Рик с цялата си сила, той изкрещя като луд право в лицето му:

— Страхотен спринт, агънце! А сега ми подай един хубав пас!

Рик му удари едно яко рамо, Професора отвърна и се появиха флагчетата.

Докато официалните лица объркано се съвещаваха, търсейки изход от ситуацията, масажистите се заеха с пострадалите. Франко пръв стана на крака, изтича към страничната линия и прие възторжените поздравления на съотборниците си. Операция „Убий Маски“ беше протекла по най-добрия начин. Не след дълго самият Маски раздвижи крака на тревата, напрежението по трибуните видимо спадна. После коленете му се превиха, треньорите се отдръпнаха и Маски отново беше на крака. Насочи се към резервната скамейка, седна и се подкрепи със сгъстен кислород. Без съмнение щеше да се върне в игра — разбира се, със смачкано самочувствие и доста по-предпазлив.

Сам крещеше на реферите да изгонят Макгрегър. Искането беше напълно справедливо, но те би трябвало да изгонят и Нино, който беше нанесъл удар без топка. Компромисното решение беше наказание от 15 ярда срещу „Лъвовете“. Първи опит за „Пантерите“. Фабрицио видя, че е отсъдено нарушение, изправи се и тръгна към пейката.

Тежки контузии нямаше. Всички щяха да продължат играта. Но напрежението на резервните скамейки продължаваше. Играчи и треньори ругаеха официалните лица на няколко различни езика.

Рик беше толкова бесен от сблъсъка си с Професора, че реши да му приложи коронния си номер. Стрелна се надясно, но после с остър завой се понесе право насреща му. Сблъсъкът беше впечатляващ, особено за Рик, на когото рядко се случваше да прибягва до грубости. Професора се стовари на крачка от скамейката на „Пантерите“, които приветстваха своя куотърбек с бурни овации. Печалба от седем ярда. Тестостеронът блъскаше в жилите му. Тялото го болеше от двата последователни сблъсъка, но главата му беше бистра. Нямаше и следа от прекараните мозъчни сътресения. Отново същата комбинация. Куотърбекът тръгна надясно, а Клаудио блокира Професора. С наведена глава Рик се понесе напред. Шлемът почти опираше в гърдите му. Последва нов впечатляващ сблъсък. Рик Докъри, ловецът на глави.

— Какво правиш, да те вземат мътните? — изкрещя Сам.

— Напредвам с топката — спокойно отвърна Рик, оттегляйки се в лек тръс към страничната линия.

Ако не беше на заплата, Фабрицио със сигурност вече щеше да е в съблекалнята. Но договорът му се беше отразил отрезвяващо и хлапето се държеше отговорно, изпълнявайки задълженията си. Освен това продължаваше да мечтае, че някой ден ще заиграе в американската студентска лига, а бягството със сигурност нямаше да приближи тази мечта. Той тръсна глава и се върна на терена едновременно с Франко. Нападателната формация беше непокътната.

А Рик се умори от тичане. Докато Маски беше на пейката, двамата с Франко овладяха средата. Съдията се закле в гроба на майка си, че няма да изпусне топката. Рик включи в комбинациите и Джанкарло, който финтира отбраната на противника на два пъти. При втори опит за два ярда от линията на 19-те излъга, че ще подаде на Франко, след това на Джанкарло, спринтира надясно и с още един майсторски финт намери Фабрицио в крайната зона. Макгрегър беше близо до него, но не достатъчно.

— Какво мислиш? — попита Сам, след като Рик застана до него и двамата загледаха как отборите се готвят за начален удар.

— Внимавай за Макгрегър! — предупреди го Рик. — Бас държа, че ще се опита да строши краката на Фабрицио!

— Чу ли онези глупости за „агънцето“?

— Не, Сам, глух съм.

Пробивният бек на Бергамо — онзи, който според разузнаването не обичал физическия контакт, получи топката при трети опит и успя да разпилее отбраната на „Пантерите“, нанасяйки (тежки!) удари на всеки, който се изпречи на пътя му. В резултат се получи един красив галоп от 74 ярда, който наелектризира публиката и предизвика истерията на Сам.

След възобновяването на играта мистър Маски се появи на терена, но в походката му липсваше обичайната напереност. В крайна сметка не беше убит.

— Остави го на мен! — изръмжа Франко.

Защо не? — помисли си Рик, обяви „гмуркане“ и остави всичко на Франко. С ужас видя как съдията изпуска топката, тя се удря в нечие коляно и отскача високо нагоре. При последвалото меле половината участници в мача успяха да я докоснат с пръст или длан, но тя продължаваше да подскача от купчина на купчина и в крайна сметка напусна очертанията на терена. Слава богу, все още бе притежание на „Пантерите“. Печалба от 16 ярда.

— Това май е щастливият ни ден! — промърмори Сам, без да се обръща към никого.

Рик размести нападението. Изпрати Фабрицио на лявото крило и му подаде пас за осем ярда. Макгрегър го изблъска извън терена, но без фаул. Същата комбинация, повторена отдясно, още осем ярда. Късите пасове се оказаха успешни по две причини: Фабрицио беше твърде бърз, за да бъде пазен плътно, и Макгрегър беше принуден да се държи на известна дистанция. А ръката на Рик беше прекалено силна, за да бъде спряна при къс пас. Двамата с Фабрицио бяха тренирали с часове за прецизния ритъм — бързи излизания към страничната линия, резки завои, куки и параболи.

Въпросът беше докога Фабрицио ще издържи на грубите влизания на Макгрегър, след като получи пас от Рик.

В края на първата четвъртина „Пантерите“ отбелязаха, когато Джанкарло скочи високо над навалицата от защитници, приземи се на крака и направи 10-ярдов спринт до крайната зона. Великолепна, безстрашна и акробатична маневра, която взриви привържениците на Парма. Сам и Рик едновременно поклатиха глави. Такова нещо беше възможно само в Италия.

„Пантерите“ поведоха с 14:7.

През втората четвъртина играта се закучи. Двете защитни формации кипяха от решителност. Маски бавно се отърсваше от мъглата и възвръщаше формата си. Някои негови отигравания изглеждаха впечатляващи, особено от безопасно разстояние — от „джоба“, окупиран от Рик. Но по всичко личеше, че синьор Ел Ти не беше склонен да се върне към своите самоубийствени набези. Франко беше наблизо и не го изпускаше от очи, а едновременно с това се грижеше да покрива и своя куотърбек.

Една минута преди почивката на полувремето „Пантерите“ водеха с тъчдаун в повече, а мачът навлезе в критичната си фаза. Рик, който не беше сгрешил пас пет последователни атаки, най-накрая го направи. Параболата към свободния Фабрицио беше добра, но малко висока. Макгрегър овладя топката зад центъра на терена и имаше добър изглед към крайната линия. Рик хукна към страничната, последван от Джанкарло. Фабрицио успя да завърти с ръце Макгрегър, забавяйки спринта му, но копелето се задържа на крака и продължи напред. Срещу него се изправи Джанкарло, но и той беше елиминиран със светкавичен финт. След което Макгрегър се понесе право към Рик. Колизията изглеждаше неизбежна.

Ето я мечтата на всеки куотърбек — да ликвидира защитника, който току-що е пресякъл паса му. Мечта, която никога не се сбъдва, защото мнозинството куотърбекове не проявяват никакво желание да се изпречат на пътя на последния в защитата с топка в ръце, понесъл се към голлинията.

Това си е само мечта.

Но още от началото на мача Рик мачкаше шлемове. За пръв път от гимназията насам изпита желание за физически сблъсък. И изведнъж се превърна в побеснял грубиян, от когото всички трябва да се страхуват. Взел на мерник Макгрегър, той се понесе напред, забравил всички мисли за безопасността на изтерзаното си тяло.

Сблъсъкът беше жесток. Макгрегър рухна по гръб, сякаш прострелян в челото. Замаян за момент, Рик скочи на крака и продължи, все едно че подобни удари бяха част от ежедневието му. Публиката притихна за миг, после избухна в аплодисменти.

Джанкарло легна върху топката, а Рик спокойно изчака изтичането на времето и се насочи към страничната линия. Напускайки терена за почивката, той хвърли кос поглед към скамейката на „Лъвовете“. Подкрепян от някакъв треньор, Макгрегър се клатушкаше край страничната линия и много приличаше на боксьор, получил съкрушителен нокаут.

— Нима се опита да го убиеш? — попита го по-късно Ливи. Въпросът беше зададен без отвращение, но и без възторг.

— Да — отговори Рик.

Макгрегър не успя да се възстанови и второто полувреме се превърна в еднолично шоу на Фабрицио. Мястото на титулярния последен защитник беше заето от Професора, който обаче не успя да се ориентира срещу бързоногото крило. При плътно покритие Фабрицио го надбягваше с лекота, а пазенето от разстояние (което очевидно предпочиташе) стана на пух и прах благодарение бързите десетярдови пасове на Рик. През третата четвъртина „Пантерите“ отбелязаха на два пъти. През четвъртата „Лъвовете“ смениха тактиката и преминаха към двойна опека на Фабрицио. Единият беше Професора, но вече доста дезориентиран и лесен за надиграване, а вторият — някакъв италианец, който, освен че беше дребен, се оказа и прекалено бавен. Празнуването започна след един великолепен дълъг пас на Рик от центъра на терена, майсторски овладян от Фабрицио, който надбяга с лекота цялата отбрана на противника. Резултатът стана 35:14.

Феновете на Парма запалиха факли, скандираха неуморно и размахваха огромни знамена (подобни на тези в Серия А), а накрая някой хвърли и задължителната димка. На отсрещната трибуна привържениците на Бергамо объркано мълчаха. Те явно не можеха да приемат, че след шейсет и седем поредни победи са изправени пред загуба. В подобни случаи победата се очаква някак автоматично, като поредното закономерно явление.

Загубата след оспорван мач несъмнено е болезнена, но това, което се случваше в момента, беше чист разгром. Хората навиха знамената и събраха багажа си. Красивите мажоретки изглеждаха тъжни.

Повечето от титулярите на „Лъвовете“ изобщо не познаваха загубата, но я приеха сравнително достойно. За изненада на мнозина Маски се оказа добронамерен човек с благородна душа, който след мача седна на тревата, свали раменните си протектори и дълго време си бъбри с неколцина играчи на противника. Той похвали Франко за бруталния сблъсък, след което призна, че е приел като личен комплимент призива „Убий Маски“, с който „Пантерите“ бяха започнали решителната атака. В допълнение каза, че дългата поредица от победи несъмнено беше повишила както напрежението в неговия тим, така и очакванията на привържениците им. В това отношение загубата била дори полезна, защото ги свалила на земята. Парма и Бергамо ще се срещнат отново, каза в заключение той, най-вероятно на „Супербоул“. Тогава „Лъвовете“ ще бъдат друг отбор, обеща Маски.

По традиция американците в двата тима провеждат кратка среща след мача. Беше им приятно да чуят новини от родината и да сравнят впечатленията си от колегите, с които бяха играли по време на предишната си кариера. Но днес това не се случи. Ядосан от заядливите подвиквания за „агънцето“, Рик побърза да се прибере в съблекалнята. Взе душ, преоблече се, остана няколко минути да сподели радостта на съиграчите си, след което си тръгна, следван на крачка от Ливи.

През последната четвъртина се почувства замаян, в тила му се появи познатата тъпа болка. Твърде много удари беше понесла клетата му глава. Твърде много футбол беше играл.