Дийн Кунц
Лицето (61)

Глава 61

След като капитан Куиг фон Хинденбург му се обади трескаво по телефона, на Корки Лапута му се наложи да предприеме неочаквано пътешествие до по-отдалечените райони на Малибу.

Човекът в Малибу се наричаше в момента Джак Тротър. Тротър притежаваше имот, носеше валидна шофьорска книжка и плащаше възможно най-малко данъци под името Феликс Грийн. Грийн, подвизаващ се също като Тротър, бе използвал и имената Луис Мъдъруел, Джейсън Барнс, Боби Домино и други.

Джак-Феликс-Луис-Джейсън-Боби се бе родил преди четирийсет и четири години и гордите му родители го бяха нарекли Норбърт Джеймс Крийзъл. Те несъмнено го бяха обичали и бидейки скромни фермери от Айова, не биха могли да си представят, че Норбърт ще се превърне в такъв перко като капитан Куиг фон Хинденбург.

Корки го наричаше капитан Куиг заради параноята и мегаломанията, по която си приличаше с едноименния герой в Бунтът на Кейн от Херман Уок. Фон Хинденбург му подхождаше отчасти защото, подобно на немския цепелин, с който бяха загинали трийсет и шест души в Лейкхърст, щата Ню Джърси, през 1937 г., той беше въздух под налягане и ако го оставеха на самотек, един ден щеше да се сгромоляса и да лумне в пламъци.

На път за Малибу Корки спря в един гараж, който държеше под наем в Санта Моника. Той беше един от четирийсет двойни гаража, до които се стигаше по тясна уличка в индустриалната зона.

Беше наел гаража под името Мориарити и плащаше месечния наем кеш.

В едната половина на гаража стоеше черен ленд роувър. Корки го притежаваше, но на името на „Курц Айвори Интернешънъл“, една несъществуваща, но добре документирана корпорация.

Той паркира беемвето до ленд роувъра, излезе от колата, затвори вратата на гаража и светна лампите.

Изпълнен с варовитата миризма на студен бетон, с кисело-сладкия аромат на стари петна от машинно масло и със слабия, но все още осезателен стипчив дъх на отрова за термити, с която бе пръскано преди месец, това прозаично място за Корки бе върхът на магията и приключенията. Тук, подобно на Брус Уейн в пещерата на Батман, Корки се превръщаше в Черния рицар, макар че плановете му биха допаднали повече на Джокър, отколкото на Брус в пелерината и трикото.

Във войната между земята и небето армии от дъжд маршируваха по покрива от вълниста ламарина, вдигайки такъв боен тътен, че той не би могъл да се чуе ясно, ако решеше да запее „Танцувай шейк“.

Корки включи една електрическа печка, свали шапката и жълтата си мушама и ги закачи на кука на стената.

В лявата стена на гаража към дъното бяха завинтени четири високи метални шкафа. Корки отвори първия от тях.

Вътре висяха два затворени с цип пластмасови калъфа за облекло. Върху полица над калъфите имаше голям пластмасов контейнер, пълен с чорапи, вратовръзки, няколко евтини мъжки бижута, часовник и други лични вещи на измислено лице. На пода имаше няколко чифта обувки.

След като свали ботушите си за дъжд и двата чифта чорапи и се съблече по бельо, Корки си сложи сив кадифен панталон, черно поло, черни чорапи и черни обувки.

Комбинираният тезгях с шкаф за инструменти в дъното на двойния гараж имаше голямо тайно чекмедже, направено по план на самия Корки. В него имаше няколко пистолета и фалшиви документи за самоличност с шест различни имена.

Корки сложи върху полото си раменен кобур и пъхна вътре деветмилиметров глок.

После смени портфейла си с друг, в който имаше всичко необходимо, за да потегли под ново име — шофьорска книжка, застрахователна карта, две кредитни карти и снимки на напълно измислени съпруга и деца. Портфейлът бе зареден дори с банкноти, възлизащи на петстотин долара.

В пакета имаше още акт за раждане, паспорт и кожено калъфче с карта на служител на ФБР. Нищо от тези неща не бе необходимо за настоящата му задача.

Той взе обаче друго кожено калъфче с фалшива, но убедителна карта на служител от Националната агенция за сигурност, за какъвто го смяташе Куиг фон Хинденбург.

Картата на служител от Националната агенция за сигурност би докарала средния гражданин до припадък от стремеж да сътрудничи, но не би издържала проверката на никоя официална служба. Корки не би посмял да я покаже на полицай.

Понеже беше истинска, шофьорската книжка с фалшивото име би минала пред всеки полицай, който би спрял Корки. Отгоре на това според нея той нямаше никакви шофьорски провинения.

Преди години щатът Калифорния бе изгубил контрол над много от бюрократичните си служби, в това число и над Отдела за превозни средства. Корумпирани служители от този отдел всяка година продаваха десетки хиляди валидни шофьорски книжки на хора като Мик Сачатоун, анархиста мултимилионер, който снабдяваше Корки и с еднократни мобилни телефони със сметки на фалшиви имена.

Мик и други посредници като него правеха солидни пари, като доставяха шофьорски книжки на нелегални емигранти, на престъпници, излежали присъдите си, които искрено се надяваха да започнат нов живот, без да бъдат възпрепятствани от опетнено свидетелство за съдимост, на поборници за хаоса като Корки и на много други.

Снабден с нужните документи за самоличност и сложил глока в кобура под лявата си мишница, Корки облече едно стилно черно кожено палто, чиято кройка прикриваше издутината от оръжието, и пъхна два резервни пълнителя в джобовете.

Той затвори шкафа, после затвори и заключи тайното чекмедже в тезгяха и изключи електрическата печка.

Седна зад волана на ленд роувъра и натисна копчето на дистанционното управление, за да отвори вратата на гаража, след което излезе на заден ход в потъналата в дъжд уличка.

Той бе пристигнал в Санта Моника като Корки Лапута. Ала сега я напускаше като Робин Гудфелоу от Националната агенция за сигурност.

След като изчака да се увери, че вратата на гаража се е затворила докрай, той натисна друго копче на дистанционното, с което включи електрическа заключалка, за да подсигури двойно помещението.

Сиди плейърът в ленд роувъра бе зареден със симфониите и оперите на Рихард Вагнер — предпочитаната от него музика, когато беше Робин Гудфелоу. Той пусна Залезът на боговете и потегли през бурята към Малибу, за да проведе сериозен разговор, очи в очи, с човека, който тази вечер щеше да го вкара незабелязано в имението на Манхайм.

Корки страшно харесваше живота си.