Дийн Кунц
Лицето (42)

Глава 42

Фантастично жълт от главата до петите, Корки Лапута прие яркорозовия найлонов плик от господин Чунг.

Той съзнаваше, че предизвиква усмивки в останалите клиенти, и предполагаше, че с крещящо жълто-розовия си вид той е най-жизнерадостният анархист в света.

Пликът беше натъпкан с кутии китайска храна за вкъщи и господин Чунг преливаше от благопожелания. Той обсипа Корки с благодарности за постоянната му подкрепа и му пожела всичко най-хубаво, което съдбата може да предложи.

След един обичаен ден на усилен труд за разрухата на обществото Корки рядко беше в настроение да си приготвя вечеря. Той купуваше храна за вкъщи от господин Чунг поне три-четири пъти в седмицата.

В един по-съвършен свят, вместо да прибягва постоянно до китайска храна за вкъщи, той би предпочел да вечеря по-често в скъпи ресторанти. Ала ако някое заведение предлагаше изискано меню и отлично обслужване, то неминуемо привличаше достатъчно клиенти да ти развалят преживяването.

С много малко изключения хората бяха досадни, самозаблуждаващи се същества. Той можеше да ги търпи поотделно или в класната стая, където се играеше по неговите правила, но когато се съберяха на тълпа, човек не можеше да се наслади нито на храната, нито на храносмилането си.

Той се прибра с колата под дъжда с розовия си плик и го остави неотворен на кухненската маса. Апетитен аромат заля помещението.

След като се преоблече в удобен кашмирен халат, както подобаваше за дъждовна декемврийска вечер, Корки си забърка едно мартини. Само капка вермут и две маслини.

Във върховната възбуда от добре прекаран ден той обичаше да се разхожда из просторния си дом и да се възхищава на богатата му викторианска архитектура и орнаментация.

Родителите му, които бяха от богати семейства, го бяха купили скоро след сватбата си. Ако бяха по-различни хора, красивата сграда щеше да бъде оживена от чудесни семейни спомени и чувството за неувяхваща традиция.

При това положение обаче единственият му хубав спомен, онзи, който го сгряваше най-силно, бе свързан с хола, особено с мястото около камината, където той бе разделил майка си от наследството му с помощта на железния ръжен.

Той се застоя там само минута-две, греейки се на огъня, и после се качи на горния етаж. С мартини в ръката той отиде в спалнята за гости да нагледа вмирисания си пленник.

Той дори вече не си даваше труд да заключва вратата. Старият миризливец никога вече нямаше да се ходи сам никъде.

Стаята щеше да е тъмна през деня, защото двата прозореца бяха покрити отвън с дъски. Лампата върху нощното шкафче се светваше и гасеше от ключ на стената до вратата.

Оцветената крушка и коприненият абажур с цвят на кайсия хвърляха приятно светлина. Дори под това разкрасяващо осветление смръдльото изглеждаше блед като стена. Бе до такава степен посивял, сякаш се беше вкаменил.

Главата, раменете и ръцете му бяха открити, но останалата част от тялото му беше завита с чаршаф и одеяло. По-късно Корки щеше да се наслади на цялата гледка. Смръдльото навремето бе тежал деветдесет килограма, бе изглеждал стегнат и в отлично състояние. Ако би могъл да се качи на кантар сега, навярно би се оказало, че тежи по-малко от петдесет килограма.

От него беше останала само кожа, кокали, косми и язви от залежаване и силите му едва стигаха да повдигне главата си на два-три сантиметра от възглавницата. Той в никой случай не би могъл да стане от леглото и да се претегли и дълбокото му отчаяние беше пречупило преди седмици волята му да се съпротивлява.

Смръдльото бе излязъл от упоението си. Хлътналите му очи срещнаха погледа на Корки и от тях се четеше отчаяна молба.

Върху стойката за интравенозната система пликът за дванайсетчасово вливане на глюкоза и физиологичен разтвор се бе изпразнил докрай. Освен глюкозата, витамините и минералите, които поддържаха живота на смръдльото, в системата също така беше добавен и наркотик, замъгляващ съзнанието и осигуряващ послушание.

Корки остави чашата с мартинито си и извади нов плик за системата от един добре зареден за целта малък хладилник. Почти професионално той замени празния контейнер с пълния.

Новият разтвор не съдържаше опиат. Корки искаше съсухреният му гост по-късно да бъде в пълно съзнание.

Той взе отново мартинито си, отпи глътка и рече:

— Ще се върна, след като се навечерям — и си тръгна от спалнята.

Когато влезе отново в хола, Корки се спря пред камината, за да довърши питието си и да си спомни за мама.

За съжаление историческият ръжен не беше тук, та да го лъсне, да го размаха и да му се полюбува. Преди години, в нощта на събитието, полицията го беше взела заедно с много други предмети като веществено доказателство и не бе го върнала.

Корки не бе проявил глупостта да си го поиска, за да не предизвика съмнения у полицията, че ръженът може да има сантиментална стойност за него. След смъртта на майка си той купи нови прибори за камината.

Колкото и да не му се искаше, бе сменил и килима. Ако детективите от отдела за убийства бяха дошли отново по някаква причина в месеците след убийството, гледката на окървавения килим най-малкото би ги озадачила.

Корки отиде в кухнята и стопли китайската храна в микровълновата печка. Му гу гай пан. Свинско му шу. Говеждо с червени чушки. И, естествено, ориз и кисело зеле.

Не би могъл да изяде всичко това сам. Ала откакто бе започнал методично да мори с глад смрадливеца в спалнята за гости, Корки бе започнал да купува огромни количества готова храна за вкъщи.

Очевидно гледката на линеещия човек не само го забавляваше, но подсъзнателно го и тревожеше. Тя предизвикваше в него неистов страх от недояждане.

И така, за да запази душевното си здраве, той бе продължил да купува готова храна за вкъщи в излишък и да се наслаждава на удоволствието да изхвърля остатъците в шахтата за боклука.

Тази вечер, както се случваше много често през последните месеци, Корки изяде вечерята си на масата в трапезарията, върху която беше струпан пълният комплект от архитектурните планове на Палацо Роспо. Чертежите бяха разпечатани от дискетите на архитектурната фирма, която бе ръководила строителните работи на стойност шест милиона долара по обновяването на имението скоро след като Манхайм го бе купил.

В допълнение към новата електрическа инсталация, канализация, отопление, климатична инсталация и аудио-визуална система огромната сграда бе компютъризирана и снабдена с най-модерната система за охрана, която да може постоянно и лесно да се осъвременява. Според един от източниците на Корки системата действително бе осъвременена поне веднъж през последните две години.

Подобно на живо същество, изпаднало в лошо настроение, нощта се надигна от прогизналата си летаргия и изля раздразнението си във вятър, който засъска към прозорците и задраска по стените на къщата, сякаш с ръце, направени от клоните на дърветата, изтръска гигантската си черна мантия и заплиска плътни потоци от дъжд по стъклата.

В топлия си хол, увит в кашмирения си халат, седнал пред изобилие от китайска храна и размишляващ за полезни и вълнуващи дела, Корки Лапута рядко беше чувствал толкова уют или щастие в живота си.