Дийн Кунц
Лицето (4)

Глава 4

Лабораториите „Паломар“ в Северен Холивуд се помещаваха в грамадна едноетажна панелна постройка с такива малки и нарядко разположени прозорчета и с такъв нисък и леко наклонен ламаринен покрив, че приличаше на бункер в дъжда.

В медицинската лаборатория се правеха изследвания на кръв, цитонамазки, биопсии и на други органични материали. В индустриалния им отдел се правеха химически анализи от всякакъв характер както за частния сектор, така и за държавния.

Всяка година феновете на Лицето му изпращаха повече от четвърт милион пощенски послания, повечето адресирани до студиото, откъдето се препращаха ежеседмично до рекламната фирма, която им отговаряше от името на звездата. Сред писмата имаше и подаръци, включително и домашно приготвена храна — курабийки, торти, сладкиши. Вероятността някой от феновете да беше достатъчно побъркан да изпрати отровни сладки беше по-малка от едно на хиляда, но Итън действаше на принципа страх лозе пази и беше наредил всичката храна да се изхвърля, без да се опитва от никого.

От време на време, когато някой хранителен подарък от фен пристигнеше с особено подозрително писмо, той не се унищожаваше веднага, а се предаваше на Итън за по-подробен преглед. Ако се усъмнеше, че може да е сложена отрова, той донасяше пратката в „Паломар“ за изследване.

Ако някой абсолютно непознат можеше да се изпълни с достатъчно омраза, за да се опита да отрови Лицето, Итън искаше да се увери, че копелето съществува. После той съдействаше на властите в града, където престъпникът живееше, да повдигнат обвинение срещу него в съда.

Той влезе във фоайето и на рецепцията подписа формуляр, с който даваше съгласието си да му вземат кръв. Тъй като нямаше направление от лекар за изследвания, той плати в брой за анализа, който бе поискал.

Трябваше му основен профил на ДНК.

— И искам да знам дали има някакви лекарствени или други вещества в тялото ми.

— Какви лекарства вземате? — попита жената зад гишето.

— Нищо друго, освен аспирин. Но искам да бъда изследван за всичко възможно, за да не би да съм бил дрогиран без мое знание.

Възможно бе в Северен Холивуд да бяха свикнали да общуват с тежки случаи на параноя. Служителката не завъртя очи, не повдигна вежда и не даде никакъв друг знак на учудване от съмнението му, че може да е жертва на злонамерена конспирация.

Сестрата, която му взе кръв, беше дребничка и миловидна виетнамка, внимателна като ангел. Той не усети кога иглата проби вената му.

На рецепцията на отдела на лабораторията, където се вземаха проби за специални нужди, несвързани със стандартните медицински изследвания, той попълни втори формуляр и плати нова такса. Този път рецепционистката го изгледа особено, когато обясни какво иска да се изследва.

На една маса в лабораторията под ярко луминесцентно осветление сестра, която приличаше на Бритни Спиърс, изстърга с тънко, но тъпо острие кръвта под ноктите на дясната му ръка върху парче бяла хартия. Итън не беше рязал ноктите си повече от седмица и тя събра значително количество стърготини, някои от които бяха още лепкави.

Ръцете му не спряха да треперят през цялото време. Тя навярно си мислеше, че нервността му се дължи на красотата й.

Събраният материал щеше първо да бъде изследван, за да се установи дали е кръв. След това щеше да се предаде за установяване на кръвната група и профил на ДНК, който да се сравни с пробата, взета от виетнамката. Пълните токсикологични резултати щяха да бъдат готови едва в сряда следобед.

Итън не можеше да си обясни как така кръвта му се е събрала под ноктите му, след като всъщност не беше прострелян нито в корема, нито в гърдите. Въпреки това, подобно на мигриращите гъски, които различават севера от юга без компас, той беше сигурен, че това е неговата кръв.