Стивън Канел
Да яхнеш Змията (25)

23.
Да спиш с тигър

Атаката върху възприятията му беше съкрушителна. Фу Хай вървя двайсет минути със затворени очи. Покрай ушите му бръмчаха мухи. Държеше се за колана на високия мъж пред него и отчаяно се опитваше да потисне пристъпа на гадене. Сетне, като по чудо, усети топлината на следобедното слънце. Вонята на човешки изпражнения и боклуци беше заменена с приятния мирис на вишнев цвят. Сега вървеше по трева. Чу птичи песни.

— Чакай тук — тихо каза на мандарински мъжки глас.

Силни ръце махнаха пръстите му от колана. Фу Хай изпитваше силно желание да се хареса на гласовете, които вече контролираха живота и бъдещето му.

Той бе загубил представа за времето, докато чакаше в тъмната стая в Града на стените. Изтърпя вонята благодарение на вентилационната шахта, свързана с улицата. Малко момче му донесе безвкусна храна. Фу Хай седна на пода, допря чело до коленете си и се замоли на Бога да го освободят от този затвор. Искаше му се да стане и да изтича на улицата, но нямаше къде да отиде. Онова, което го задържаше там, бяха мечтите му за Америка. Не знаеше колко време бе минало. Няколко дни, а може би повече. После един много висок мъж влезе и му даде превръзка за очите. Каза му да си я сложи и че е време да тръгват.

Сетне го поведе из вонящия Град на стените, а сега бяха другаде, на съвсем различно място. Фу Хай стоеше на слънчевата светлина и вдъхваше уханието на цветя и наскоро окосена трева. След известно време високият мъж се върна и без да маха превръзката на очите му, го въведе в някаква сграда. Фу Хай стъпваше по твърди плочки. Зад него се затвори тежка врата.

— Махни превръзката — каза високият мъж.

Фу Хай протегна ръце и развърза кърпата. Помещението беше прекрасно. Над главата му имаше великолепен таван с орнаменти. На колоните до входа, където стоеше, бяха изваяни позлатени дракони и змии. Прозорците гледаха към огромна ливада, простираща се на стотина метра. Фу Хай видя порутени сгради — гетото в Града на стените, през което току-що беше минал. Някъде наблизо се чуха камбани.

— Приготви се да се запознаеш с великия и най-могъщ Господар на тамяна — каза високият мъж.

— Как да се приготвя? — попита той.

— Бъди смирен. Ще осъзнаеш, че си нищожество пред такава мъдрост. Приготви се да изпълниш всяко негово желание, в противен случай няма да отидеш по-нататък.

— Той ще ме изпрати ли в Америка?

— Не искай услуги. Опитът да се пазариш само ще ти донесе срам и позор. Човек трябва да служи на властните, за да заслужи съдбата си.

Високият мъж се отдалечи и Фу Хай си спомни една от мъдростите на Конфуций, която бе учил в училище. „Да служиш на властните е все едно да спиш с тигър“ — бе предупредил Учителя.

След малко вратата се отвори и вътре влязоха четирима мъже, облечени в широки червени мантии. Всички бяха внушителни. Имаха сиви коси и очи, отразяващи вечното познание. Фу Хай се уплаши и същевременно бе привлечен от тях. После най-внушителният се приближи до него.

— Аз съм Ян Ху — каза той.

На китайски това означаваше „реките и езерата“ и името се отнасяше за всеки човек, който водеше скитнически живот и се чувстваше независим от обществото. С други думи, старецът казваше на Фу Хай, че е гангстер.

— Ти имаш привилегията да бъдеш доведен в това свещено място — продължи възрастният мъж. — Този храм се нарича Града на върбите. Ти току-що мина през източната врата, която, ако решиш, ще бъде началото на твоето пътуване. Малцина стигат толкова далеч, но след като приеме този път, никой не може да се отклони от него. Тук стават много неща… Това е разцъфтяващ цвят, място на пълно събуждане. Първата стъпка по пътя към нов живот и спирка, където всички бъдещи членове трябва да се отбият. Разбираш ли?

Фу Хай кимна.

— От тук насетне няма връщане назад. Тръгнеш ли напред, очаква те или успех, или провал, живот или смърт. Няма друга възможност. Искаш ли да продължиш пътуването?

Младият мъж искаше да отиде в Америка. Искаше да спаси красивата си сестра, която бе погрозняла от живота, който водеше. Той не знаеше друг начин, освен пътя, по който вече беше поел. Кимна, за да покаже, че е наясно какви ще бъдат последиците.

— Добре — каза възрастният мъж. — Аз съм Господаря на тамяна на това велико тайно Братство. За да влезеш в него, трябва да правиш каквото ти кажа. Такова ли е желанието ти?

Фу Хай отново кимна.

— Онази врата води към живот на власт.

Господаря на тамяна посочи врата с надпис „Не отивай по-нататък, ако не си лоялен“. Мъжът с червената мантия записа името на Фу Хай в книгата с кандидат-членовете и отвори вратата. Фу Хай влезе в малка вътрешна стая с друга врата и прозорец. Господаря на тамяна и останалите трима го заобиколиха.

— Града на върбите има четири входа — каза Господаря на тамяна. — Отворен е за всички, които се окажат достойни да бъдат наши братя. Пагодата на червеното цвете зад тази врата приема всеки, независимо от класата и ранга. Селякът от Западните провинции е толкова ценен за нас, колкото и влиятелният бизнесмен от Пекин или полицаят от Хонконг. Ако спазваш нашите закони, няма да се страхуваш от другите хора, но първо трябва да научиш много неща. За да станеш член на нашето тайно Братство, трябва да прекараш три дни на духовна преоценка и учение. През това време трябва да докажеш, че си готов да се жертваш за Братството. Но влезе ли в Града на върбите, новият член се характеризира само от принадлежността си тук. Той вече не е врабче, прелитащо от дърво на дърво и търсещо мъх, за да свие гнездо, а се превръща в орел, който се спуска от високо и убива, сграбчвайки живото същество с ноктите си, но винаги се подчинява на три велики правила: на обществото, на природата и на Буда.

Фу Хай не можеше да повярва на ушите си. Наистина ли след три дни щеше да бъде посветен и да придобие такава власт? И да стане равен на богатите?

— Това ли е желанието ти? — попита Господаря на тамяна.

— Да — отговори той и се поклони, за да покаже уважението си.

— Но в нашето Братство има строги закони. Има и големи награди, и страшни наказания. Изменникът на Братството трябва да умре от Живата смърт. Важно е да разбереш това. Достатъчно ли си силен, за да приемеш както наградите, така и наказанията?

— Да — потвърди отново.

— Тогава чакай тук. Няма да се бавим. Ти си гъсеница, която е поискала да стане пеперуда. Приготви се да се промениш завинаги.

Те го оставиха в малката стая до източния вход на храма, който Господаря на тамяна бе нарекъл Града на върбите. Фу Хай седна на твърдата пейка, вдъхна уханието на цветя и се опита да си представи какво би било да не се страхува от никого. Не можеше да изпита такова чувство.

Мина час, а може би и повече, после те се върнаха и го изведоха от стаята. Облякоха го в обикновена бяла дреха на послушник.

— Тук си в безопасност. Важно е да знаеш това — рече Господаря на тамяна. — Четирите порти на Града на върбите се охраняват от четирите велики и предани старейшини. Духът на Ли Чунг Куок пази северната порта, Хон Фук — западната, Чан Тин — южната и Хон Пън — източната. Никой враг на триадата, смъртен или безтелесен, не може да те безпокои тук.

Сетне той отвори една врата и въведе Фу Хай във великолепната Пагода на червеното цвете.

В огромната зала имаше стотина човека. Всички бяха облечени в еднакви червени мантии. Изключение правеха Фу Хай и четирима други кандидати за посвещаване, които стояха на прага на първата порта в дъното на Пагодата. Поведоха ги през втория праг. Петимата послушници минаха покрай стените на залата, заобикаляйки други две символични порти. Казаха им, че още не са заслужили правото да минат под тях. Господаря на тамяна ги заведе на място, откъдето виждаха великолепния олтар, който се намираше в предната част на помещението.

Сетне Господаря на тамяна тихо заговори на новопосветените, описвайки важните символи в Града на върбите.

— До олтара е кръгът на небето и земята. Той съчетава тленната същност на смъртните и духа на нашите велики прадеди. Зад него е огнената пътека, която скоро ще прекосите. Тя символизира вашето безстрашие и търпимост към болката. После, близо до олтара, вие виждате големите каменни стъпала, символизиращи правилния път на Братството „Чин Ло“ и накрая, моста от две дъски, водещ към олтара. Само най-смелият пътник може да мине по моста, за да усети истинската сила на живота. Вие несъмнено ще се учудите на изпитанията, които ви предстоят. Може дори да се усъмните в необходимостта им, но както един ден мътната река се избистря, така ще стане и със смисъла на тези изпитания. Добродетел е да проявите постоянство в това начинание.

Фу Хай не можеше да повярва на разкоша, който виждаше. На красиво извезаните знамена бяха изписани велики мъдрости. Но по-важен беше начинът, по който им говореше Господаря на тамяна. Сякаш послушниците бяха уважавани гости, ценни придобивки за това място. Дотогава никой властен човек не се беше обръщал така към Фу Хай.

Господаря на тамяна посочваше ту една, ту друга вещ и накратко обясняваше какво е предназначението й. Показа им и гравираните дъсчици на стените, надписани в чест на другите клонове на триадата.

Сетне им разясни всеки символичен детайл на огромния украсен олтар. Тау, голямото ведро, пълно с ориз. Всяко зрънце представляваше член на Братството и всички бяха еднакви по големина, форма и значение. Господаря на тамяна посочи знамената на великите прадеди, сред които бяха Петте генерали тигри и Четиримата велики предани мъже. Знамето на настоящия Шан Чу също беше там — красивия златист флаг на най-височайшия и свят водач. Пред олтара имаше страшна червена тояга — символ на наказанията, налагани от триадата. Мечът на лоялността и справедливостта на Куан Кунг, бога на войната, също украсяваше олтара. Оръжието се използваше само за посвещаване на достойните и за екзекуция на предателите на триадата. Господаря на тамяна им показа всичко — жълтия чадър, символизиращ династията Мин, през чието управление през XVI век триадата бе процъфтяла; голямо бяло хартиено ветрило с тринайсет бамбукови ребра, представляващи административните области в Китай при династията Мин, абака, който някога е отброявал греховете и дълговете на китайския народ, а сега символизираше икономическата мощ на триадата, и красивите, богато украсени везни на правосъдието, измерващи и гарантиращи равенството на всички членове на триадата. Знамената, които висяха над олтара, учеха на велики мъдрости, избродирани със златисти китайски йероглифи. Фу Хай прочете всичко, което видя.

ПРЕДАНИТЕ МОГАТ ДА СТАНАТ ЧЛЕНОВЕ НА БРАТСТВОТО

ИЗМЕННИЦИТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕНЕСАТ В ЖЕРТВА ТАМЯН ТУК

ГЕРОИТЕ СА СЪВЪРШЕНИ

ХРАБРИТЕ НЯМАТ РАВНИ НА СЕБЕ СИ

После вратите на северната порта се разтвориха и в залата бе въведен мъж с качулка на главата. Той вървеше бавно и явно изпитваше силна болка. Водеше го слаб и грозен човек, който куцаше. Сакатият беше облечен във великолепна бяла мантия, украсена с красиви златни бродерии. Господаря на тамяна прошепна, че мъжът с качулката е предател на триадата, а мършавият човек с красиво избродираната мантия е най-могъщият Шан Чу, президент и върховен водач на „Чин Ло“. Сетне посочи друг мъж, който стоеше на платформата на старейшините, и добави, че той е вицепрезидент на Братството, най-могъщият Бяло ветрило.

Шан Чу поведе мъжа към олтара и го блъсна да коленичи пред него, сетне протегна ръка и махна качулката от главата му. Коленичилият беше бит жестоко. Лицето му бе окървавено, а в устата бяха останали само няколко зъба. Още по-странен беше фактът, че тялото му бе покрито с белези. Личеше, че е бил ужасно обгорен. Лицето и плешивата глава бяха причудливо и ужасно променени от пламъците. Няколко от пръстите липсваха. Жълтите му устни бяха изтънели от болка и примирение.

— Ти измени на клетвата и трябва да платиш цената на прегрешението срещу братята си — извика Шан Чу в смълчания храм.

Сетне извади от ножницата богато украсения меч на лоялността и справедливостта. Петима мускулести пазачи от почетната стража на триадата излязоха напред, сложиха окови на изранените ръце и крака на мъжа и го блъснаха на пода. Съблякоха дрехите му, разрязвайки ги с къси ножове. Фу Хай видя, че тялото му е ужасно обезобразено.

Онова, което стана после, беше издевателство за сетивата на Фу Хай. Той гледаше с интерес и ужас как най-могъщият Шан Чу извърши ритуала на Смъртта от безброй мечове върху обезобразения човек, бавно прокарвайки меча на лоялността и справедливостта по плътта му. При всеки разрез мъжът крещеше от болка. Петимата пазачи го държаха, докато окървавеното му тяло трепереше, извиваше се и се гърчеше в предсмъртна агония пред олтара.

Ритуалът продължи половин час, докато предателят се обля в собствената си кръв и изтерзаните му писъци се превърнаха в стенания. Когато най-после виковете му утихнаха, Фу Хай разбра, че мъжът е мъртъв.

Ритуалът беше жесток и нехуманен, но в същото време зрелищен и вдъхващ страхопочитание, защото демонстрираше огромната власт на Шан Чу. Фактът, че той можеше да извърши такова ужасно престъпно деяние пред очите на стотици свидетели без страх от предателство, показваше върховната му власт.

Фу Хай се зачуди кой беше обезобразеният мъж и какво бе направил, за да заслужи такава безмилостна смърт.

 

 

Дойдоха да го вземат по тъмно. Той лежеше на рогозка в градинския павилион в парка. Разтърсиха го и го събудиха. Другите новопосветени спяха. Заведоха го до входа на храма. Облеченият в червена мантия Господар на тамяна го чакаше и държеше великолепно тюлено платно, извезано с китайски калиграфски символи. Фу Хай още търкаше очи, за да се разсъни, но сърцето му започна да бие по-силно.

— Това е Цу Пей — каза Господаря на тамяна и вдигна платното. — Тук са написани всички свещени клетви на Братството „Чин Ло“. Макар да си само послушник, тази вечер ти си избран да извършиш велика мисия. Но трябва да се закълнеш, че си достоен за нашето доверие. Можеш ли да го направиш?

— Да — отговори Фу Хай.

— Избран си, защото вече получи голям подарък от Братството. Дадохме ти нов живот и не поискахме нищо. Не взехме за заложник член на семейството ти. Малцина са приемани като теб. Осигурихме ти дълго пътуване, за което ни дължиш много пари. Тази вечер трябва да започнеш да ни се отплащаш. Като наш бъдещ брат и човек, който е помолил да се присъедини към нас, ние сме вложили в теб милиони юани. Но ти трябва да направиш някои неща, за да се отплатиш за нашето доверие и щедрост. Затова си избран. Тази вечер е началото. Разбираш ли какви са задълженията ти?

Фу Хай кимна.

— Преди да отидеш да изпълниш мисията, трябва да положиш една клетва за вярност и четири за преданост. Трябва да приемеш клетвите сериозно. Ако не ги спазиш, те очаква позор и ужасна смърт. Разбираш ли?

Той отново кимна. Не искаше да свърши като обезобразения мъж в Пагодата на червеното цвете. Господаря на тамяна разстла тюленото платно на масата пред Фу Хай, после леко го бутна да коленичи и посочи последната, трийсет и шестата клетва.

— Прочети и се закълни — тихо каза той.

— Щом веднъж прекрача прага на „Чин Ло“ — започна да чете на глас Фу Хай, — ще бъда предан и верен. Ще направя всичко възможно да сваля от власт династията Чин и да възстановя на престола Мин, като координирам усилията си с онези на заклетите ми братя. Общата ни цел е да отмъстим за нашите петима велики прадеди.

— Това е историческа клетва за вярност. Свързана е с нашето славно и кърваво минало и с обета на Петимата генерали тигри. Да оцениш миналото, означава да прозреш в бъдещето. Тази сутрин ти ще извършиш почетна задача за твоите братя… но ще има риск. Ако нещата тръгнат зле, Братството трябва да знае, че може да ти има доверие. Поради тази причина трябва да положиш четирите клетви за преданост — каза Господаря на тамяна и посочи петата клетва, извезана на Ша Цу Пей. — Прочети и се закълни.

— Заклевам се да не издавам тайните на семейството на „Чин Ло“ дори на моите родители, братя и съпруга. Никога няма да ги предам за пари. Ако го сторя, ще загина от Смъртта на безброй мечове.

Фу Хай прочете тези думи тихо, отново потрепервайки при спомена за ужасната церемония, на която преди няколко часа бе станал свидетел.

Господаря на тамяна посочи клетва номер шест.

— Заклевам се никога да не предам братята си — прочете младият мъж. — Ако поради някакво неразбиране или грешка предизвикам ареста на някой от тях, трябва да дам живота си в опита да го освободя. Наруша ли тази клетва, ще загина от Петте гръмотевици.

Сетне Господаря на тамяна посочи клетва номер осемнайсет.

— Ако ме арестуват, след като извърша закононарушение, кълна се, че ще приема наказанието си и няма да се опитам да прехвърля вината на моите братя. Изменя ли на тази клетва, ще умра от Петте гръмотевици.

Накрая Господаря на тамяна посочи последната клетва, която Фу Хай трябваше да прочете. Номер дванайсет.

— Ако дам невярна информация за себе си, за да стана член на тайното братство „Чин Ло“, ще умра от Смъртта на безброй мечове.

Неочаквано Господаря на тамяна го дръпна да стане и го прегърна. Фу Хай долови лекото, приятно ухание на сапуна с аромат на цветя, разнасящо се от стареца. После той го отдалечи от себе си и го погледна така както баща гледа любим син.

— Пред теб ще има много изпитания, Фу Хай — каза. — Това е само първото, първата стъпка по пътя на истинската вяра.

Изведоха Фу Хай в парка. От четирите страни се виждаха сградите, съставляващи вътрешността на Града на стените. Там го чакаха четирима млади мъже, облечени в черно. Двама от тях държаха руски автомати „АК-47“. Фу Хай погледна страшните машини за смърт и се запита какво ли ще го накарат да направи. Един по един, четиримата мъже го прегърнаха и го нарекоха свой брат. После завързаха очите му. Завъртяха го три пъти, за да загуби ориентация, и сложиха ръката му на колана на човека пред него. Вървяха малко и влязоха в някаква сграда. Фу Хай не долавяше вонята на Града на стените, но знаеше, че се намира в една от постройките, които се виждаха от парка. Сетне го поведоха по някакви стъпала. Стъпките им отекваха. Вече не усещаше аромата на вишнев цвят. Качиха го на някакво превозно средство. Щом потеглиха, Фу Хай разбра, че е електрическа количка. Духаше студен вятър с мирис на плесен. Струваше му се, че са под земята.

След петнайсет минути спряха и му помогнаха да слезе от количката. Изкачиха други стъпала, Фу Хай чу тих разговор. Беше уплашен и в същото време много развълнуван. Все едно участваше в голямо приключение. За пръв път през живота си беше член на група, а не селяк, потящ се във фабриката за коприна, докато надзирателите му крещяха и го ругаеха, че е глупав. Сега тези хора се държаха с него така, сякаш имаше огромно влияние.

Настаниха го на задната седалка на кола. Мъжете обсъждаха посоката. После се отвори електронна врата на гараж. Двигателят забръмча и колата потегли. Разнесе се шумът на улицата. Единият от мъжете учтиво му каза да махне превръзката на очите си. Фу Хай го стори и видя, че още е с хората, които го бяха прегърнали в парка. Сърцето му се сви от вълнение и страх. Отново се запита какво ли ще го накарат да направи. Повече от всичко искаше да отиде в Америка, но сега го обземаше някакво непознато чувство, което го караше да изпитва гордост. За пръв път през живота си той имаше свое място и беше част от нещо по-голямо от самия него.