Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Riding the Snake, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Стивън Канел. Да яхнеш Змията

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: Лилия Анастасова

Оформление на корица: Петър Христов

ISBN: 954-585-019-1

История

  1. — Добавяне

40.
Картър Дехавиланд

Таниша и Уилър не можеха да си спомнят името на човека, който бе казал на Уилард Викърс, че Уили се занимава с търговия на ядрени оръжия. Свързаха се с него и Викърс им го каза. След двайсет минути Картър Дехавиланд влезе в кабинета на петия етаж в Паркър Сентър. Той бе тръгнал от сградата на ЦРУ на Уилшър Булевард веднага щом му се обадиха. Дехавиланд беше прегърбен и носеше очила с телени рамки и старомоден костюм с тесни ревери. Каза им, че разследва черния пазар на ядрени оръжия, изчезнали от складовете в бившия Съветски съюз, които по всяка вероятност се продаваха на терористи. Вече се занимаваха с издирването на стоте бомби в куфарчета. Той изслуша разказа им. Накрая му показаха резултатите на Уили от теста с детектора на лъжата.

— Аз смятам, че това са пълни глупости — заяви Камерън. — Според мен той блъфира.

— Не мисля така — възрази специалистът. — Това е най-важната задача на ЦРУ, откакто през септември 1997 година руският генерал Александър Лебед отправи тези публични обвинения в предаването „Шейсет минути“.

— Искате да кажете, че е истина? — попита Джоуб. — Не можем да позволим на този тип да ни заплашва с ядрена бомба и да го оставим да се измъкне безнаказано.

— Детекторът на лъжата показва, че той говори истината — напомни му Уилър. — Имате ли представа какви щети може да нанесе такава бомба?

— Какво разбирате вие от детектори на лъжата или от бомби? — рече прокурорът. — Освен това апаратът може да сгреши. Възможно е да го излъжеш. Онзи тип е китаец. Сигурно тренира йога или нещо подобно. Кой знае, по дяволите?

— Не е така — колебливо се намеси Верба. — От двайсет години правят този тест. Точността е деветдесет — деветдесет и пет процента. Ето защо вероятността господин Уо Лап да казва истината е най-малко деветдесет процента.

После Алан Холингсуърт зададе въпрос, който изискваше отговор.

— Какво ви кара да мислите, че куфарчето с бомбата изобщо съществува?

Картър Дехавиланд побутна очилата си, опитвайки се да реши каква част от поверителната информация да им каже.

— Преди всичко — започна той — мисля, че незабавно трябва да уведомим хората от екипа по издирване и обезвреждане на ядрено оръжие. Те са самостоятелно поделение. Пътуват с четири товарни самолета С-141. Преди да дойда тук проверих и разбрах, че в момента са на учение в Ню Мексико. Вероятно ще пристигнат тук около два часа. Длъжни сте да кажете и на ФБР, защото екипът е под тяхно ръководство и те трябва да го повикат. Освен това е необходимо незабавно да съобщите на Белия дом, че чуждестранно лице е поставило ядрена бомба на международното летище в Лос Анджелис и в същото време да разчистите района, като се свържете с полицията и с Националната гвардия.

— Вече уведомихме губернатора — рече Верба. — Той ще се погрижи за Белия дом.

— Добре. Първото, което трябва да разберете, е, че ние в разузнаването боравим с фактически и противоречащи на фактите вероятности. Всеки разказ има антитеза. Хората невинаги казват цялата истина. Нужно е да се определят коефициенти на вероятност на случайните фактори, за да се установят противоречащите на интуицията сценарии.

— Не можете ли да го обясните с по-прости думи? — попита Уилър.

— Пръв генерал Лебед отправи тези обвинения през 1997 година — продължи Картър. — Борис Елцин току-що го бе уволнил. Известно е, че генералът ще се кандидатира за президент на Русия през 2000 година. Следователно в негов интерес е да постави Елцин в неудобно положение и историята за стоте изчезнали ядрени бомби в куфарчета да е дезинформация, противоречаща на фактите.

— Продължавайте — каза Камерън.

— От друга страна, ние разполагаме с потвърждение от независим източник, че стоте ядрени бомби в куфарчета наистина са изчезнали. Миналата година руският заместник-министър на отбраната Андрей Кокошин потвърди казаното от генерал Лебед. Няколко седмици след изявлението си Кокошин бе уволнен от руското върховно командване. В Лангли това бе прието като лош знак, защото доказва достоверността на думите му. След това ЦРУ започна да гледа много сериозно на твърденията на Лебед. Знаем, че теоретично тези бомби в куфарчета съществуват. Съвсем не е трудно да умалиш ядрена технология до размерите на дипломатическо куфарче или раница.

— Каква е разрушителната сила на тези бомби? — попита прокурорът.

— Те не са включени в договорите „Старт I“ и „Старт II“ и не са упоменати в нито едно международно споразумение за разоръжаване. Наричат ги „ядрена стратегия за поразяване на мишените“. Това е теория, основаваща се на идеята, че по време на ядрен конфликт ще бъдат взривявани не градове, а военни обекти. Предназначението на тези бомби в куфарчета е да унищожат тактически обекти като електроцентрали, летища, хотели и оръжейни складове. Руски парашутисти могат да се приземят с тях и да предизвикат хаос в тила. Доколкото знаем, изчезналите бомби в куфарчета бяха прехвърлени в Украйна и Грузия точно преди разпадането на Съветския съюз. Това е много по-обезпокоително за нас, защото онези две правителства са още по-нестабилни от руското и съществува голяма вероятност техни военни служители или персонал да са откраднали бомбите и да са ги пуснали на черния оръжеен пазар. Китай би бил огромен потребител на такъв вид оръжия. „Поли Индъстрис“ в Пекин е един от най-големите пласьори на руски оръжия в света. Така че Уо Лап Лин много лесно би могъл да се сдобие с една-две от онези бомби.

Всички в стаята мълчаха. Камерън стана. Столът му изскърца. Прокурорът се приближи до прозореца и погледна навън.

— Искате да кажете, че онзи престъпник наистина е сложил ядрена бомба на международното летище в Лос Анджелис?

— Нека да се изразя по друг начин… Нищо от онова, което ми казахте, не ме изненада. Не смятам, че информацията противоречи на фактите. Ние сме определили много висок процент на вероятност на твърденията на Лебед.

— По дяволите! — изруга Верба.

— Колко големи са проклетите бомби? — попита Алан Холингсуърт. — Какви щети могат да причинят?

— Според Лебед с тези оръжия шега не бива. Те не са ядрени оръжия за нанасяне на пръв удар. Мощността е само един килотон. Тежат от трийсет до петдесет килограма и могат да убият стотици хиляди хора, ако бъдат взривени в гъсто населен район. Обикновен човек може да ги активира за по-малко от половин час и после да ги детонира с дистанционно управление. Ако Уо Лап Лин наистина е поставил такава бомба, летището ще се превърне в развалини и взривната вълна вероятно ще събори и голяма част от Марина дел Рей, както и околните райони на север и на юг. Ядреният разпад ще бъде опасен и пораженията няма да се видят веднага. Няма да говоря за повишената радиация, за рака и така нататък.

В стаята отново настъпи тишина.

— И за да бъда напълно откровен — добави Картър, — длъжен съм да ви кажа, че има и противни мнения. Председателят на Комисията по международните отношения заяви, че обвиненията на Лебед са глупости, политически по характер и неподкрепени с нищо.

— Наистина ли? Сенаторът Пек ли го е казал? — попита Алан.

— Господи — възкликна Уилър и грабна напечатания текст от касетата на Прескот. Имената бяха дешифрирани. В списъка фигурираше и сенаторът Джон Л. Пек (Д) от Уайоминг.