Стивън Канел
Да яхнеш Змията (13)

11.
Китаецът

Те лежаха по гръб върху стоманени маси, голи и студени като мрамор. От съседната стая, помещението за аутопсии в моргата, се разнасяха противни миризми. Тримата млади китайци бяха вторачили в тавана невиждащи очи, докато Рей Фонг и Таниша Уилямс разглеждаха разноцветните татуировки на змии, дракони и китайски символи върху безжизнените им тела. Таниша забеляза саморъчно направена татуировка на дясната ръка на най-възрастния от тях. Избледняло „1414“. Беше същата като на челото на Анджи Уонг.

— Какво е това, по дяволите? — попита тя. — Какво означава?

— 14К е тонга — отговори Рей.

— Знам. Създадена е в Тайван по времето на Чан Кайши. Антияпонска политическа организация. По-късно стават тайно братство, наречено Хун Фат Шан. След десет години се преместват в Хонконг и започват да се занимават с хероин, контрабанда на оръжие и изнудване. Казват се 14К, защото това е бил адресът на централата им в град Кантон. „К“ означава карат, мярката за злато.

Таниша отново се перчеше, опитвайки се да докаже на Рей Фонг, че разбира от работата си и заслужава да бъде с него. Тя се прокле наум заради желанието си да смайва хората. Защо винаги трябваше да се изсилва само за да бъде допусната в играта. Никога не я бяха взимали на сериозно. Докато не уби двамата гангстери.

Те бяха членове на бандата „Първа кръв“ от гетото „Хауайън Гардънс“, известно като Джунглата, защото строителните предприемачи бяха озеленили долнокачествените апартаменти там с папрат, за да прикрият безвкусната им архитектура. Таниша беше едва шестнайсетгодишна, когато очисти двамата бандити. Това стана само два месеца, след като убиха Кенета. Тя пазаруваше за майка си в денонощния магазин. Двамата неочаквано се появиха там. Бяха отрупани със златни бижута и облечени в червено, цветът на „Първа кръв“. Бяха въоръжени с автомати „АК“ и „Трей 57“ и първо убиха касиерката, после двама клиенти. Едната невинна жертва беше госпожица Брадли, учителката й по гимнастика. Гангстерите тръгнаха из магазина и видяха Таниша. Дръпнаха я в задната стая и започнаха да разкъсват дрехите й.

— Хайде да се поразкършим! — каза единият.

Двамата дърпаха циповете й и не я гледаха какво прави.

Гневът от смъртта на Кенета й даде сили.

Таниша заби ножа, който от четвърти клас носеше в джоба си, в корема на единия. Той падна на колене. Приятелят му спря да дърпа панталона й и я сграбчи. Първият гангстер започна да вика за помощ. В същия миг тя преряза гърлото на втория. После, когато другият я сграбчи, Таниша го уби по същия начин. Бандитите се строполиха на пода. Кръвта им изтече, а лицата им станаха восъчнобледи. Полицията пристигна след десетина минути. Тя си бе тръгнала. Бяха я видели в магазина и сетне ченгетата я разпитваха, но не я арестуваха.

И до ден-днешен сънуваше кошмари. Още усещаше тясното острие в ръката си и разкъсването на плътта, докато слагаше край на живота на двамата дрогирани боклука, които се бяха опитали да я изнасилят, след като бяха обрали магазина и убили трима човека. Тя мразеше спомена, но в квартала най-после бяха започнали да я ценят заради онзи ужасен акт на насилие. Чудовището каза, че Таниша е произлязла от „реброто на кръвопийците“ — това беше най-големият комплимент. А Злия рече, че била „халка около вратовете на онези смотаняци“.

И от онзи ден започнаха да я наричат Халката. Оттогава минаха седемнайсет години и всеки път, когато се замислеше за това, Таниша се чувстваше неловко.

 

 

Погледна тримата мъртви бандити от „Бамбуковия дракон“ и се запита какво ли изпитва Уилър Касиди към двамата, които бе убил. Зачуди се дали се чувства като пропаднал тип и дали до края на живота си ще си спомня за това.

— Не мисля, че „1414“ означава триадата 14К. Не съм чувал такова нещо — каза Рей Фонг, прекъсвайки мислите й.

— Ами трябва да разберем какво означава. Явно е нещо важно, щом този тип го е татуирал на ръката си, а убийците на Анджи Уонг са го изрязали на челото й. Ще проверя в „Символи и йероглифи“.

Имаше една друга татуировка, която вероятно можеха да идентифицират. На десните ръце на тримата гангстери пишеше „Китаеца“.

 

 

Когато се върнаха в Отдела за борба с азиатската престъпност, капитан Рик Верба ги чакаше там.

— Какво ви става, по дяволите? — попита той, гледайки Рей, но не и Таниша.

— Какво имаш предвид? — попита китаецът.

Верба им направи знак да го последват. Тримата прекосиха стаята, съпроводени от любопитните погледи на дежурните детективи. Отидоха в кабинета на капитана, Верба затвори вратата и дръпна завесата.

— Какво има, шефе? — попита Рей.

— Изненадвате ме. Получих оплакване от някаква баровка от Бевърли Хилс на име Катрин Касиди. Двамата сте били в болница „Сидър“. Госпожа Касиди ви обвинява, че сте опетнили името на покойния й син Прескот. Нещо по-лошо, оплакването ми беше връчено лично от заместник-шефа Матсън. Чак тогава разбрах, че другият й син, Уилър Касиди, е намерил тялото на Анджи Уонг и е застрелял гангстерите в къщата на брат си. Двата случая са свързани по някакъв начин. А вие не ми казахте нищо. Да не сте се побъркали?

— Не искахме да се намесва отдел „Тежки престъпления“. Ние имаме много по-добри шансове да разкрием случая. Става дума за азиатци — отговори Рей, после със страхопочитание добави: — Заместник-шефът Матсън? За пръв път чувам заместник-шеф да предава оплакване.

— Би ли почакал навън? — обърна се Верба към него. — Не изчезвай. След минута ще ми трябваш.

Рей излезе от кабинета, а капитанът гневно се вторачи в Таниша. Той беше мъж на средна възраст, със сиви очи и почти плешив. Препаратът против косопад, който ченгетата от отдела му бяха подарили за Коледа, явно не му помагаше. Коремът му бе изскочил над колана. Верба не беше мъжът, с когото Таниша би искала да си има неприятности, особено след като Отделът за вътрешно разследване се занимаваше с нея. Струваше си да се отбележи обаче, че двамата бяха единствените неазиатци в отдел „Азиатска престъпност“.

— Възлагам ти административна работа, Тиша. Трябва да те отстраня от разследването.

— Защо? Защото се заехме сериозно с тези два случая? Помислихме, че ако ги свържем, ще…

— Знам какво мислиш — прекъсна я той. — И имаш право. Вероятно няма да ги дам и на отдел „Тежки престъпления“. Но Отделът за вътрешно разследване се занимава с теб. Не те искат в разследването. Ако беше умна, щеше да се откажеш. Но ти продължаваш да ровиш около труповете. Тази сутрин ми се обадиха, че ще ти правят досие. Мисля, че трябва да потърсиш юридически съвет.

— Това са глупости, капитане.

— Детективите от Отдела за вътрешно разследване казват, че в събота и неделя ходиш в старата си махала. Ходиш при баба си. А къщата й е известна като склад за наркотици. Посещаваш и една друга къща, на юг от Креншо. Всяка проклета събота.

Това беше вярно. Племенникът й бе станал пласьор на дрога, но Таниша го гонеше от къщата. Всяка събота тя си запазваше час в „Задел“ — нелицензиран фризьорски салон с два стола, помещаващ се в гаража на Задел Фолк. Нямаше смисъл да обяснява на капитан Верба, че чернокожите жени не могат да правят прическите си при бели фризьорки. Работата с косите на чернокожите беше изкуство. Повечето чернокожи жени, които Таниша познаваше — от прокурори до съдии — имаха чернокожи фризьорки. Някои още посещаваха салоните в гетото. Преди да стане ченге, тя чакаше заедно с танцьорките и слушаше разговорите им за бебетата, които имаха от трима-четирима квартални рокзвезди. На юг от Манчестър авеню рокзвездите не бяха певци, а безделници, мошеници и жигола, които продаваха хероин и кокаин и те гледаха с премрежен поглед. Таниша постепенно се бе отчуждила от хората в своя квартал. Това започна, когато не стана член на „Льохманите“ и взе да споделя мечтите си, характерни за средната класа. Приятелите й не я разбираха. Казваха, че е самонадеяна и високомерна. После, когато Кенета умря и Таниша започна да получава отлични оценки в училище, съвсем я отритнаха. Решението й да стане ченге беше окончателното предателство. Тя отиде да живее в Болдуин Парк, но всяка седмица посещаваше фризьорския салон на Задел. Не знаеше защо продължава да ходи там. Предполагаме, че причината е гордостта й. Нямаше намерение да се оставя да бъде изгонена. Разговорите между танцьорките винаги спираха внезапно, когато Таниша седнеше на стола, за да сложат на косите й гел, който да отпусне африканските къдрици. Танцьорките й хвърляха убийствени погледи, или се взираха в краката си, докато тя не излезеше. Таниша беше Полицайката. Ходеше при Задел от шестнайсетгодишна, но сега се чувстваше неудобно и искаше да се измъкне оттам колкото е възможно по-скоро.

Капитан Верба погледна бележника си.

— Онзи гангстер и убиец Парнъл Дейвис, наречен Злия… Отделът за вътрешно разследване смята, че си му предавала информация от отдел „Наркотици“. Когато отишли там да правят обиск, къщата му била чиста като аптека.

— Капитане, това беше много нескопосан обиск. Отдел „Наркотици“ обработваше половин дузина информатори, за да изтръгне сведения. Всеки един от тях би могъл да издаде операцията. Признавам, че от десетгодишна познавам Парнъл. Бяхме съученици в прогимназията. Сестра ми почина в ръцете му, но аз не съм му казвала нищо. Пък и в случая съвсем не става дума за това.

— А за какво? — тихо попита той.

— Лейтенант Холи от отдел „Наркотици“ не можа да ми смъкне гащите, Затова ме предаде на Отдела за вътрешно разследване.

— Ако е така, съжалявам. Но това не е мой проблем. Те искат да отнема пълномощията ти, докато съберат достатъчно информация за теб. Смятат, че им е дошло до гуша. Трябва да потърсиш помощта на полицейския профсъюз. И в двата случая си отстранена от разследването на убийството на Анджела Уонг.

— Кой ще го поеме?

— Предай всичко на Рей Фонг.

Явно полицията в Лос Анджелис я бе набелязала за изчезнал вид.

 

 

Таниша и Рей отидоха да хапнат нещо. Чувстваха се неловко и почти не разговаряха. Фонг й каза, че са се отнесли несправедливо с нея. После я изпрати до дома й и тя му даде плъха.

— Убеден съм, че ще спечелиш слушането пред Отдела за вътрешно разследване — неуверено изрече той.

— Имам приятелка, която е лейтенант от отдел „Убийства“. Омъжена е за патрулиращ полицай, който я пребива от бой. Една нощ преди около месец той съвсем загубил контрол и на нея най-сетне й писнало. Извикала ченгетата. Семейството живее в Санта Моника, затова дошла местната полиция. Когато разбрали, че съпругът й е полицай, те не го арестували, макар че тя стояла пред тях окървавена от побоя с палката. На сутринта я извикали пред Отдела за вътрешно разследване и я наказали за това, че се е обърнала към ченгетата от Санта Моника и е опозорила полицията. Простотиите спрямо мен са само протоколни.

— Знаеш ли, бих искал да те виждам от време на време — неочаквано каза Рей. — Може да разсъждаваме заедно по случая. Ще те държа в течение и когато свърши онази история с отдела, ще бъдеш във форма да продължиш работа.

— И кой ще купува виното? — иронично подхвърли тя.

— Виж какво, Тиша… Няма да е толкова лошо.

— Ти си добър човек, Рей. Да не разваляме нещата.

Накрая той се усмихна и стисна ръката й.

— Успех — каза. Качи се в колата си и потегли.

 

 

В два часа след полунощ телефонът на Таниша иззвъня. Тя вдигна слушалката.

— Добре ли си? — попита Рик Верба.

— Да, капитане. Защо?

— Само проверявам… Хайде, заспивай.

— Капитане…

Но той затвори. Таниша се замисли. Шефът на отдела не ти се обажда в два часа през нощта само за да провери дали спиш дълбоко. Седна и провеси крака от леглото. После се обади в отдела.

— Силите за борба с азиатската престъпност — отговори дежурната телефонистка от централата.

— Обажда се Таниша. С кого разговарям?

— С Елън.

Елън беше една от четирите азиатки, които отговаряха на телефоните в отдела. Беше цивилна служителка, която говореше седем източни езика, включително три от най-популярните китайски диалекта — мандарински, кантонезийски и фукиенизийски.

— Наред ли е всичко? — попита детективката.

— Не съвсем…

— Какво става?

— Някой е очистил Рей Фонг… Мъртъв е. Застрелян в главата.

— По дяволите!

На Таниша започна да й се гади.

— Трябва да затварям, Таниша. Тук всички са обезумели.

Детективката набързо се облече. След двайсет минути беше в отдела.

Колата на Рей бе намерена на Хил стрийт, на една пресечка от Китайския квартал. Бяха я забелязали патрулиращи ченгета. Рей седял прегърбен над волана. Когато повдигнал главата му, полицаят видял, че челото му е отнесено.

Случаят бе поверен на Ал Катсукура. Той нямаше много време да разговаря с Таниша. Само спомена, че куршумът изглежда е проникнал през страничното стъкло от страната на шофьора. Рей явно е смъкнал стъклото, за да разговаря с убиеца си и е бил застрелян в лицето. Тя му каза, че Рей е работил по следа, свързана с единия от убитите бандити от „Бамбуковия дракон“. Вероятно прякорът му беше Китаеца. Ал кимна, записа информацията и излезе. И това беше всичко. Рей Фонг бе приключил кариерата си.

Таниша стоеше в стаята. Един след друг пристигаха детективи със сънени лица и разрошени коси. Беше три и петнайсет през нощта, но те се въртяха в коридора. Тя бе виждала такова нещо и преди, когато загиваха ченгета. Всички идваха на работа и чакаха с надеждата, че на някого ще му провърви и ще доведе убиеца. Всеки си представяше как ще влезе тайно в килията на задържания, докато пазачите като по магия ще отидат да пият кафе и после бавно и мъчително ще смачка топките на извършителя.

И Таниша беше една от тях, но в същото време беше различна. Затова, след като стоя там половин час и си разменя погледи с другите ченгетата, тя излезе, качи се в колата си и потегли към Хил стрийт. Знаеше, че лесно ще намери мястото на престъплението. Районът щеше да е отцепен и охраняван. Вероятно щеше да има пет-шест съдебномедицински експерти и няколко телевизионни екипа.

Таниша мина покрай мястото, където Рей Фонг бе срещнал смъртта. Там наистина имаше много полицаи и въпреки късния час кипеше трескава дейност. Бавно навлезе в Китайския квартал. Неоновото осветление беше угасено и улиците бяха тихи и зловещи. Запита се какво е правил Рей тук.

На две преки от мястото, където беше убит, удари спирачки. Намираше се пред китайския „светски клуб“, местната централа на триадата „Чин Ло“ в Лос Анджелис. Заведението се помещаваше в безлична сграда с гипсова мазилка и червена врата. Таниша бе проучила нещата и знаеше, че тук е свърталището на лосанджелиския клон на огромна международна триада, известна в Китайския квартал като Дружество за взаимопомощ. Целта на „Чин Ло“ със сигурност не беше взаимопомощ. И отново, както я бяха учили да прави в академията, Таниша се опита да подреди фактите.

Известни факти: тримата младежи, които Уилър Касиди бе изненадал в къщата на брат си, несъмнено бяха нелегални имигранти. Триадата „Чин Ло“ организираше един от най-големите незаконни канали за прехвърляне на хора от Китай в Хонконг и после в Америка. Освен това те използваха влиянието си върху уплашените китайски бизнесмени в Китайския квартал, за да ги принудят да наемат на работа нелегални имигранти. После триадата събираше надниците на имигрантите като отплата за оказаните пътнически услуги. Единствената улика, с която Рей разполагаше, беше думата „Китаеца“, татуирана на ръката на мъртвия гангстер.

Предположения: Таниша се запита дали Рей се бе добрал до някакво име в компютърните база данни. Ченгетата от отдел „Наркотици“ вкарваха в програмата имената на уличните бандити, за да открият истинската самоличност, скрита зад колоритните прозвища. Силите за борба с азиатската престъпност също имаха база данни. В главата й се въртяха множество въпроси. Зачуди се дали Рей е разбрал кой е Китаеца. Дали триадата „Чин Ло“ бе довела Китаеца в Америка и младежът бе разбрал, че никога няма да може да изплати дълга си за пътуването, работейки в ресторант? Със спечеленото там той едва би се изхранвал. Дали подобно на мнозина преди него Китаеца бе станал член на бандата „Бамбуковия дракон“ и бе започнал да върши опасни престъпления, за да върне парите? Дали това беше причината за появата на Китаеца в мазето на Анджи Уонг и в спалнята на Прескот Касиди? И накрая бе станал почетен гост във „фабриката за канута“ на доктор Смърт. Таниша се запита дали Рей бе дошъл тук, за да задава въпроси и бе научил нещо — достатъчно голямо и страшно, за да го проследят до колата му и да го изпратят при свещените му прародители.

Тя седеше в колата и си задаваше въпроси, докато гледаше обикновената врата на сградата на лосанджелиския клон на най-опасната криминална организация в света.