Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Riding the Snake, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Стивън Канел. Да яхнеш Змията

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: Лилия Анастасова

Оформление на корица: Петър Христов

ISBN: 954-585-019-1

История

  1. — Добавяне

15.
Пари за чай

Таниша направи копие на касетата от мерцедеса на Прескот Касиди. Напечата текста, после излезе от разхвърляния си апартамент на Болдуин Парк и тръгна към Паркър Сентър. Там остави оригиналната касета в отдел „Символи и йероглифи“ с указания да вземат отпечатъци и да я анализират. Отдел „Криптография“ се намираше в осветеното от неонови светлини мазе с бели стени в Паркър Сентър. Там имаха компютърна връзка с ФБР, които притежаваха огромна база данни с нумерологични и криптографични знаци. Таниша бе изучавала дешифриране на кодове в академията и знаеше, че някои букви в английския език се срещат по-често от другите. Беше възможно да се установи индекс на честотата на употребата на всяка една от двайсет и шестте букви в азбуката. На всяка буква можеше да се определи цифра. Проблемът се състоеше в това, че диктовката на Прескот беше твърде кратка. Процесът беше сложен, отегчителен и без големи изгледи за успех. Тя подаде заявка да се опитат да открият значението на „1414“.

Написа доклада си и се върна в отдел „Азиатска престъпност“, за да провери какво става. Отключи вратата с магнитната си карта за самоличност, качи се на третия етаж със стария асансьор и влезе в безлюдната стая. Беше шест часът вечерта. След малко дойде Ал Катсукура. Носеше изненадващо обемиста папка, която сигурно съдържаше информация по разследването на убийството на Рей. Дебелите папки невинаги означаваха напредък, а само че отделът е хвърлил много сили в разследването и двайсетина ченгета разпитват всеки, който се е намирал в радиус от километър и половина от местопрестъплението. Ал се приближи до бюрото си и я погледна безучастно. Беше ясно, че присъствието й е нежелано, затова тя стана и отиде при него.

— Научи ли адреса на Китаеца? — попита го.

Изражението му сякаш говореше: „Я ми се разкарай от главата“. Сетне Ал погледна към кабинета на шефа им. Щорите още бяха спуснати.

— Мислех, че утре ще се явяваш пред Отдела за вътрешно разследване.

— Нищо не са ми казвали — отговори Таниша и това беше истина, но тя не се учуди.

Вероятно щяха да я изненадат. Беше се срещнала веднъж със съветника по юридическите въпроси на полицейския профсъюз, но тъй като единствената й вина беше, че ходи на гости у баба си и си прави косата в Южния централен район, двамата решиха да отиде на слушането и да разбере в какво я обвиняват.

— Научи ли някакъв адрес? — повтори тя.

— Виж какво, Таниша, предполага се, че си отстранена от случая.

— Само се интересувам. Рей ми беше приятел. Работихме заедно. Не ме изолирай, Ал. Кажи какви слухове се носят.

След минута японецът кимна.

— Добре, но не си го чула от мен. Адресът в досието за ареста на Боби Чин беше фалшив, но, изглежда, на Рей му е провървяло, преди да умре. В ресторанта в Китайския квартал, където Боби Чин някога е работил, имаше адрес. Те са казали на Рей къде наистина живее Боби. Това трябва да е станало вчера следобед, скоро след като Рей е излязъл от дома ти.

— Бързо е стигнал дотам.

— Той имаше връзки в Китайския квартал. Както и да е. На адреса, който са му дали, има стар риболовен шлеп, закотвен в пристанището. Ходихме там. Шлепът е мръсна дупка, но нямаше никого. Всички бяха изчезнали. Явно е приютявал много хора. Смърдеше невъобразимо. Пилешки кости, буркани от майонеза, пълни с пикня. Накарах половината свободни ченгета да разпитат хората, живеещи на двете улици край доковете. Никой не бил виждал Рей, нито колата му в четвъртък вечерта.

— Мисля, че след като в ресторанта са му дали адреса, той вероятно е отишъл там. Нещо се е случило… Видял е нещо или някого. Или е попаднал на нещо. Сетне са го проследили до централата на „Чин Ло“ на Хил стрийт и някой от гангстерите го е очистил. Познаваш ли някой от имиграционната служба, който би ми предал малко информация?

— Зарежи това, Тиша. Верба ще пощурее, ако разбере, че се бъркаш в разследването.

— Това „не“ ли означава, Ал?

— Стой настрана и бъди спокойна. Ще разследваме всичко. Не се меси, само ще объркаш нещата.

Разумен съвет от опитен професионалист, но Таниша имаше други намерения. Той я погледна. Явно нямаше да й каже нищо повече. Тя се приближи до бюрото си, взе си нещата и се върна в градската библиотека. Беше решила да събере информация за триадата „Чин Ло“.

 

 

Таниша се прибра вкъщи и същата нощ прегледа книгите и компютърните разпечатки, които бе донесла от библиотеката. В полунощ се зачете в доклада на човек на име Уилард Дж. Викърс от Кливланд, шеф на частен мозъчен тръст, наречен Център за изследване на престъпността по тихоокеанското крайбрежие. Беше го намерила в компютъра. Викърс бе ходил пет-шест пъти във Вашингтон, за да свидетелства пред долната камара на Конгреса и пред Сената. Тя направи разпечатка на изказванията му и не повярва на очите си.

Според господин Уилард Викърс китайските престъпни синдикати се намираха предимно в творящите фукиенизийски области в Азия — части от вътрешността на Китай, целия Тайван и Хонконг. Триадите носеха отговорността за невероятната престъпност в Съединените щати. Това беше престъпен заговор, дирижиран от най-високо ниво в китайското правителство в Пекин. Печалбата от вноса на престъпност в Съединените щати се бе увеличила от осемдесет милиарда през 1994 година на повече от триста милиарда долара. Викърс бе заявил пред стъписаната комисия по въпросите на организираната престъпност, че китайските триади са успели да се внедрят във всички сфери на американския делови и политически живот и да заграбят този огромен дял от икономиката, внасяйки наркотици, оръжие и имигранти, и изнасяйки интелектуална собственост, ценни книжа и крадени стоки. От една страна, те крадяха милиарди, а от друга — криминализираха обществото на Съединените щати.

Викърс бе казал на конгресмените, че подставени лица или посредници са се внедрили в целия политически спектър на Америка, купуват правителствени служители и инвестират незаконно в политическите кампании, като мрежата стига чак до президента на Съединените щати. Посредниците бяха станали богати и властни и имаха политическо влияние. Таниша си спомни какво бе казала Катрин Касиди за политическото влияние на Прескот и се запита дали и той не е бил посредник.

Викърс бе дал показания, че тази огромна кражба от Съединените щати се осъществява безнаказано и без да се отразява от медиите. Докладът беше пространен и разказваше как проблемът с китайската престъпност напълно е засенчил италианската мафия и колумбийските наркокартели, печелейки два пъти повече годишно, отколкото тези две организации.

Според него безпрецедентното разпространение на хероин в Съединените щати се дължи почти изцяло на китайските триади. Китай беше най-големият производител на хероин. Тъй като маковото семе беше евтина стока в Китай и струваше милиарди в Съединените щати, китайците го внасяха, без американското правителство да се намесва, и определяха такива цени, които да подбиват латиноамериканския кокаин. По този начин американските училища и градове бяха наводнени с китайски „бял прах“. Китайските нарколордове бяха изградили мрежа, която ежегодно захранваше Америка с тонове чист хероин.

Викърс бе разказал на Конгреса и за нелегалната имиграция. Само в Калифорния триадите вкарваха незаконно над сто хиляди човека годишно, при това без почти никакви съдебни дела — изумително постижение. Триадата „Чин Ло“ в Хонконг прекарваше с кораби онези селяци почти през половината земно кълбо, хранеше ги, обличаше ги, даваше им подслон и ги снабдяваше с фалшиви документи под носа на американските правителствени институции, създадени да предпазват страната от същото това проникване. Изводът на Викърс беше, че това очевидно не би могло да стане, без хората от тези агенции да си затварят очите и да извръщат глава. Още по-смайващо беше, че мнозина от нелегалните имигранти се продаваха на триадите в замяна на пътуването до Америка. За да върнат дълга си, те започваха да се занимават с престъпна дейност в Съединените щати. „Проблемът с китайската престъпност — бе казал той на шокираните конгресмени, — се засили драстично след 1994, Годината на Кучето.“

Таниша Уилямс четеше всичко това и недоверието й нарастваше. Струваше й се невероятно. Уилард Викърс дори разделяше престъпленията по категории: чистата печалба от контрабандата на наркотици беше над пет милиарда долара годишно, кражбите на луксозни автомобили, яхти и стоки — около дванайсет милиарда, фалшивата валута, кредитните карти, патентованите стоки и ценните книжа — над сто милиарда, интелектуалната собственост в разрастващата се компютърна сфера — сто милиарда, незаконната търговия на фондовия пазар — още два милиарда и нелегалната имиграция — десет милиарда. Списъкът беше изумителен. И въпреки това в пресата нямаше дори намек за всичко това. Нито Конгреса, нито Белия дом говореха за тези неща. Според Викърс причината беше очевидна — „парите за чай“, както азиатците наричаха подкупите на правителствени служители.

Не бе чувала тези въпроси да се обсъждат в отдел „Азиатска престъпност“. Всички знаеха, че престъпленията, извършвани от азиатци, се увеличават, но явно по-голямата част от тях не се докладваха. Тя най-после остави разпечатката.

Или Уилард Дж. Викърс беше напълно откачен, или това беше най-голямата и най-добре организирана престъпна конспирация в света. Реши да разбере кое от двете е истината.

 

 

Тя го събуди в четири сутринта. Чу го да мърмори и да се суети със секретната брава от другата страна на вратата на хубавото си жилище на десетия етаж на Беладжио Роуд в Бел Еър.

Най-сетне вратата се отвори и Уилър застана на прага. Беше в зелени болнични дрехи и се подпираше на една патерица. Косите му бяха разрошени.

— Имате интересни похвати, детектив — каза той, поглеждайки часовника си „Ролекс“.

— Може ли да вляза, господин Касиди?

Уилър кимна и й направи път да мине. Таниша влезе в красиво обзаведената със старинни мебели мансарда. Домакинът запали лампите във фоайето и я заведе в хола. Тя погледна през прозореца, от който се виждаше игрището за голф на клуба.

— Хубаво жилище — отбеляза, мислейки за разхвърляния си апартамент до железопътната линия в Болдуин Парк.

— Да — отвърна той, гледайки я изпитателно.

— Нужна ми е помощта ви.

— Вече вбесихте майка ми. Тя не е свикнала да ходи в полицията за разпит.

— Не бях аз. Но това не означава, че не съм съгласна. Брат ви беше убит. Вероятно е споменал нещо пред майка ви или пред съпругата си. Кажете на майка си да престане да се съпротивлява и да ни помогне. Не я предизвикваме, нито я обвиняваме. Само се опитваме да открием убиеца на сина й.

Уилър реши да не й казва, че майка му няма никакво намерение да сътрудничи на полицията.

— Отстраниха ме от случая на брат ви. И от убийството на Анджи Уонг — добави Таниша.

— Защо?

— Шефовете проучват миналото ми.

— Сега ми харесвате повече.

— Господин Касиди, мисля, че вероятно съм попаднала на нещо. Не знам колко е сериозно, но трябва да отида в Кливланд и да проверя.

— И решихте да дойдете тук в четири сутринта, за да ме информирате за това?

— Трябва да взема пари на заем за самолета. Билетът за отиване и връщане струва четиристотин долара. Отделът няма да покрие разходите, а аз нямам толкова пари, но ако се окажа права, може да разкрия убийството на брат ви. Ще ви се издължа в края на месеца.

— Искате на заем четиристотин долара?

— Да. Мисля, че и вие искате случаят да бъде решен. Ще ви дам маздата си като залог.

Изгарям от нетърпение да седна зад волана на онази таратайка. — Той се приближи до барчето, извади кристална чаша и сребърна щипка и пусна две кубчета лед. После взе бутилка „Ват 69“ и си наля. — Желаете ли питие?

— Не — отговори тя и се отдалечи от прозореца.

— Защо Кливланд? — попита Уилър.

— Полицейска работа. Трябва да проверя един източник.

— Щом наистина е полицейска работа, няма да плащам. Пък и нали току-що казахте, че сте отстранена от случая?

Той отпи от чашата си, а Таниша наведе глава.

— Какво има? — попита Уилър.

— Нищо.

— Той беше мой брат и аз наистина искам да знам защо беше убит. Но щом ще ви давам четиристотин долара, трябва да ми кажете за какво са.

Тя се поколеба за миг, после каза:

— Мисля, че брат ви е бил посредник за триадата „Чин Ло“, могъща китайска престъпна организация. Давал е подкупи на политици или на агенции като имигрантската служба. Използват посредници, така че китайското правителство, или в случая триадата, стояща зад подкупите, да остане извън подозрение. Възможно е Прескот да се е занимавал с подкупи на политически лица в Америка, за да улесни престъпната дейност на китайците. Вероятно не е случайност, че секретарката му е била китайка. Мисля, че наред с другото тя е била и негова преводачка. Проверявам миналото й. Анджи Уонг е родена в провинция Фу-Киен, мястото, където е била създадена триадата „Чин Ло“. Говорела е свободно мандарински, кантонезийски и фукиенизийски, както и редица редки диалекти като Хака, Чин Чоу и Хой Пин.

— Днес следобед вече казахте, че вероятно Прескот се е занимавал с подкупи. Кое е различното сега?

— Тази вечер прочетох за един човек в Кливланд, шеф на Център за изследване на престъпността по тихоокеанското крайбрежие. Занимава се с азиатската престъпност. Изглежда, той е най-добрият специалист в тази област. Мисля, че ще може да ни обясни някои неща.

— Защо не му се обадите по телефона?

— Този човек знае всичко за триадата „Чин Ло“ и за другите китайски престъпни организации. Той е правил проучвания, има материали, компютърна база данни, но… може да възникнат проблеми. Трябва да го видя лично.

— Проблеми?

— Проучих биографията му. Той е лишен от права адвокат, радикал от шейсетте години. Дългокос, особняк и либерал. Отгоре на всичко няколко пъти е арестуван за притежаване предимно на ганджа.

— Страхотно…

— Но е признат експерт по китайската престъпност. Три пъти е давал показания пред Конгреса.

— И не можете ли да му се обадите?

— Мога, но ако е шарлатанин, трябва да го гледам в очите, за да преценя.

Уилър пресуши чашата си. Обърна се към барчето и отново я напълни. Таниша се намръщи.

— Пиенето ми ли ви притеснява?

— Вие не пиете, господин Касиди, а се наливате. Мислили ли сте някога да ограничите алкохола?

— Аз… Не. Аз… — Той остави чашата. — Искам да знам защо правите това. Щом са ви отстранили от случая, защо не зарежете тази история?

Таниша го погледна гневно и отчаяно.

— Искате да ви помогна да опетните репутацията на брат ми. Какъв е мотивът ви? Защо го правите? Ще бъде ли отмъстен Прескот?

Тя се вгледа изпитателно в него. Не виждаше очите му, защото осветлението беше оскъдно.

— Правя го заради Рей Фонг. Той беше моят партньор. Убиха го. Имам дълг към него.

— Глупости.

— Глупости?

— Да. Наблюдавах ви двамата с детектив Фонг в болницата. Виждал съм повече сътрудничество на съдебни дела по банкови фалити. Вие съвсем не си помагахте.

— Четете мисли, така ли?

— Аз съм проницателен, особено по отношение на жените. Така ги свалям. Вие не харесвахте Рей Фонг. Само го търпяхте. Както понасяте мен. Защо държите да се занимавате със случая на брат ми?

Уилър, разбира се, имаше право, но Таниша не можеше да му каже истинската причина. Не можеше да признае, че ако се провали сега, това би сложило край на десетгодишната й кариера. Макар че престоят й в полицията на Лос Анджелис не беше онова, което си бе представяла, тя не можеше да признае грешката. Поне още не. Този отчаян опит да разкрие тежко двойно убийство щеше да бъде начинът да им покаже, че са сгрешили. Трябваше да я приемат по-сериозно.

— Засега да речем, че е заради приятелството ми с Рей, макар да мислите, че това са глупости — отвърна тя.

— Тогава ще дойда с вас.

— Няма да ми е нужна помощ.

— Мислите, че брат ми може да е бил замесен в нещо престъпно… Майка ми е на път да ме лиши от наследство. Ако ви помогна и тя разбере, ще ме обеси на оградата на имението. Залогът е голям. Но главното е, че се заклех пред себе си да се опитам да разбера кой уби Прескот. За мен това е много важно. Но не съм сигурен във вашите мотиви, детектив Уилямс, и тъй като не знам каква е целта ви, ще дойда с вас, иначе няма да ви дам пари.

— Това е лудост.

— Може и да е така, но не искам брат ми да бъде обвинен в нещо, което не е извършил.